Префасонирането на София - от Телефонната палата до Джон Атанасов

Последните две-три десетилетия у нас се върви към цялостно префасониране на София. Установи се въпиещо неуважение със склонност към поругаване на стари и ценни сгради, към определени "неудобни" паметници. Първите се оставят на бавното рушене под напора на природата или на скоростното сриване от багери на частен собственик. Вторите биват шарени, оцветявани, рисувани, надписвани и осквернявани по всякакви начини. Последният пример на непочтителност към монумент бе разрушаването на паметника пред НДК "1300 години България", който вече изчезна от очите на столичани, а части от него се крият из тъмни помещения.
Тези дни на мушка е друг паметник, който въпреки че по никакъв начин не е свързан със социализма, пак пречи някому. Монументът на Джон Атанасов пред Телефонната палата в София се оказа на неподходящо място - неудобен, пречещ. Затова трябва да бъде преместен спешно! Такава заявка направи представител на фирмата, която точно преди 10 месеца купи сградата на Телефонната палата. Дружеството "НГ Пропърти" ЕАД, в чийто Съвет на директорите влиза бизнесменът Васил Божков, даде близо 34 млн. лева, за да се сдобие с ценната сграда през май 2017 г. Още тогава бяха заявени намеренията за промени, които ще съпътстват емблематичното за столицата място.  Идеята на Божков е да превърне сградата в културен център с музей, в който да изложи личната си колекция от над 3000 антични предмети и картини. Според грандиозния план Телефонната палата ще стане "дом на уникални експонати и колекции в областта на изкуството и световното културно-историческо наследство".
Е, пътят към тези промени вече е начертан и скоро ще бъде утъпкан - новият собственик иска да надстрои палатата и да премахне паметника пред нея. За съжаление, както всички посегателства срещу досегашна София, и това ще стане с благословията на Столичната община. Защото се оказа, че преди около месец главният архитект Здравко Здравков е одобрил проект за работен устройствен план, който предвижда промяната на външния вид на сградата. Заявлението за това е постъпило на 20 октомври миналата година от изпълнителния директор на "НГ Пропърти" Татяна Димитрова. Други такива проекти се точат с години, но този се оказа и на бърза ръка съгласуван с изпълнителния директор на БТК Атанас Добрев, тъй като компанията е носител на вещното право на ползване на части от палатата. Според самия Здравков проектът е "един добър пример за запазване на тези сгради". В заповедта си той се мотивира, че "височината на застрояване отговаря на допустимата максимална кота корниз в устройствената зона, тъй като в нея няма ограничение за височината на застрояване". "В проекта се спазват максимално допустимите параметри на застрояване в цитираната устройствена зона", пише още главният архитект.
Според официалната документация сградата на ул. "Гурко" ще се дострои, "без да се променят начинът и характерът на застрояването". Предвижда се постройката да порасне с 4,5 метра. Според проектанта арх. Николай Симеонов, ще има промяна на покривните линии и покривът от скатен ще стане мансарден като на пощата.
Скандален в случая е и фактът, че тихомълком одобреният от Направление "Архитектура и градоустройство" проект, още по-тайно е съгласуван с Националния институт за недвижимо културно наследство към Министерството на културата. Както е добре известно, сградата на ул. "Гурко" е паметник на културата. Затова е изненадващо как от двете институции са очаквали подписите им на одобрение да останат скрити и позорната история да остане встрани от общественото внимание. Излиза, че намесата в паметника не е смутила тези, които трябва да бдят за опазването му.
И докато копнежите за дострояване, надстрояване, пристрояване са вечни и неизбежни за всеки инвеститор, то доста повече почуда буди намерението за преместването на паметника на Джон Атанасов. Досега от фирмата на Божков не са дали разумно обяснение за желанието си. Знае се само, че той ще бъде преместен за тяхна сметка до Техническия университет, който вече също се е съгласил да приеме монумента и му е намерил място.
Паметникът на Атанасов бе издигнат на мястото в началото на октомври 2003 г. С него започна националното честване на 100-годишнината от рождението на бащата на компютъра под патронажа на президента Георги Първанов и с подкрепа на посолството на САЩ. На честванията присъстваха и родственици на Атанасов, които пристигнаха от всички краища на света, за да го почетат. Едва ли някой от тях тогава е очаквал, че само 14 години по-късно паметникът ще бъде разфасован, натоварен на камион и пренасян на "по-удобно" място заради нечия прищявка.
Въпреки твърдо заявените намерения за бъдещото място на монумента, все пак има светлина в тунела. Оказва се, че авторът му - скулпторът Вълко Ценов, не е дал съгласието си за преместването. Въпреки че статуята е собственост на Столичната община, ако скулпторът не разреши, монументът ще остане на сегашното си място. Самият Ценов поясни, че творбата му е направена специално за сградата на Телефонната палата, защото тя е свързана с технологиите и комуникациите. Освен това досега никой не го е търсил да иска съгласието му. Както добре знаем, такова съгласие обаче не бе дочакано и от автора на "1300 България" Валентин Старчев, а монументът му е вече в историята. Така че няма да бъдем изненадани, ако за замисленото "преместване" също не се вземе предвид мнението на Вълко Цанов.
Той ли обаче ще остане самотният воин, който ще се бори за творбата си? Толкова ли слаби се чувстват управляващите в Столичната община, та не намират сили да се противопоставят на ширещото се безобразие? Къде е волята им за запазване на историята, на миналото - далечно или близко? Защо от кметството и подопечните му ведомства непрекъснато дават знаци, че в София много лесно може да се унищожава под скрити форми, да се руши с оправдания за бъдеща слава, да се потулва историята за сметка на съвременния кич? Ще дочакаме ли от "Московска" 33 да определят по-категорично приоритетите си за бъдещия фасон на София. За да знаем кога ще защитят емблематична сграда, паметник на културата, монумент, почитащ нечие дело? Или парите решават всичко и те просто ще продължат да дават зелена светлина на личния, а не на обществения интерес. 




Паметникът на Джон Атанасов е реализиран по проект на скулптора Вълко Ценов и архитект Стефан Минчев. Издигнат е в чест на създателя на първия цифров електронен компютър на 3 октомври 2003 г. При създаването му е спазен принципът на дървовидната структура. В ореола е вграден кръст, а също така - четирите посоки на света. В средата е разположен портретът на Джон Атанасов. Скулптурната пластика е изработена от бронз, висока е 6 м и тежи 3 тона.



От палата до галерия
Телефонната палата в София е първата у нас и е издигната по времето на кмета Иван Иванов. Проектът е на арх. Станчо Белковски и на арх. Борис Йолов, а строежът продължава почти 10 години. Сградата е завършена през 1949 г. и е паметник на културата "за сведение". Тя е на шест етажа и е с разгърната застроена площ от 13 400 кв. метра. 3000 кв. м е подземното й ниво, а прилежащият терен е с площ от 4100 кв. метра.
По това време инж. Рашев отговаря за техническото съоръжаване на палатата. Той ръководи монтажа на новата междуградска телефонна станция, извършен само от български техници. Първият етаж на сградата е обслужвал клиентите на софийските далекосъобщения. В началото на 80-те години в него е монтирана една от първите квазиелектронни централи - АТЦ-80. През 2001 г. Телефонната палата отваря врати след основен ремонт на първия етаж, където се помещава мястото за клиентите. Фасадата е запазена изцяло. След като "Виваком" придобива БТК, първият етаж от сградата се превръща в галерия, където се поставят различни изложби от картини до фотографии и модерно изкуство.