Прости ни, Русия

Орфей Петков

Заявявам ви открито: Да мълча за туй не мога!
Но съмнявам се, че всичко бих събрал във моя стих...
За Русия щом говоря, аз изпадам във тревога -
тя е - както за дедите, тъй за мен - света светих...

За еничарството само (друго няма да добавя!)
помислете за минута... На какво за нас бе знак?
На безправие, сатрапство!... Кой от вас ме поучава?
Този, който си не спомня Панагюрище, Батак,

и за Къкрина - не знае, за Бенковски и за Волов,
за плеядата момчета, сред които като Бог
възвисява се над всички - с кръст един, стърчащ на Вола -
онзи гений, към вразите безпощаден и жесток? 

Във България народът към Русия не е гневен
и руснаците на братство и приятелство са лик...
Кой забравил би Никопол? Кой - редутите при Плевен?
Боят кой не знай при Шипка, при Загора, в Тръстеник?

Вие чуйте - щом в душите и в небето слънце грее,
а славянските ни песни се разнасят надалеч -
срещу Рус и Бог не може зла ненавист да посее
във сърцата на народа, любещ общата ни реч...

Още чуйте - във ума ни, там до Ботев и до Левски -
като даденост отколе, като някакъв инстинкт -
е народът на Русия, на Толстой, Есенин, Невски,
с който сплели сме култури във единен лабиринт...

Или може би не бяхме черни роби и робини?
Като кучета сме мрели - и го казвам без конфуз -
по зандани, под бесилки - без гробове... Но... прости ни,
ти прости, непобедима, необхватна, вечна Рус!