Една звезда по-малко

Миналата седмица светът загуби един от най-известните учени на нашата епоха. Стивън Хокинг си отиде на 76 години, след като повече от 50 години живя с тежко заболяване, заради което бе прикован на инвалидна количка. Повечето медии се фокусираха върху научната му дейност, но той самият бе много повече от учен. Въпреки тежкото си състояние световноизвестният физик бе активен не само в областта си, а и в политиката. Стивън Хокинг имаше леви възгледи и никога не ги е криел.
Веднага след смъртта му в интернет се завъртя една снимка, за която се твърдеше, че изобразява Хокинг на протест против войната във Виетнам, но тя се оказа фалшива. Макар на нея да има изобразен човек с патерици и фотоапарат, който прилича на него, това не е Хокинг, който по това време вече е бил в твърде лошо физическо състояние, за да може да стои дори на патерици. Но той самият говори за това време в някои от книгите си и споменава протестите (които обхващат целия западен свят в средата и края на 60-те години на ХХ в.), така че все пак може да се каже, че е бил активен противник на войната още по време на студентските си години. Според него войната е безсмислена, тъй като води до изхабяване на ресурси и много рядко постига целите си, докато в същото време причинява неизброими злини на хората. Хокинг е остър противник и на войната в Ирак, като открито нарича основанията за започването й „две лъжи“. Въпреки здравословните си проблеми дори участва в антивоенна демонстрация на площад „Трафалгар“ в Лондон през 2004 г., на която прочита публично имена на загинали иракчани в резултат на военните действия. „Това е трагедия за всички семейства. Ако това не е военно престъпление, не знам кое е“, заявява Хокинг по време на демонстрацията. След падането на Садам Хюсеин се оказва, че е прав – войната е започната под фалшив претекст.
Като физик Хокинг твърдо се противопоставя и на ядрените оръжия. През 2007 г. взима дейно участие в кампания, която има за цел да убеди тогавашния министър–председател на Великобритания Тони Блеър да се откаже от ядрената програма „Трайдент“. „Ядрената война остава най-голямата заплаха за оцеляването на човешката раса“, казва той. „Да се модернизира програмата „Трайдент“ означава да се затрудни още повече ядреното разоръжаване и да се повиши още повече рискът. Това също така би било голямо прахосване на пари, тъй като ние не бихме могли да я използваме самостоятелно при никакви обстоятелства“.
Убеден пацифист, по повод войната в Сирия Хокинг размишлява в статия за „Гардиън“ през 2014 г., че „днес в Сирия виждаме модерните технологии под формата на бомби, химикали и други оръжия да се използват за постигането на предполагаемо интелигентни политически цели. Но не изглежда интелигентно да наблюдаваш как над 100 000 души биват избити или как деца биват взимани на прицел. Изглежда много глупаво.“ В друг пасаж от статията той пише: „Войната в Сирия може да не е краят на човечеството, но всяка несправедливост, извършена в нея, отчупва по едно малко парченце от това, което ни свързва. Универсалният принцип на справедливостта може да не идва от физиката, но въпреки това е фундаментален за нашето съществуване. Защото без него няма да мине много време и хората със сигурност да спрат да съществуват.“
Хокинг заема позиция и по отношение на Брекзит и посочва, че отделянето на Великобритания от Европейския съюз ще има катастрофални последици върху науката и нейното финансиране в страната, доколкото британските учени вече няма да имат достъп до еврофондовете и това много ще затрудни сътрудничеството им с други учени на континента. "Ако не се преборим със силите, които допринесоха за Брекзит, завистта и изолационизма - не само в Обединеното кралство, но и по целия свят, - които се пораждат от несподелянето, от култура, която изповядва ограничено разбиране за богатството и от нежеланието то да бъде разпределено по-справедливо както в рамките на нациите, така и отвъд техните граници, ще се засилят", пише Хокинг в друга своя статия. Тя обаче завършва с оптимизъм: „Но ние можем и ще успеем. Хората са безкрайно изобретателни, оптимистични и приспособими. Ние трябва да разширим дефиницията си за богатство, така че тя да включва знанията, природните ресурси и човешките възможности, а в същото време трябва да се научим да споделяме по-справедливо. Ако го направим, няма граници пред това, което можем да постигнем като човешки същества.“
В края на 2016 г. Хокинг прави по-обективен анализ на ситуацията в света от много политици. „Тревогите по отношение на икономическите последици от глобализацията и ускоряващата се технологична промяна, които стоят в дъното на тези гласувания (за излизане на Великобритания от ЕС и избирането на Доналд Тръмп – бел. авт.), са напълно разбираеми. Автоматизацията на фабриките вече намали работните места в традиционното производство, а възходът на изкуствения интелект вероятно ще доведе до унищожаване на работни места и в средната класа, като ще останат само професиите, които изискват грижа, креативност или надзор.“ Според него с развитието на технологиите всички хора ще могат да работят по-малко и да живеят по-добре, но само ако благата, които машините произвеждат, се разпределят поравно между всички членове на обществото. В противен случай бедните ще станат по-бедни, а богатите, бидейки собственици на машините - още по-богати, предупреждава Хокинг. И допълва: „Намираме се в най-опасния момент от историята на човечеството. Имаме технологията да унищожим планетата, но нямаме възможността да избягаме от нея. Може би след няколкостотин години ще сме установили човешки колонии сред звездите, но сега имаме само една планета и трябва да работим заедно, за да я запазим.“
Може би най-емблематичната (и най-актуална и за нас като българи) тема в политическите възгледи на Хокинг е опазването на британското обществено здравеопазване. През 2009 г. Барак Обама прави опит да вкарва държавата в здравната система на САЩ. Финансовият вестник „Инвестърс бизнес дейли“ опитва да дискредитира този план, като пише в своя статия, че „ако Стивън Хокинг беше британец, той щеше да е мъртъв“, намеквайки, че бюрокрацията на държавното здравеопазване щяла да прецени, че „животът му е безполезен“, а той „нямало да има шанс“. Тези доводи не са нещо ново и тук може да ги чуем от разни провъзгласили се за експерти лобисти на частните здравни каси. Стивън Хокинг обаче е последният човек, който трябва да се дава за пример в този случай – и не само защото наистина е роден във Великобритания. Защото, както отговаря самият той, „аз нямаше да съм тук днес, ако не бях получил това обслужване“. Кризата в държавното здравеопазване е резултат от политически решения, казва Хокинг. Политически решения, чиято цел да се намали качеството на обслужването, да се увеличат списъците на чакащите, да се повиши неспокойството на пациенти и лекуващи, както и да се стигне до опасна липса на персонал. А след това всичко да бъде приватизирано, понеже "не работи". На базата на сравнението, което Хокинг може да направи между здравните системи на САЩ, почти изцяло частна преди реформите на Обама, и Великобритания, където е изцяло държавно, той става непримирим привърженик на държавното здравеопазване, защото това е най-практичната и евтина опция, по негови собствени думи. По този въпрос дори влиза в открит конфликт със здравния министър на управляващите консерватори Джереми Хънт, като го обвинява в селективно подбиране на данни, с които да оправдае вредната си политика, и изразява възмущението си като учен, тъй като в научните среди такъв подход е абсолютно недопустим. Така Стивън Хокинг и неговият принос към човечеството стават може би най-добрият аргумент защо държавата трябва да се грижи за здравето на всички и не трябва да оставя тази своя социална функция в ръцете на частни корпорации, където водещ е мотивът за печалба, а финансовите възможности са тези, които определят дали един човек – дори да е гениален учен - ще живее или не.
На 14 март светът изгуби не само великолепен учен, отиде си един идеалист, хуманист и пацифист, който не се притесняваше да заяви позицията си и да се бори за нея въпреки физическата си слабост и заболяването си. Според един анекдот от неговата биография, който не е потвърден, но не е и отречен от великия учен, на прием на кралското семейство, докато уж показвал на принц Чарлз как се движи с инвалидната си количка, минал нарочно през пръстите на краката му, изразявайки по този начин неприязънта си към него и аристокрацията. Стивън Хокинг бе загрижен за бъдещето на човечеството и непрекъснато се опитваше да ни предупреди за капаните, някои от които сами сме си поставили. Дали ще се вслушаме в думите му, зависи от нас.