Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

19 Октомври 2018 | Петък
 
вход регистрирай се

Неделник

Булевард: Срещи

Мая Цанкова:

За твореца няма почивка

Музата може да се открива всеки ден, тя е в най-различните емоции, които изпитвам или наблюдавам, разкри талантливата художничка

Альона Нейкова

9. Март 2018 , брой: 47   569   0
Снимка

Снимка Евгения Германова / MG Design Studio

Мая Цанкова завършва Националната художествена гимназия за изящни изкуства "Илия Петров" с ръководител Димитър Стефанов. Придобива специалност изкуство на книгата при проф. Румен Скорчев във Великотърновския университет "Св. Св. Кирил и Методи". Съчетава успешно рисуването с творческата работа в сферата на интериорния дизайн. Сред творците, на които се възхищава и едновременно са й повлияли, изпъкват имената на Микеланджело, Гоген, Кандински, Егон Шиле и Иван Милев. Художничката има три самостоятелни изложби, представени в галерия "Финес" през 2013, 2015 и 2017 г. Наскоро откри ретроспективна експозиция с избрани пейзажи от ранния й период, както и нови картини с повече живописност и експресия на цвета, постигнати с акварелна техника. Основната техника, с която работи през годините, е "мокро в мокро".
Според проф. Л. Стойков, преподавател в НХА,
"Мая Цанкова създава нежна и чувствена живопис, която по красив начин съчетава мечтателност и модерност. За нейните творби, направени както с традиционни, така и с експериментални техники, са характерни специфичният подход към цветовете и впечатляващата игра на формите. Картините й всъщност са малки естетически оазиси, които изпращат оригинални послания и са плод на богато въображение."

"Рисувам с голямо желание и любов"

- Кога разбрахте, че искате да станете художник, Мая? Как се случи?
- Още като малко момиченце обичах да рисувам. Насърчаваше ме и семейството ми, което е далеч от изобразителното изкуство: майка ми е пианистка, а баща ми е доста прагматичен човек. Но на 14 години вече бях силно запалена да се занимавам основно с живопис.
- Помните ли дебютната си изложба?
- Да, разбира се. Истинската първа самостоятелна експозиция направих през ноември 2013 г. в прекрасната софийска галерия "Финес". Изпитах много емоция и тръпка, защото доста време бях отделила да търся мястото, на което да покажа някои от моите творби. Г-жа Табакова ме покани на среща, одобри картините ми и бях изключително щастлива. Самата изложба беше много емоционално изживяване за мен, защото голяма част от моите близки знаеха, че отдавна се занимавам с дизайн и мебели в семейната фирма, но бяха силно учудени да видят произведенията ми на художник. Спомням си също, че и доста от творбите ми се продадоха тогава.
- Кое изкуство е най-близко до същността ви на художник?
- Със сигурност - живопис. Харесвам и рисунки - с туш, с молив...
- Чия оценка е най-важна за вас - на учителите ви, на публиката или на критиката?
- Всичко е от значение. Имам близки, които се занимават с изкуство, ценя и тяхното мнение. Най-важното е и публиката, и критиката, и учителите ми да бъдат честни в отзивите си.
- Когато творите, представяте ли си хората, които ще гледат или евентуално ще купят творбите ви?
- Не. Категорично - не. Когато рисувам, изцяло съм отдадена на работата си, вълнувам се от самия процес и от крайния резултат, но не мисля за по-нататъшната съдба на моите картини.
- Няма ли значение при кого ще попаднат?
- Когато човек си избира картина, за мен най-важното е тя да му допадне. Няма как да повлияя на този процес, всичко е много субективно. Наскоро ми се случи нещо, което изключително ме трогна. Хора, купували мои картини преди няколко години, ми се обадиха да ме поздравят за ретроспективната изложба, която бе открита на 13 февруари, и споделиха, че следят развитието ми и се радват на успехите ми. Беше много приятно изживяване.
- Автор сте на иновативната техника за т. нар. светеща живопис. Какво всъщност представлява и как ви хрумна да творите по този начин?
- Идеята възникна покрай работата ми на интериорен дизайнер. Бях много нетърпелива да я реализирам, за да видя какво ще се получи. Забелязвам, че тези "светещи" картини въздействат някак позитивно на хората, не само са им интересни като визия. Рисувам ги върху плат и се радвам, че предизвикват този ефект.
- Какво е по-важно за вас - изкуството ви да бъде разбрано от по-голяма част от публиката, да провокирате с творбите си или да предизвиквате определени емоции у аудиторията?
- Радва ме всяко нещо, което е харесвано от публиката, нормално е това да е така. Що се отнася до провокацията, не я търся специално. Честно казано, забелязах, че на хората им направи впечатление как в част от картините вплетох мое стихотворение. Интересното е, че текстът е написан наобратно, за да не може лесно да се прочете.
- Майка сте на син. Дали и той има афинитет към изобразителното изкуство?
- Желанието на Александър да рисува е голямо. Скоро ще навърши 7 години и напоследък имитира това, което вижда, че аз правя. Взема големи листа, боите ми и се развихря... Още е дете и е рано да се каже дали ще стане художник.
- Има ли творец, на когото вие самата подражавате или от когото се учите?
- Техниката, с която до момента работя, чувството за колорит, цвят, композиция, смятам, че първоначално ми е дадено от Катя Фотева. Тя ме е подготвила за гимназията, там също срещнах доста добри преподаватели, сред които е Димитър Стефанов, ръководител на моя клас. Научих много и от известния български художник - един от най-именитите рисувачи, за съжаление покойния вече, проф. Румен Скорчев...
- Кой е най-новият проект, който ви изкуши като творец?
- Искам да съчетая светещите картини с мебели. Почти съм го измислила технологично как ще се случи и ми е любопитно да видя резултата.
- Казват, че за да успее човек, са нужни 99% труд и 1% талант. Съгласна ли сте с подобно твърдение?
- Разбира се, че не може без труд. Рисуването е занаят, при който веднага проличава, ако художникът си е "взел почивка" - губи се усещането на ръката, вижда се и при смесването на боите... Всяко творчество има нужда и от талант, няма как без него.
- Какво ви вдъхновява? Чакате ли появата на музата?
- Не. Със сигурност не я чакам. Музата може да се открива всеки ден, тя е в най-различните емоции, които изпитвам или наблюдавам - и в положителните, и понякога в тъжните. Случва се и просто да работя, да се съобразявам със срокове, да напасвам графици, да не мисля за нищо и да искам само да рисувам. Доставя ми страхотно удоволствие. Правя го с голямо желание и любов.


Картина от експозицията                          Творба от изложбата "Уловени пориви"
"Тъмна светлина"


Снимки ЛИЧЕН АРХИВ

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"