Три кила кайма...

Деца обраха детска градина. Новината от вчера уточнява какво са изтарашили невръстните апаши - освен техниката взели и чинии, и пилета, кайма 3 кила, зеле, мляко, спанак... И го направили не за първи път, а като поредна проява на ловкост и бабаитлък. Новината идва, за да потвърди тъжна и страшна статистика, която напоследък пълни полицейските сводки - всеки 5-и грабеж и всяко 6-о убийство са извършени от подрастващи. Пак сред тях "процъфтява" и насилието, изнудването на възрастни и връстници, проституцията, дивата агресия, необузданата енергия, стряскащите убийства, безпричинният гняв... Не от днес и не от вчера, уви. Но със страшна сила напоследък. И с участието на все повече представителки на нежния пол, които иначе не могат нито маса да подредят, нито цвете да отгледат, да не говорим за толкова други чисто женски занимания, които се смятат за отживелица и будят само смях и подмятания у тайфата.
Лесно е да се каже, че възрастта им е такава, че сигурно някога ще израстат сегашните си разбирания и необмислени действия. Но днес зад тях прозират и бъдещите им "заложби", които могат да им изиграят лош номер. Да вгорчат биографията им на възрастни. За това обаче имат да се сърдят на много хора, на училището, на улицата, на липсата на грижа от държавата, на онази среда, в която раснат и която подхранва нихилизма и непукизма им. За личния пример на "елит" и на призвани да бъдат образец с поведението си. Малко хора могат да се сетят какво би могло да възпитава днес нашите деца да бъдат такива, каквито ни се иска - най-малко пък това може да направи ширещата се бедност и при тях. Те са това, което в момента е цялата ни държава. Те са филизите на това, което ги заобикаля, на телевизионните и интернет изстъпления във филми и форуми, те са децата, които растат сред намръщените ни физиономии, грубостта и пошлостта на днешния ден, на безнаказаността. Те са потомците на изнурени от оцеляване и проблеми родители, които сами не са щастливи, за да бъдат и децата им такива. Това не ги оневинява, но поне донякъде показва какво липсва на българчетата днес.
Кой обаче прави връзката с обстоятелствата около тях и нашата действителност? И не само я прави на хартия, а променя нещата в тяхна полза. Аз поне не се сещам за никого конкретно. Докато е така, новината от вчера, от онзи ден, и, за съжаление, от утре ще се повтаря. Докогато цялото ни общество не израсте днешните недъзи. Тоест доста дълго...