БСП подкрепя исканията на общините държавата да поеме опасните язовири

МАНОЛ ГЕНОВ е роден в Асеновград. Завършил е руска езикова гимназия в Пловдив, а след това ПУ "Паисий Хилендарски", специалност руска филология. Има следдипломна квалификация по икономика на международния туризъм в СА "Д.А. Ценов". Има втора магистратура организация и управление на бизнеса. Бил е управител на ВиК в Пловдив, зам.-кмет, съветник и лидер на БСП в Асеновград. Депутат в 43-то и 44-то НС от "БСП за България". Семеен, с две деца.

"Престъпно е на местната власт да се вменяват ангажименти без финансово и експертно обезпечаване"

- Г-н Генов, след поредните наводнения НС е на път да приеме изменения в Закона за водите, с които държавата да стане собственик на неподдържаните общински язовири. Навременни и качествени ли са тези промени?
- Навременни са дотолкова, доколкото е вече всеизвестно и абсолютно неоспоримо, че системата от язовири в страната не се контролира. Контролът не само е неефективен, но и реално такъв няма. Доказателствата за това са красноречиви. Но не е нормално да се правят спешни промени в закона, едва когато се случат поредните извънредни ситуации с бедствия от преливащи водоеми, нанесени щети за милиони левове и човешки жертви. Държавата отново върви след трагедиите.
Законът за водите е приет едва преди две години. Оказа се, че буквално след влизането му в сила буксува, не е ефективен и се налага да бъде променян. Парламентарната група на "БСП за България" ще подкрепи измененията с надеждата, че най-сетне системата ще има механизми да се задейства, но и да има реален контрол върху това.
- Каква е визията на БСП за това как трябва да се стопанисват, управляват и контролират язовирите?
- Имали сме открита и последователна политика и в този сектор, още повече, че в немалка степен той е стратегически откъм сигурност и безопасност за хората и инфраструктурата. Наясно сме с проблемите на местната власт, в чиито правомощия и отговорности се намират огромна част от водоемите. Несъразмерното и необезпечено струпване на отговорности и ангажименти в общините е една от причините и един от мотивите за настоящото изменение на закона.
Официалните данни сочат, че в страната има над 5600 водоема, а от тях над 4500 се водят общински като собственост и задължения. Общините преминаха през мъчителни законови метаморфози, през които тази собственост бе прехвърляна, дори без да се потърси предварителното им съгласие да ги приемат като своя публична собственост.
- През 2012 г. държавата императивно зачисли на общините и онези водоеми, за които не се знаеше чия собственост са.
- Да, така е. Немалка част от водоемите бяха изоставени, с компрометирана инфраструктура и крещяща нужна от инвестиции. Проблем като цяло за местната власт в страната е обстоятелството на драстично несъразмерното разпределение на язовирите по общини. Няма как да се приеме за нормално част от тях да имат от 50 през 100 до 200 язовира. Какво значи Хасково да стопанисва 420 водоема, а Харманли - 505? Едва ли някой може да обясни на практика за какво стопанисване, инвестиране и контрол по безопасност може да става дума.
Истината е, че за общините язовирите са рискова и далеч неатрактивна собственост. Около 90% от язовирите са малки водоеми, с почти импровизирани насипи за стени, изграждани преди 6-7 десетилетия. Публична тайна е, че поради влошено състояние е невъзможно те да бъдат ползвани за напояване. Едва 140 са в годно състояние да бъдат ползвани и са предадени на сдружения за напояване.
Не е за подценяване и обстоятелството, регистрирано масово по общините, че техническата документация за много от язовирите липсва или е непълна. По данни на Държавната агенция за метрологичен технически надзор (ДАМТН) 1424 водоема са с технически неизправности по язовирните стени и съоръженията към тях, като всеки седми, или 205, имат повече от едно негодно за експлоатация съоръжение.
- Каква е позицията на БСП относно ангажиментите на общините към тези съоръжения?
- Вече няколко мандата отстояваме ясно тезата, че не бива на общините да се вменяват ангажименти без финансово и експертно обезпечаване. Позицията ни е от 2015 г. и до момента е непроменена. Абсурдно е да поискаш те сами да изпълняват ангажименти като поддържане в техническа изправност на стените и съоръженията, на 500-метровата зона след стените, осигуряване на измервателна и контролна апаратура, назначаване за всеки язовир на оператор на язовирната стена и съоръжения, като на 1 оператор са допустими до 8 язовира, и т.н. Нито има пари в общинските бюджети за това, нито има откъде да се назначат експерти. В същото време законът и наредбите към него изискват за всеки язовир, независимо от размера и степента на опасност, да се извършват по 5 проверки годишно - две от собственика (през пролетта и есента), две от комисиите към областните управители и поне една от ДАМТН.
- В края на 2017 г. Върховната касационна прокуратура извърши проверка на състоянието на водоемите. Какво показа тя?
- В момента се намираме в ситуация на подобие на "Параграф 22" по отношение на т.нар. контролни функции, дадени на ДАМТН, по поддържането на язовирните стени и съоръженията към тях. До края на м.г. са направени 1850 комплексни предписания, а впоследствие са наложени 452 акта за административни нарушения. По данни от общините до началото на март 2018 г. съставените актове са се увеличили почти двойно. Прокурорската проверка през 2017 г. огласи, че предписанията на ДАМТН са без фиксиран срок, което означава, че не може да се наложи никакъв акт за административно нарушение или бездействие.
- БСП ще подкрепи ли предложенията на общините държавата да не им вменява несъразмерни ангажименти?
- Да, парламентарната ни група има ясна позиция и застава категорично зад исканията на общините по тези законови изменения. Всяка разумна логика и познаване на реалността предполага подобна позиция. Ограниченият ресурс на общините се похабява за проверки и назначаване на оператори за всички язовири, вместо да се фокусира към тези, които могат да създадат реална опасност и тя да бъде профилактирана с мерки и инвестиции. Сега е безалтернативно прилагането на неотложни мерки, които да подкрепят общините като основни собственици на язовири за безопасната им поддръжка.
Общините настояват за планиране на целева субсидия за поддържане на язовирите по аналогия на капиталовата субсидия в Закона за държавния бюджет. Настояват и за средства за заснемане и паспортизиране на язовирите - по аналогия със субсидията от МРРБ за изготвяне на Общите устройствени планове на общините.
- Има ли клаузи в законопроекта, които левицата намира като проблемни и недовършени и които тепърва ще създават проблеми? 
- Разбира се, че има. Ще подкрепим законопроекта, защото е изключително в интерес на общините, безопасността и сигурността на хората и инфраструктурата. Но и в него има заложени достатъчно неясноти и вакуум, от които нямаме гаранция как ще излезе държавата. Най-сериозният, в същото време и логичен, проблем за поддръжката на язовирите в страната е дефицитът на средства. Предлага се механизъм, при който слагаме каруцата пред коня. Органът по контрол върху състоянието на язовирните стени е ясен, но не се знае, след като се констатират проблеми и трябва да последват мерки по отстраняването им, откъде ще дойдат парите.
Простичко казано, за ефективната поддръжка на водоемите в страната трябват средства. Версията е онези от водоемите, които не могат да бъдат стопанисвани от общини, да бъдат прехвърляни към държавата и евентуално да има държавна компания, която да отговаря за мониторинга, контрола и управлението на водните ресурси. Хайде сега да помислим на глас колко логично и мотивирано издържано е това! Става дума за едни и същи нужни пари, които трябва да се вложат. И няма значение дали ще са в държавата или тя ще ги даде на общините. Все още не е ясно как ще изглежда тази държавна структура. След като правителството дава обещания и прави проекции как ще работи тази компания, ясно ли е как ще се финансира и откъде ще идват приходите й?
Не е за подценяване и проблемът с доброто управление на самия воден ресурс. Няма как да се мине без система за мониторингови дейности, контрол и управлението му. До този момент контролът по състоянието на язовирните стени е предаден като компетентност и правомощия на Министерството на икономиката, а управлението на водния ресурс - на екологичното министерство. Ако така продължава, видимо се губи ефектът.
Преди дни лидерът на БСП Корнелия Нинова го каза ясно и много синтезирано в Брегово, където имаше критична ситуация. Ако държавата не регулира законово и с ясни регламенти и механизми как ще се гарантира безопасността и ползата от язовирите, бедствията ще продължават, защото над 200 язовира в страната са в предаварийно състояние.