Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

23 Септември 2018 | Неделя
 
вход регистрирай се

На първа страница

Ще видим ли края на Корейската война?

Или как Давид от Пхенян успешно се противопоставя на Голиат от Вашингтон

Георги Христов

13. Март 2018 , брой: 49   523   0



Когато през миналото лято лидерът на Северна Корея Ким Чен-ун и президентът на САЩ Доналд Тръмп си разменяха заплахи почти ежедневно, светът наблюдаваше притихнал и опасенията от ядрена война бяха напълно реални. Само 6 месеца по-късно обаче реалността се завъртя на 180 градуса - изглежда не само няма да има война, точно обратното  - през месец май двамата ръководители ще се срещнат. Засега много подробности за срещата не са известни, нито е ясно какъв ще бъде резултатът от нея, но си струва да разгледаме как се стигна до този почти невероятен обрат.
Северна Корея и САЩ са врагове още от времето на Корейската война (1950-1953). И продължават и до днес да са такива, доколкото мирен договор никога не е сключван. А споразумението за примирие винаги е пораждало повече недоверие между двете държави, отколкото нещо друго. Трябва да се отбележи обаче, че именно Северна Корея много пъти е настоявала за преговори и окончателен край на войната Ц нещо, което САЩ винаги са отказвали.

Играта на котка и мишка

След разпадането на Съветския съюз позицията на Северна Корея отслабна неимоверно, а САЩ станаха едноличен господар в света. През 1994 г., по времето на демократа Бил Клинтън, след серия от преговори е подписано споразумение със САЩ, по силата на което американците трябва да осигурят два ядрени реактора, докато севернокорейците трябва да се разоръжат. Скоро след това обаче мнозинството в американския Конгрес става републиканско и то не е добре настроено към рамковото споразумение, сключено от политическите им опоненти. В резултат на това изпълнението от страна на американците бива непрекъснато спъвано от републиканците (което, разбира се,  вбесява севернокорейците и те също не изпълняват своята част от договореното) и строежът на реакторите започва едва през август 2002 г. Но и без това ужасно закъснелият и недофинансиран проект не успява да стигне доникъде, защото още през януари същата година наследникът на Бил Клинтън Ц Джордж Буш-младши Ц включва Северна Корея в Доста на злотоУ по време на годишното си обръщение към нацията, заедно с Ирак и Иран. Това е ясен знак, че вятърът се е обърнал окончателно. В края на 2002 г. делегация от САЩ посещава КНДР с обвинението, че Северна Корея разработва програма за обогатяване на уран, който може да се използва за създаване на ядрени глави. Северна Корея отрича, обвинява американците в арогантност и добавя, че макар да не разполага с ядрено оръжие в момента, като суверенна държава би имала пълно право да създаде такова. Малко по-късно всякакви договори са окончателно отхвърлени, а в началото на 2005 г. КНДР обявява, че все пак е произвела ядрено оръжие, уточнявайки обаче, че то е за самозащита.
Следват нови разговори, санкции, ядрени тестове, противопоставяне. Всичко това ни води до днешното патово положение Ц въпреки че икономиката й изпитва сериозни проблеми заради наложените санкции, Северна Корея не се отказва от ядрената си програма. И въпреки че САЩ са много по-силни във военно отношение, за разлика от Ирак, Афганистан, Либия и дори Сирия този път не са толкова смели. Никоя от тези държави нямаше ядрени ракети. Всъщност именно това е една от причините КНДР да не се разоръжава. Че Корейската война формално не е приключена, вече споменахме и това е известен факт. По-малко известен факт е, че поради тази причина американската и южнокорейската армия на практика непрекъснато разиграват военни учения на границата със Севера, в които симулират нападение, а не отбрана. Ако бяхте малка държава и най-мощната армия в света дрънкаше оръжие под носа ви всяка година, нямаше ли да искате да се защитите? Изглежда именно това е осъзнало севернокорейското ръководство, имайки примера на Саддам Хюсеин и Муамар Кадафи, които се оказаха безпомощни пред Дсветовния полицайУ, каквато роля заеха САЩ след разпадането на СССР.

Ким Чен-ун Ц злодей или способен държавник?

Често ни представят Ким Чен-ун (а преди това и баща му) като полудели тирани, като архизлодеи, чиято единствена цел е да навредят на демократичния и свободен Запад.  Миналото лято, когато напрежението между Пхенян и Вашингтон вече беше достигнало почти до точката на кипене, интервюирах двама млади българи, които току-що се бяха върнали от посещение в Северна Корея. Картината, която те описаха, рязко контрастира с това, което получаваме като информация предимно от западни медии. Според тях КНДР е много социална държава, в която ръководството наистина се старае да се грижи за населението въпреки ограничените ресурси, с които разполага страната по принцип и въпреки тежките санкции, които заплашват не само развитието, а и самото й оцеляване. Именно с оцеляването са свързани и по-строгите правила там - доколкото изобщо може да се говори за строгост, тъй като това е държава, в която на хората и до днес се осигуряват безплатни жилища, образование и здравеопазване. И резултатите са налице, ако можем да съдим по единственото нещо, което е ясно видимо за света - военната промишленост. След последните развития все повече съм склонен да се съглася с тях. 
Още повече, че схемата е добре позната както от споменатите Хюсеин и Кадафи, така и от Владимир Путин. Може би сте обърнали внимание на нещо, за което Путин говори в последното си обръщение пред Федералното събрание Ц още преди 15-тина години той е бил наясно, че оцеляването на Русия зависи от оръжията, с която тя ще разполага. Че никакви договори не вършат работа, когато срещу себе си имаш противник, чиято цел е твоето унищожение. Представените от Русия оръжия преди десетина дни представляват логичното следствие на тази стратегия. Неслучайно Путин попита ДЩе ни чуете ли сега?У. Същото се случи и в Северна Корея, макар и в много по-малки мащаби. Но все пак ядрената бомба си е ядрена бомба. Изглежда, че и днес това е най-сигурната гаранция за националната сигурност.
В този смисъл нищо изненадващо и налудничаво няма в действията на севернокорейската държава. И фактът, че КНДР многократно е искала мир, но той й е бил отказван от САЩ, е допълнителен довод в тази посока на мисли. Нещо повече Ц след размяната на заплахи от миналото лято и след като Северна Корея проведе първите си успешни тестове, Ким Чен-ун вече знаеше, че има правилния коз в ръцете си. И наистина смени тона в новогодишното си обръщение, с което изненада всички, най-вече онези хора, които го описваха като нещо средно между Нерон и Калигула. Тъмният костюм бе сменен със светлосив, а Дмалкият КимУ направи още един много умел ход на шахматната дъска Ц протегна ръка за помирение към Юга. Въпреки напрежението, връзките между двете страни остават силни Ц милиони семейства са разделени от изкуствено прокараната граница. На практика двете Кореи са  една страна с трагична история през ХХ в., жертва първо на японските имперски амбиции, а след това и на Студената война. Тук е мястото да отдадем заслуженото и на избрания през миналата година президент на Южна Корея Мун Чже-ин, който още в предизборната си кампания обяви, че ще работи за подобряване на връзките между двете страни и не се отметна от това си обещание. Именно той бе човекът, който пое протегнатата ръка, а Олимпиадата в ПьонЧанг се оказа идеалното място за среща на корейците от двете страни на границата. Силен ход се оказа и това, че Ким Чен-ун изпрати сестра си като посланик на мира. Северно- и южнокорейците се насладиха заедно на спортния форум, а вицепрезидентът на САЩ Майк Пенс, който се опитваше да излъчва сила и непоколебимост, изглеждаше по-скоро като дете в детската градина, с което никой не иска да си играе. С това Ким Чен-ун нанесе още един удар по американската стратегия на Умаксимален натискФ, като прокара дълбока разделителна линия между САЩ и Южна Корея.
После Югът върна жеста и изпрати своя делегация в Пхенян, а разведряването в отношенията ставаше все по-видимо. Последното предложение на Ким Чен-ун за среща с Доналд Тръмп първо поласка егото на последния, който не пропуска такива удобни възможности да се самоизтъкне и, второ, хвърли в ужас УястребоватаФ част на американската политика, която неизменно доминира в последните години и е застъпник на всевъзможни военни интервенции по целия свят. Логично в американските (а и като цяло в западните) медии веднага започна кампания срещу насрочената за м. май среща. От най-различни места заваляха обвинения и подозрения, че Ким Чен-ун просто иска да излъже Тръмп, че не трябва да се преговаря с такъв лош човек, че Тръмп е прекалено некомпетентен, а в хора се включи дори Хилъри Клинтън. Няма съмнение какво би направила тя, ако беше спечелила изборите.
Трудно е да се предвиди дали у бившия бизнесмен Тръмп ще надделее желанието да се похвали с "добра сделка" или ще се поддаде на натиска - дори собствените му съветници се изказаха против срещата и евентуалния мирен договор. Япония, която прави постъпки да се върне към имперските времена отпреди Втората световна война, също се обяви против мира и дори настоява за среща с Тръмп преди тази със севернокорейския лидер. Борбата между малката КНДР и големите САЩ прилича в известна степен на битката между Давид и Голиат. Но Ким Чен-ун - поставен в ролята на Давид - категорично печели моралната битка до този момент и симпатиите на много от непредубедените зрители.

Олимпиадата се превърна в повратна точка за двете Кореи - докато техните лидери се радваха на церемонията по откриването, вицепрезидентската двойка на САЩ наблюдаваше изолирано отстрани
БГНЕС

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"