Слагат ли бариера пред професорите "на кило"

След седем години битки на сериозната наука срещу т.нар. Закон за развитието на академичния състав, който е в сила от 2011 г., най-сетне дочакахме да се събуди разум у "представителите на народа" в парламента. Навремето ексминистър Сергей Игнатов и мнозинството на ГЕРБ при първото правителство на Бойко Борисов буквално преписаха правилника на НБУ и го превърнаха в закон за цялата наука и висше образование. Премахнати бяха Висшата атестационна комисия и всякакви изисквания за научен принос на кандидатите за титли, което направи България уникална в света. Започна присъждането на научните степени "доктор" и "доктор на науките" на място във вузовете и научните институти от 5- и 7-членни журита, а научните звания станаха научни длъжности, валидни само за съответното висше училище или институт. Оттогава всички се професоросват под път и над път, без някой да споменава чии професори са. Така за тези години се появиха близо 7000 нови професори и доценти. И понеже няма начин да се разбере кой от тях е читав учен с десетки трудове в международни издания и кой е шуробаджанак във феодална люпилня на титли с пет вестникарски статии зад гърба, започнаха да им казват "игнатовски" професори, за разлика от предишните - "ВАКовските".      
Още през 2015 г. инициаторът на сегашните законови поправки - проф. Станислав Станилов (депутат от "Атака"), внесе в тогавашното НС проект за промени в закона, които не видяха бял свят. Служебният министър проф. Николай Денков в началото на 2017 г. огласи добре изпипан проект за промени в закона, с който се въвеждаха изисквания към кандидатите и за пръв път се постановиха мерки срещу плагиатството (порочно явление в научните ни среди). Но ръководството на Съвета на ректорите го провали - не му било времето. Така титлите продължиха да се роят още цяла година по "правилата" на игнатовския закон.
Миналата година в НС бе внесен сегашният закон. Осем месеца след първото му четене в пленарната зала в Комисията за образование и наука бе постигнат почти пълен консенсус за предлаганите промени. Мнозинството, разбира се, отхвърли за пореден път предложението на левицата да се въведе минимален праг на заплащане за научните степени - 300 лв. за "доктор" и 700 лв. за "доктор на науките". Средните възнаграждения за степен във вузовете в момента са съответно 291 лв. и 552 лв. Много по-ниски са в БАН и ССА. Управляващите не се съгласиха дори на това да се въведе минимум за тези възнаграждения, обвързан с с минималната заплата. Отхвърлени бяха и предложенията външните членове в местните журита да се увеличат. През миналата седмица в НС започна второто четене на промените. Приети са вече текстовете, с които се въвеждат минимални изисквания към кандидатите за научни степени и научни длъжности. Какво всъщност се променя в закона?

Минималните изисквания
 
Към кандидатите за научна степен или длъжност главен асистент, доцент или професор се въвеждат минимални национални изисквания и контрол върху тяхното спазване. Кандидатите трябва да отговарят на изисквания за научната, преподавателската и/или художественотворческата или спортната им дейност. Всяко от изискванията се определя чрез числовата стойност на обективно измерими показатели по научни области и/или професионални направления, пише в закона. Сред показателите са наукометричните данни за научните резултати и публикации, брой цитати, заявки за международни патенти, изнесени доклади на научни форуми, научни отличия, участие в редколегии, брой успешно завършени научни проекти и пр. Сред показателите има и такива, които отразяват преподавателската дейност на кандидата, брой защитили негови докторанти, разработени лекционни курсове, учебници и пр. Показателите за всяка научна област ще бъдат разписани в правилника към закона в брой точки за всяка научна степен или длъжност.
Тук има обаче един проблем. Макар да са обсъждани в различни години и на различни форуми, минималните изисквания тепърва ще бъдат показани публично, а би трябвало да са неотделима част от закона. Става нещо подобно на случилото се с училищния закон, чието съдържание се определя от образователните държавни изисквания, но именно те бяха оставени да ги прави МОН допълнително и сами по себе си създадоха маса проблеми. Ако бъдещите минимални изисквания за степени и длъжности бъдат така занижени, че всички "игнатовски" калпазани да отговарят на тях, за да няма проблеми, все едно нищо няма да се промени. Но това предстои тепърва да видим. Законът, както и досега, дава право на вузовете и научните организации да предвидят в правилниците си и допълнителни изисквания към кандидатите.     
Когато кандидатстват в даден конкурс, лицата представят справка за изпълнение на минималните изисквания с доказателства, че ги покриват. За главен асистент вече няма да се кандидатства с изпит, а само по документи - мотивът бе, че кандидатите за тази длъжност са защитили докторска дисертация и да държат изпит е нонсенс.
Иначе, конкурсът за научна степен или длъжност продължава да се прави от научно жури на място. Научните степени важат за цялата страна, длъжностите - само за съответната организация. Преминаването на същата длъжност в друга организация може да се прави и без конкурс, но с избор. Журито прави оценката за съответствие с минималните изисквания, определя рецензенти измежду своите членове (!) - остава тази непозната за света практика. Съставът му за всяка процедура се предлага от първичното звено, но се утвърждава от факултетния, съответно научния съвет и ректорът в срок 14 дни го определя със заповед. Решенията на журито се приемат с явно гласуване и обикновено мнозинство, може и неприсъствено. Рецензиите и становищата, резюметата на рецензираните публикации и авторефератите се публикуват в интернет страницата на вуза или научния институт и стоят там в течение поне на 5 години. И материалите по всички процедури, извършени по Игнатовския закон, също трябва да бъдат огласени публично на интернет страниците.
В журито може да влизат хабилитирани лица, покриващи минималните изисквания (за което подават декларация). Едно лице може да участва в жури в до три процедури в дадена научна област. При интердисциплинарност на обявения конкурс най-малко един член на журито трябва да бъде от друга научна област, към която темата има отношение. Лица в конфликт на интереси или свързани с кандидата, лица с установено плагиатство не могат да са членове на журито. По искане на кандидата може да бъде сменен един член на журито, но само веднъж. Такова нещо в другите страни също би изглеждало абсурдно, но при нас е резултат от българските феодални нрави и личностни ежби. Процедурите, започнали и незавършили до влизането в сила на промените, се довършват по досегашния закон.
Министърът на образованието и науката чрез Националния център за информация и документация в срок до 6 месеца създава публичен електронен регистър на лицата с научна степен и на хабилитираните лица, които отговарят на минималните изисквания. Всъщност, това е наказанието за калпазаните по Игнатовския закон, които са се титулували без постижения. Те няма да могат да участват в научни журита. Ала научната им степен или длъжност остават в сила. Но пък, ако човекът го няма в регистъра, всеки ще може да разбере, че е уреден по втория начин. В определен срок обаче и той би могъл да си напише необходимите статии, за да се вмести в изискванията. Министърът издава наредба за дейността на НЦИД. За всяко от вписаните лица се създава електронен профил с наукометричните му показатели. Министърът чрез НЦИД създава и Национален референтен списък на българските научни издания с научно рецензиране.
Защитата на отчислен с право на защита докторант трябва да стане в срок до 5 г. При кандидатстване за длъжност доцент и професор се въвежда презентация на избрана от тях тема, а явно или тайно да е гласуването при избора се определя от местните правилници. Факултетният, съответно научният съвет, може да се произнася за заемане на длъжност "професор", само ако поне една трета от състава му е от професори или доктори на науките. Решенията за присъждане на степен или заемане на длъжност във филиалите и основните звена на вузовете (без факултетите) се вземат от академичния съвет на вуза. Тези промени са с цел да се прекрати титулуването във всяка Крива паланка, което досега се правеше, за да се легитимират вузовски звена без достатъчно хабилитирани преподаватели на щат. 

Жалбите - в Комисия по академична етика

Според закона досега, образователният министър контролира откритите и неприключили процедури за степени и длъжности по своя инициатива или по сигнал, като назначава проверка. След промените проверката дали е допустим сигналът ще се извършва от комисия, в която има задължително правоспособен юрист и експерт, отговарящ за дейността на вузовете и научните организации. Когато комисията каже, че сигналът е допустим, министърът в тридневен срок възлага на новосъздадена Комисия по академична етика да извърши проверката по същество на всеки етап от процедурата. 
Създава се Комисия по академична етика (КАЕ) към министъра, пише в промените - за разглеждане на сигналите за нарушения - за плагиатство, за недостоверност на представените от кандидата данни (примерно - ако лъже с броя на публикациите си), конфликт на интереси в научните журита и пр. Министърът издава правилник за дейността на КАЕ. Тази комисия се състои от пет хабилитирани лица със степен поне "доктор" и 10 години стаж по специалността, като един от тях е правоспособен юрист. Председателят и трима от членовете са представители на четири научни области, които са предложени от висшите училища, научните организации, НПО на учените и синдикатите. Критици на промените казват, че така се връщала ВАК и че 5 човека ще решават съдбите на хората. Но не са прави, защото Президиумът на ВАК утвърждаваше степените и званията, докато КАЕ ще се занимава само със сигналите за нарушения. По всеки сигнал ще избира най-малко 3-ма арбитри, специалисти в конкретното научно направление.
Ако се констатират нарушения, те трябва да бъдат отстранени. Ако министърът не издаде заповед за възобновяване на процедурата един месец след спирането й, тя може да се възобнови от ректора или от шефа на научната организация. Ако обаче нарушенията не са отстранени или в случаи на плагиатство или недостоверност на представените от кандидата данни, министърът със заповед прекратява съответната процедура. При системни нарушения в процедурите и при неизпълнение на заповед за спиране на процедурата, министърът предлага отнемане на програмната акредитация на съответните докторски програми.
Отменя се досегашното положение научни спорове да се решават непременно в съда, където няма достатъчно компетентни специалисти в съответните научни области. Заповедите на ректора или на шефа на научната организация за присъждане на степен или за заемане на длъжност вече ще се оспорват с жалба до министъра. Проверката се прави от КАЕ и според нейното решение министърът отменя или потвърждава акта на местния ръководител. Но както местните актове, така и заповедта на министъра, може да бъдат обжалвани и пред съда, при това - от момента, когато лицето е научило за нарушенията. При установяване на конфликт на интереси в научните журита съответните лица нямат право да участват в жури в течение на 3 години.

Плагиатството - без давност

Плагиатството ще се наказва сурово, при това без давност на това, кога е извършено, гласят новите текстове в закона. Ако плагиатство бъде доказано за вече притежаващи научна степен или заемащи академична длъжност, ректорът или шефът на научната организация отнема научната степен на виновното лице или го освобождава от заеманата длъжност. Всички права на лицето, произтичащи от степента или длъжността, се смятат за отменени. В Закона за висшето образование пък се внася допълнение - ако ректор е извършил плагиатство или не е отстранил от длъжност лице с установено плагиатство, той се освобождава от поста и министърът назначава временно изпълняващ длъжността ректор. Тъкмо текстовете за плагиатството бяха причина ректори да се обявят срещу промените по времето на Николай Денков. Има хора, на които не им е изгодно най-сетне да се сложи някакъв ред при кадрите във висшето образование. 
Сигналите, че е имало плагиатство при защита на дисертация или при заемане на длъжност по Игнатовския закон и по предишния Закон за научните степени и звания, без давност за времето на извършване, се разглеждат от КАЕ. Според новите правила, ако при започнали процедури се появи писмен сигнал за плагиатство, членовете на журито задължително дават становище има ли или няма такова. Преди това изслушват мнението на кандидата по въпроса. Ако е преписал чужд труд, той не се допуска до защита и не заема длъжността. Решението на журито може да се оспори пред факултетния/научния съвет по ред, определен в правилниците на организациите. При сигнал за плагиатство процедурата не може да бъде прекратена, дори ако кандидатът оттегли документите си.