Западът продължава войната в Сирия

Atlantico

Ранда Касис е сиирйско-френски политик и водеща фигура в светската опозиция на Сирия. Тя е лидер на Движението за плуралистично общество. Играе активна роля в регулирането на сирийския конфликт и взе участие в проведената през февруари в Сочи общосирийска среща с участието на Русия, Турция и Иран. Тя е председателка на платформата от преговорния процес в Астана, която включва умерените представители на сирийската опозиция. Интервюто с нея на френския писател, преподавател, публицист и експерт по радикалния ислям Александър дел Вал е публикувано в "Атлантико".

- По какъв начин Русия положи повече усилия за мира в Сирия от Запада?
- Русия представлява единствената точка на равновесие по този въпрос на местно, регионално и международно равнище. Аз, като сирийка, която се стреми да намери мирно решение, без да стои на страната нито на Башар Асад, нито на ислямистките метежници, а се опитвам да помиря сирийците с техните възгледи, народности и религии, мога да ви кажа, че Русия на нас ни е необходима. В ръцете си тя държи много козове за разлика от Франция, Европа, Турция и други, които имат зад гърба си колониално и  империалистическо минало. Докато Русия не носи бремето на колониализма в Сирия. За разлика от САЩ, които не приемат решения, неподчиняващи се на техните позиции, Русия се опитва да слуша всички страни и се отличава с прагматични и безпристрастни възгледи.  Мога да ви уверя, че ролята на САЩ и като цяло на западните държави, които от самото начало на кризата застанаха на страната на ислямистите и дори на джихадистите, поддържащи връзки с "Ал Кайда", съдействаше не за мира, а за продължаване на войната.
Русия е единственият играч, който може да разговаря с всички: с бунтовниците, Дамаск, кюрдите, иранците, "Хизбула", израелците, сунитските държави и Запада. Заради този простичък факт днес е невъзможно нито едно решение без Русия, защото тази държава е единствената, на която й е по силите да доведе до равновесие локалните и регионалните сили. Да вземем, например, нарастващата враждебност между Саудитска Араия и Иран. Днес само Русия може да наложи конструктивен диалог и да установи равновесие между тези съперничещи си полюси на регионалния ислям, да стане мост между тях. Ето защо Западът следва да възприема Русия не като сила, създаваща главоболия, а да разбере, че Русия може да му помогне да стабилизира света и по-специално Близкия изток. Но за това е необходимо той да обнови собствената си система от възгледи, която е заседнала в епохата на Студената война
- Последните дни активно се обсъжда ужасната хуманитарна криза в Източна Гута. Западната преса, САЩ и ЕС прозрачно намекнаха, че Русия не оказва достатъчен натиск върху Дамаск, който е обвиняван в убийството на мирни жители с одобрението на Москва. Какво мислите по въпроса?        - Всъщност виновни са метежниците и техните джихадистки съюзници, които обстрелват открития за мирното население коридор, за да не му позволят да го напусне. В Гута свирепстват екстремисти от такива движения като "Джаиш ал-Ислям" (салафити, подкрепяни от Саудитска Арабия) и "Файлак ар-Рахман", което поддържа връзки със Свободната сирийска армия, Турция, Катар, а и имат близки връзки и с "Мюсюлманските братя". Преди те се биеха помежду си, но сега се договориха за примирие и станаха съюзници. Първата групировка има 10 000 бойци, втората 8000. Подобно на джихадистите (в Гута те са по-малко, но са много активни), радикалните ислямисти в редиците на бунтовниците използват мирното население като жив щит.
Протежетата на Запада са до голяма степен радикалните групи, представени в Сирийския комитет за преговорите (мнозинството там са "Мюсюлманските братя", салафитите и други ислямисти, които имат връзки със Саудитска Арабия, Катар и Турция).
По въпроса за Гута отношението към Русия изглежда крайно противоречиво. От нея се изисква да оказва натиск върху силите на режима, но в същото време я демонизират и подкрепят враждебни на нея сили. Не бива да се забравя, че Русия прие резолюция 2401 за Гута и се придържа към откритост на позициите. Самата аз влизам в такава група за преговори, която прави всичко, за да убеди най-малко радикалните ислямисти сред "Джаиш ал Ислям" да се върнат на масата за преговори, което се подкрепя и от Русия.
Русия е против да се включват в преговорите джихадистите, които са срещу съхранението на суверенитета на Сирия и кроят проекти за халифат и тероризъм. Впрочем именно това се обсъждаше преди приемането на резолюция 2401, което бе окачествено от Запада като неприемлива обструкция. Може ли Русия да бъде обвинявана, че настоява сирийската сунитска опозиция ясно да се дистанцира от джихадистите?
Ще напомня, че радикалните ислямисти имат надмощие в Гута, защото освен "Джаиш ал Ислям" и "Файлак ар Рахман", там свирепстват групировките "Ахрар аш Шам", "Хайят Тахрир аш Шам", включваща бившия сирийски клон на "Ал Кайда". "Хайят Тахрир аш Шам" се сформира през януари 2017 г. от сливане на пет джихадистски групи, включително на "Джабхат ан Нусра". Подобно на "Ислямска държава" тези джихадистки групировки се придържат към международни революционни възгледи, с което се различават от "Джаиш ал Ислям", "Файлак ар Рахман" и "Ахрар аш Шам", чиито цели  засягат като цяло Сирия. Това само подчертава значимостта на руското изискване за разделянето между близките до "Ал Кайда" джихадисти и групите, които може да наречем "сирийски".
- Взехте активно участие в преговорите в Сочи, организирани от Русия в търсене на изход от сирийската криза. Какви са резултатите от тези инициативи? Защо Западът твърди, че срещата в Сочи е провал?
- Очевидно е, че в близките месеци не може да очакваме чудеса, а за всичко се изисква време. Така или иначе благодарение на прагматизма на Русия, а също на турските и иранските партньори, астанският процес позволи да бъдат създадени четири зони на деескалация, един от гарантите на които е Москва. Макар ситуацията с Хута да се оказа много по-сложна, редно е да се говори по-скоро за успеха на трите зони, а не за провала на една. Като цяло идеята на Русия да се съберат всички край масата за преговори в търсенето на прагматични пътища за изход от кризата е в правилна посока.
Възглавяваната от мен астанска платформа, която не бива да се бърка с астанския процес за формиране на зони за деескалация, следва тази логика и продължава да прави всичко, за да върне групи като "Ахрар аш Шам" в процеса на деескалация. Да напомним на читателите наименованията на най-влиятелните въоръжени ислямистки групировки сирийски метежници. "Джаиш ал Ислям" стои на позициите на салафизма, но неговите планове не надхвърлят пределите на Сирия, и групировката никога не е участвала в Свободната сирийска армия, която някога бе командвана от "умерени" бунтовници, но в момента е под контрола на най-радикалните ислямисти. 
Споменатата вече групировка "Файлак ар Рахман" поддържа тесни връзки с "Мюсюламанските братя".  Тези две "сирийски" групи наскоро все пак се съгласиха да изключат от коалицията си джихадистки групи, които имат отношения с "Джебхат ан Нусра". Те дълго време работиха с тях, което представляваше истински препъникамък за Русия и сирийския режим, които изобщо не искаха на чуват нищо за преговори за деескалация с джихадистите. За съжаление Западът не изискваше същите гаранции за изключване на терористите, свързани с "Ал Кайда". Възможно е след разрива на отношенията с джихадистите "Джаиш ал Ислам" и "Файлак ар Рахман" да се отнесат с по-голямо внимание към постигнатите в Астана и Женева договорености, които преди това те нарушаваха. Появи се, макар и слаба, но реална надежда, която трябва да бъде използвана. 
Накрая трябва да се отговори на всички онези, които хвърлят върху Русия отговорността за гибелта на мирни жители в Гута, а всъщност вината за нарушаване на примирието носят всички ислямистки групи, най-малкото споменатите две, които излязоха от "Ал Кайда". Западът пак не прави нищо за подобряване на ситуацията и не ги осъждаше, за разлика от Русия. Да напомним също, че отказът на тези групи от сътрудничество с терористите от "Джебхат ан Нусра" бе едно от условията за прилагане на споразуменията за деескалация.
- Искате да кажете, че доскоро ислямистите и "умерените" сунитски метежници от Гута са оказвали да скъсат отношенията с джихадистите?
- Да, това е безспорен и общоизвестен факт. Радикалните ислямисти от Гута, които Западът представя като "умерени" бунтовници, доскоро не искаха да се отказват от връзки с "Джебхат ан Нусра", тоест със сирийската "Ал Кайда.  Те използват невинни хора като щит, което справедливо се осъжда от Русия, а Западът предпочита да не забелязва. За всеки случай да уточним, че Гута представлява традиционна крепост на консервативния ислямизъм. Радикалният ислямизъм пусна там дълбоки корени, а и немалка част от жителите са готови да отидат докрай с радикалите. Освен това много семейства са държани от екстремистите, които нарочно не дават на мирното население да напусне района, както предложиха режимът и Русия. За съжаление тези радикални ислямисти отказаха да излязат с призив за спиране на огъня и да уважат преговорите в Астана и Женева. Просто е невероятно, че западните медии изобщо не споменават за това. 
За съжаление с всеки ден все повече се убеждавам, че европейците и американците се ръководят от манталитета на Студената война, което в никакъв случай не може да се нарече уравновесен и реалистичен подход. Всичко се прави така, че всяко предложение на Москва задължително да се представя като лошо и незабавно да се отхвърля. Време е да оставим в миналото челно-белите подходи.



Тази снимка показва част от 13-те празни камиона, които напускат анклава Източна Гута, след като оставиха хуманитарна помощ за 12-хилядно мирно население, държано от терористите на "Джебхат ан Нурса". Помощта бе предоставена от Сирийския Червен кръст и Международния Червен кръст
Снимка БГНЕС