Защо ще растат опашките пред бюрата по труда

Георги ГЬОКОВ,
депутат от "БСП за България"

Според прогноза на анализаторите на Siemens "Човекът и машината си сътрудничат все по-тясно. Автономни системи стават част от персонала. От тази промяна могат да спечелят в еднаква степен и фирмите, и служителите - ако бъдат заложени правилните основи."
Цифровите технологии и процеси настъпват бързо във всички сектори на икономиката и промишлеността. Ако Европа иска да е конкурентоспособна в световен мащаб, трябва в пълна степен да използва цифровите възможности, включително и в традиционни за нея сектори (строителство, стоманодобив, хранително-вкусова и текстилна промишленост), в които като че ли се забелязва известно забавяне на процесите на дигитализация. Според проучвания дигитализацията на производството и услугите ще доведе до увеличаване на приходите на европейската индустрия със 110 млрд. евро на година през следващите пет години. Наред с това има опасения, че дигитализацията променя пазара на труда.
Пред Европа има два пътя. Първият е политическото ръководство на ЕС да си затваря очите пред настъпващата повсеместна дигитализация, а вторият - да се опита да влияе на процесите, като насърчава положителните и минимизира отрицателните последствия. Въпреки усещането, че Европа и България следват събитията, вместо да ги управляват, от действията на политическото ръководство на ЕС става ясно, че е избран вторият път.
Настъплението на науката и технологиите, които условно можем да наречем "дигитализация", поставя редица предизвикателства и проблеми наред с всичко останало и пред пазара на труда. И те не само придобиват актуалност, но стават трайни и остри.
Налице са различия между държавите членки на ЕС по отношение на навлизането на цифровите технологии в икономиките им и уменията на хората. Трябва и да сме наясно кои професии ще изчезнат и кои са

професиите на бъдещето

Достъпът до постиженията на дигиталния свят е с потенциал да умножава доходи и да подобрява качеството на живот. В същото време обаче ще се засилва и неравенството. Заместването на работници с машини ще увеличи пропастта между възвръщаемостта на капитала и на труда. Вероятно ще се увеличат безопасните и високоплатени професии, но ще намалеят нискоквалифицираните и нископлатените. Това разделение ще нагнетява социално напрежение.
Дигиталната промяна коренно ще преобрази трудовия пазар. Ако в предишните десетилетия в резултат на автоматизацията са отпаднали между 4 и 9% от работните места, прогнозите са, че до 2025 г. ще изчезнат между 10 и 15% от всички работни места, независимо че дигиталната трансформация няма да обхване всички браншове едновременно. Това, от една страна, е предпоставка за оптимизъм, но, от друга, е повод за сериозни размисли. Ако в бъдеще по пътищата се превозват товари в колони от автономни товарни МПС, това би повишило драстично ефективността, но биха били загубени работни места за шофьори на камиони, а само в САЩ например те са 3,5 млн. души.
Вече работи първият магазин на Amazon.com (в Сиатъл, САЩ), в който няма касиери. Вече се говори, че и други компании работят върху варианти на "умни" магазини. Дори частична загуба на подобни работни места ще доведе до сериозен обрат.
Има обаче и добри страни. По аналогия с технологичните промени може да се очаква откриването на нови работни места, зараждането на нови професии и пр. Нямам съмнения, че Европа и отделните страни членки ще положат усилия за социално отговорна трансформация и приобщаващ пазар на труда с по-разнообразни модели на работни места и схеми за работно време, по-добри условия и интеграция на заетостта, учене през целия живот. В близките години управляващите и в Европа, и в България ще трябва да решават как и с какво ще бъдат компенсирани хората, останали без работа заради развитие на технологиите, дигитализацията, изкуствения интелект и т.н.

Готови ли сме за всичко това?

Дигитализацията ще става новият "гръбнак" на европейската икономика, а недостигът на "дигитални" умения у работната ръка ще расте с всеки ден. Ще растат и опашките пред бюрата по труда. За да се преодолее този недостиг, е необходимо правителства, социални партньори (синдикати и работодатели), образователни структури на европейско, национално и регионално ниво да действат заедно, за да се запази конкурентоспособността на Европа и да се предотврати загубата на цяло поколение. Всички трябва да поемат конкретни ангажименти в рамките на своите компетентности.
Притесняват ме опитите и тук за разделяне на Европа на две скорости, защото при решаване на проблемите, породени от дигитализацията на труда, такъв подход ще засилва неравенствата между страните членки. Възниква и въпросът за необходимостта и възможностите за частично или пълно компенсиране на работната ръка, отпаднала от пазара на труда.
Като че ли лесният начин за компенсиране е чрез т.нар. безусловен базов доход. ЕК вече обсъжда м.г. доклад за безусловния базов доход, без да излезе с решение. Експертите нямат единно становище. А въпросите са много - кога и как да се въведе, каква част от хората да засегне, как ще повлияе на пазара на труда, на икономиката, какъв ще е крайният ефект и т.н. Някои експерти смятат, че ако безусловният базов доход се задържи прекалено дълго, ще има негативен ефект, защото хората няма да имат стимул да се развиват. Но ако не се въведе, може да доведе до сериозни социални кризи.
Безусловният базов доход не е единственото решение за компенсиране на засегнатите от дигитализацията на труда, особено в страните с добре развита социална система. В процеса на дигитализация на икономиката освен чисто материалното компенсиране на преден план излиза и въпросът с правата на работниците и служителите и ролята на социалните партньори (синдикати, работодатели) и сътрудничеството между тях под крилото на държавата в един до голяма степен дигитализиран пазар на труда.

Синдикатите ще са в нова роля

Работодателите - също. Социалното сътрудничество ще мине на нов етап. Ще е необходим активен обществен диалог за изготвяне и координиране на общи действия с цел човешкият фактор да остане с водеща роля и да не бъде изместван изцяло от машините и изкуствения интелект. И това трябва да е приоритет на държавници, политици, синдикати, работодатели. Ясно е, че целите трябва да са максимален икономически ефект, изразяващ се във висока производителност и растеж, и в същото време да се запазят човешки ценности, свързани с достойния труд и възможностите за самоусъвършенстване и поддържането на благоденствие. Правата на работниците в света на дигитализирания труд трябва да бъдат гарантирани, в т.ч. правото на труд, безусловното право на преквалификация, безусловен минимален базов доход и т.н.
В съвсем близко бъдеще европейският и българският пазар на труда ще изглеждат различно. Производителността ще се увеличава с бързи темпове, няма да стои така въпросът с работната заплата. През последните няколко десетилетия средните заплати се увеличават с незначителни темпове, докато заплатите на висококвалифицираната и високоплатената работна ръка се увеличават със сериозни темпове. Ще се задълбочават различията между работниците и служителите с висока и ниска квалификация, ще изчезват професии, ще се развива споделената икономика - модел, който заобикаля държавната регулация. Все по-богати ще стават хората с актуални и многостранни компетентности, особено дигитални, и все по-бедни ще бъдат хората без компетентности и с ниски умения. Дали тези бързи промени ще доведат до по-голям икономически просперитет? Далеч не е ясно.
Сериозно е предизвикателството и връзката между дигитализацията на труда и образованието. Засилване на дигиталното обучение, образование и умения от най-ранна детска възраст, подобряване на цифровите умения на по-широкото население ще са от приоритетно значение. За Европа към 2020 г. прогнозно се очакват

между 750 и 850 хил. незаети работни места

заради липса на кандидати с дигитални и комуникационни умения.
Логичен е въпросът: хората, загубили работни места, които са изисквали средноквалифиционно ниво, дали ще могат да преминат по някакъв начин към тези висококвалифицирани работни места? Отговорът би бил "Не!", ако не преминат през обучение и образование. Затова и в ЕС, и в България е необходима мобилизация на целия потенциал, за да стане възможно младото поколение да е подготвено да започва работа в "дигитални" професии. В училищата трябва да се включи обучение, което да гарантира дигитални умения, да се насърчава обучението през целия живот и да се гарантира преподаване на дигитални умения от ранна възраст. И обществото трябва да приеме, че ученето е за цял живот и не завършва с официалното обучение. Обучението на възрастни ще набира все по-голяма популярност. Традиционните модели на кариерно развитие ще останат в историята.
Ясна е и необходимостта от адекватно законодателство. Едва ли някой се съмнява в необходимостта от цялостна промяна в сферата на организацията на трудовата заетост. Нововъзникващите форми на труд и препитание, наред с навлизането на иновативни комуникации и технологии, както и демографските промени няма как да не наложат изменения в законодателната рамка. Трябва да се създадат гаранции, че масовото навлизане на дигитализацията в икономиката ще води не само до растеж, но и до справедливо разпределяне на благата от този растеж, до запазване правата на работници и служители. Необходимо е тази политика да гарантира регулации, които да направят възможно най-широко общественото споделяне на ползите от иновациите.
Дигитализацията ще създава нови индустрии и бизнес модели, ще руши старите. Хората ще стават все по-различни и ще се трудят все по-дълго. Голяма част от ролите, професиите и длъжностите ще са такива, за каквито не сме чували. Ако се базираме на развитието на човечеството през вековете, трябва да признаем, че опасения за пазара на труда от дигитализацията има, но трябва да сме наясно, че ако се подходи разумно и с разбиране към проблемите, тези опасения ще се окажат неоправдани.