ГЕРБ пак отказаха повече пари за учените

Със спор за допълнителните възнаграждения, получавани от учени и преподаватели за степените "доктор" и "доктор на науките", започна вчера в НС продължилото второ гласуване на промените в Закона за развитието на академичния състав. Депутатите от управляващото мнозинство отхвърлиха предложението на проф. Светла Бъчварова тези пари да не са под 300 и съответно 600 лв. За повечето вузове тези размери вече с постигнати, но в БАН от тази година за "малък доктор" ще се плащат 200 лв., за "доктор на науките" - 300 лв., а в ССА съответно 210 и 300 лв., обоснова се Бъчварова. Според нея, за целта ще са необходими в повече само 1,5 млн. лв. годишно от бюджета. Милена Дамянова (ГЕРБ) и проф. Станислав Станилов ("Атака") обаче пак докраха от девет дерета вода да доказват, че мястото на парите за учените не било в този закон. "Предложения за гарантиране на поне минимум възнаграждения за учените обаче БСП направи и към Закона за висшето образование, и към държавния бюджет, но и там отказахте, защото все "не му е "мястото"", репликира Бъчварова.  Затова учените у нас получават най-ниското заплащане в ЕС, то е двойно по-ниско дори от това в Македония.
 Спор в НС предизвика и новосъздадената в закона Комисия за академична етика (КАЕ) към министъра на МОН. Тази комисия се състои от хабилитирани лица с поне 10 г. стаж по специалността. Когато има сигнали за нарушения - в процедурите, за конфликт на интереси, за плагиатство, невярно представени данни от кандидата, министърът първо назначава комисия, в която има юрист, да реши дали сигналът е допустим и ако е, по същество той се разглежда в КАЕ, която пък назначава по всеки сигнал трима арбитри (суперрецензенти) да й помагат. Проф. Бъчварова възрази, че ако всеки от тримата излезе с различно мнение, нито един казус не може да бъде решен и настоя поне арбитрите да предлагат едно общо становище. Отваряте много вратички и ще има буквално лавина от жалби по всеки конкурс, предупреди тя. А накрая всички решения са изцяло в ръцете на министъра, който прави и правилника на КАЕ, може да уволнява всеки "непослушен" неин член по всяко време, възмути се Бъчварова. Според нея, по-добър е първоначално внесеният от проф. Станилов текст - да има апелативна комисия към МС. "Толкова можах да постигна, като апелативната комисия ги препъна, за да има консенсус по тоя закон", призна Станилов.
При гласуването проф. Анелия Клисарова (БСП) пък заяви, че оттегля предложението си, ако ректор се окаже с доказано плагиатство, да бъде отстранен от министъра, който да назначи временен ректор до избор на нов от ОС на вуза. В ресорната комисия по този текст имаше пълен консенсус. ОС трябва да отстрани ректора, а не министърът, заяви Клисарова. Емблематичният случай с ректора в Свищов Величко Адамов, пък и в МУ-София, и последният скандал с плагиатството на ректора на ТУ-Варна, показаха, че ректорите нарушители обикновено владеят като феодали общите събрания. Накрая проф. Станилов "припозна" от свое име текста министърът да уволнява ректора плагиат и той бе приет. От депутатите от левицата само Румен Гечев и още един гласуваха за този текст.