Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

24 Септември 2018 | Понеделник
 
вход регистрирай се

Пегас

От редактора

Политически заигравки

Боян Бойчев

16. Март 2018 , брой: 52   595   0



Много мастило се изписа за посещението на руския патриарх Кирил у нас. Русофобите се развихриха в своите сквернословия и патологична щедро платена омраза към всичко руско. Че дори вицепремиерът се изцепи като в селска кръчма по отношение на духовния водач на православна Русия.
Това, което, целенасочено или не, остана скрито за мнозина, бе огорчението на руския патриарх. Именно огорчението бе водещо в неговия емоционален изблик. Огорчението от шестващата вече 28 години политика на омраза към Русия и късане на връзките с нея. От опитите да бъде омаловажено участието на руската армия в освобождението на България от турско робство. И въобще от опитите да бъде омаловажена ролята на Червената армия в освобождението на Европа от фашистката чума. От опитите Русия, трън в очите на Запада, да бъде подложена на натиск и разпарчетосана. По възможност да бъде изтрита от картата. Защото за Запада Русия е добра, когато е слаба, и лоша, когато е силна. И нашата официална позиция, нека не си кривим душата, е да сме клакьори в тази антируска кампания.
Да, нашите правителства вярно слугуват на Запада. И кой кого заблуждава, че това бил избор на народа? Какво като болшинството от хората бяха против НАТО, когато страната влизаше в алианса? Какво като хората протестираха против войната в Югославия, а натовските самолети прелитаха над нас, за да хвърлят бомби с обеднен уран върху православни християни. А после НАТО била отбранителна структура! Вятър и мъгла! И в мъглата препускат политиците ни за инструкции - ту в западните посолства, ту директно взимат самолета за Вашингтон... Само че това - може, не е проблем. А после тази мъгла, оцветена в розово-либерално, се спуска над главите ни... В същото време натовските ракети стягат обръч около Русия.
Та това имаше предвид патриархът. Но не към президента - един от малкото политици, правещи реални усилия за нормализиране на отношенията с Русия - трябваше да бъдат отправени упреците. А към министър-председателя, например, изпратил телеграми до страни, които по това време не са съществували на картата, а народите им са били част от Руската империя. Да, уважение към всеки, бил се за свободата на България. Но войната е Руско-турска, нека не забравяме това, което се опитват да ни накарат да забравим. И телеграмите не са знак на признателност, а политическа заигравка. Повод за упреци има и към много други политици...
Обичта на народа била едно, политиката - друго.
А нима политиката не трябва да отговаря на чувствата на народа? Чия политика е тя тогава? И в чий интерес?

 

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"