Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

21 Септември 2018 | Петък
 
вход регистрирай се

Пегас

Антология

Белетристика

Жена с име на богиня

Разказ от Димитрина БОЯДЖИЕВА

Дума

9. Март 2018 , брой: 47   175   0
Снимка

Художник Людмил Асенов

    Диана беше прекрасна жена с име на богиня и като всички нас заслужаваше щастлив живот. С годините, обратнопропорционално на панелната гарсониера, душата й ставаше все по-богата и след дълъг период на лутания и грешки разбра какво й трябва, за да бъде щастлива: трябваше й спалня с воден матрак в просторен дом. Подобно на богинята на лова Диана, тя живееше с опънат лък и стрела, готова да полети, но не знаеше, че за да улучи такова щастие, се изисква въртящ, класически женски подвиг, или казано в унисон с времето - зверски бизнес. Тъй че Диана, в този смисъл, беше само прекрасна жена с име на богиня - аптекарка. На мъжете гледаше като на трамплин - стъпваше, пружинирайки, изопваше прекрасното си тяло, присвиваше очи и скачаше. Обикновено с лекота изплуваше, но зъл блатен дух, дебнещ в тресавища, покрит с папрати и лишеи, я задърпа в мрачни дълбини. Изплува уморена, разнебитена, измъчена в безлунната нощ на града.
    Когато Диана се омъжи, остави лъка и стрелите в избата зад вратата. Семейството пребоядиса ергенското жилище: банята в черно, хола в синьо, спалнята в лилаво, кухнята в розово. Диана подреди чиниите и чашите в бюфета, метна покривка на масата, затрака съдове в мивката. С вилици и ножове ежедневието хвана душата й, похлупакът бе готов да я задуши, но волната душа се изплъзна от тенджерата, шмугна се като змия в избата и надникна зад вратата - лъкът бе там, стрелите готови да полетят към целта в тъмния, изпълнен със светлина, магически кръг, очертан от гласа на щастието. Диана заслужаваше правото си на по-щастлив живот. Такава стройна, такава... с лък в ръка. След падането на Берлинската стена имаше пълното право да се нареди сред чакащите за някой чужденец. От опашката се бе дочуло, че една от улучилите вече живее в замък, а друга станала владетелка на цял остров край Караибието.
    Лъкът беше опънат, но времето си течеше и на Диана й призля от чакане. Нейни колежки откриха частни аптеки и естествено, цялото това хорско благополучие бе неприятно за Диана, правеше я нервна, докато в един съботен ден на отмиращата есен се появи Цецо. Толкова гори и планини бе пребродила, зад всеки шубрак бе надничала - нито го бе виждала, нито го бе чувала. Отдън земя ли изскочи този тореадор с копие в ръка, този дух на великан, или от шишето кока-кола! Всъщност, Цецо изскочи от един джип с тъмни стъкла. Диана понечи да опъне лъка, но сърцето й се сгърчи от напрежение и една малка част се издаде напред като цицина. Копието улучи точно тази част от сърцето й. Отмаляла, Диана отпи от кока-колата. Нашественикът приближи, със замах измъкна копието, огледа сърцето й, поръси го с целебен прах във вид на усмивка и попита: "Как си?" "Добре", отвърна посъвзелата се Богиня. "Ще те направя още по-добре"- каза Цецо и за доказателство си записа номера на телефона й.
    Като доказателство Цецо я посети в гарсониерата й, с букет от червени рози. Докато ги подреждаше във вазата, Диана затананика наум "Милион, милион алих роз...", но не можа да довърши, защото Цецо, обгърнал раменете й, я поведе към един друг свят. Диана се мяташе, възглавничките от матрака падаха, запотъва нанякъде, откъдето излезе отмаляла и щастлива. Така, излегнала се, му довери за мечтаната спалня с воден матрак. За просторното жилище не посмя да спомене. А как мразеше мизерната си гарсониера, как я ненавиждаше. Колко гори и балкани бе пребродила, докато я улучи. "Колко мъки знаеш, колко тайни криеш, хей, Балкан ти роден наш!", както се казва в песента на борците, борили се в борбата. Много са мъките и тайните на Диана, докато срещне Цецо. За просторното жилище Диана не посмя да спомене, но той се сети сам. Носеше парите, изсипваше ги направо върху масата, а прекрасната Диана ги делеше по цветове, броеше ги на купчинки, правейки пачки от тях. Веднъж все пак не се стърпя и попита: "Къде плащат така добре?" "В една охранителна фирма" - усмихна се Цецо. "И какво охранява тази охранителна фирма?" - отново попита Диана. "Бизнеса на бизнесмените" - продължи да се усмихва Цецо, но усмивката му стана някак крива. Диана също се усмихна. "О, Боже, ама този бизнес трябва да е много зверски! И от кого го охранявате?" "От нас самите, разбира се. Нали и ние трябва да живеем! Водните матраци не ги дават по два за лев." Усмивката на Цецо бе станала съвсем крива и нещо в Диана потрепери. Тогава тя извърши истински класически женски подвиг - прекрати въпросите.
    Подвигът бе дарен с просторно жилище. Водният матрак изпълняваше своето предназначение и Диана се чувстваше като богиня - хубаво е сутрин блажено да се изтягаш, отразена в огледалните врати на гардероба, а не в матовото стъкло на кухненска врата, да ставаш и да изнасяш себе си, изящната, отвъд спалнята през ложието и чак долу, по стълбището, да стигнеш в късната утрин на откритата тераса, оставила в хола дъхав отпечатък, където вечер посрещаш гости, почитателно кимащи, а Цецо учтиво им подава ръка за добре дошли, носи пълни блюда с вкусотии. Диана наистина се чувстваше като богиня, само дето нещо в нея продължи да трепери. В една късна вечер, докато Диана мамеше съня си с хапче, се чу плисък на вода, а котките връхлетяха в спалнята. Диана слезе по сълбището, прекоси хола и освети терасата. Концентрични кръгове в басейна привлякоха вниманието й. Тя се взря в тежкия воден кръг с електричен отблясък, където Цецо, разперил ръце, се поклащаше. Диана дълго стоя и гледа пулсиращия труп, докато я споходи мисълта, че трябва да съобщи за убийството на града в началото на века.


 Димитрина БОЯДЖИЕВА е родена в Ямбол. Завършила е библиотекознание в София. Има първа награда за разказ от конкурса "Златен ланец" 2008. Нейни разкази са публикувани в англоезични интернет издания: Local Minds, San Diego California, New York Review. Има пет издадени книги, сред които "Капризите на Лола" и "Супермъжки времена", "Селемина с черни чорапи" и др. Член е на СБП.
 

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"