Бедни заложници

От години слушаме как разни люде във властта се упражняват по митичната тема за либерализацията на електроенергийния пазар. Какво ни чака, когато това се случи, на никого не е ясно. Не е ясно на битовите потребители, а както се оказа в последно време - и бизнесът е неподготвен за тези "предизвикателства". Толкова неподготвен, че заплаши управляващите с протести заради спекулации с цените, липсата на контрол върху независимата енергийна борса и очаквано поскъпване на тока за предприемачите.
Енергийната министърка Теменужка Петкова, която покрай скандала с продажбата на ЧЕЗ властимащите реално циментираха на поста, от години ни убеждава, че няма да има сътресения след либерализацията. Дано, Теменужке!
Покрай заплахата за протести и скандала с бизнеса, когото Петкова прати да се жалва в КЗК, щото държавата нямала механизми за влияние, управляващите се юрнаха спешно да правят промени в Закона за енергетиката. Промени, които да дадат и повече правомощия на КЕВР да контролира търговията на едро на енергийната борса. Тепърва ще става ясно в чий интерес са измененията, читави ли са или са мерките, взети на пожар.
Бързайки да потуши търканията с бизнеса, властта обаче е "изпуснала" от закона огромна група потребители - социално слабите, т.нар. уязвими потребители. Този факт бе забелязан дори и от шефа на КЕВР Иван Иванов, който явно в страха си да не падне от върха на регулатора заради недоволство на гражданите сам отбеляза, че от промените липсва съществена част, свързана с либерализацията. А именно въпросът със защитата на уязвимите потребители.
Колко са те у нас през последните години се оказа спорен въпрос. А и ясно изпъкна тенденция да бъдат изкарани по-малко, отколкото са в действителност. Делът им рязко спадна след изчисления, направени преди година и нещо от две наши ведомства - енергийното и социалното, и от Световната банка и ЕК. Оказа се, че от методика, която изчисляваше на 61% енергийно бедните български домакинства, те се стопиха на 14%. В крайна сметка около 1,1 млн. души трябва да бъдат подпомагани. Но дори и с тези сметки уязвимите потребители у нас държат най-голям дял в сравнение с другите европейски страни.
Наскоро шефът на КЕВР Иван Иванов обяви, че ще са необходими поне 5 години за пълна либерализация. А дотогава е ясно, че ще има сътресения в цените. Нищо, че ни убеждават в обратното. Докато се изгладят нещата (дано това се случи), е необходимо да бъдат одобрени, а и да действат тарифи за социално слабите потребители. Властта обаче явно не бърза, което, за съжаление, не е учудващо. Дано не се окажат отново бедните българи заложници на интересите на големите играчи. Във всеки един смисъл.