Загадъчният нобелист

Георги Н. НИКОЛОВ

Така е нарекъл новата си книга Лъчезар Георгиев. По същество монография, тя е впечатляващо изследване върху живота и творчеството на португалския писател Жузе Сарамагу - Нобелов лауреат за литература от 1998 г. За развитието му като човек и автор, оставил забележителна следа в духовния пантеон на родината си и, разбира се, на просветената планета. "Изпълнен съм с надежда - споделя проф. Георгиев, - че където и да е сега, той ни наблюдава със скрита в ъгълчетата на устните фина ирония; пита ни за суетата и падението човешко и ще продължи с притчи да ни разказва за доброто и злото, за истината и заблудата, за любовта и омразата, които все тъй, откак свят светува, уви, вървят ръка за ръка."
Бързам да споделя, че Лъчезар е преподавател по книгознание и печатни комуникации във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий", но заедно с научната си работа е горещ поклонник на португалската култура. Знае езика и неведнъж е посещавал тази страна, за да ни запознава с перо и слово с искрящите достижения на нейната духовност. Във времето, през исторически перипетии, социални трусове и граждански въжделения. Ще припомня друг негов сборник с лисабонски сюжети - "Джобни истории на път през океана", също от миналата година, който хвърля мост за приятелство между нашите две държави. Сега "Загадъчният нобелист", изтъкана също от лични наблюдения и изследвания и умело подплатена със снимки, е с впечатляващ тематичен фундамент. Става дума за изграждащите го уводни части "Жузе Сарамагу в Португалия - приносите на фондация Jose Saramago - Лисабон за опазване и популяризиране творчеството на писателя" и "Личността на Жузе Сарамагу. Навлизане в издателските среди и формиране на белетриста". Върху тях, сякаш умело разгънато цветно пано, е изведено литературното му присъствие в България: романите "Възпоменание за манастира" (1989), "Всички имена" (1999), "Евангелието по Исуса Христа" (2007), "Пътуването на слона" (2011), "Слепота" (2011), "Приумиците на смъртта" (2013) и продължението на "Слепота" - "Проглеждане" (2013). Прави впечатление, че Георгиев не просто изброява художественото наследство на твореца, а познава съдържанието на споменатите заглавия и ни предлага в сбит вид идейно-естетическата им фабула. Извежда на преден план гражданските позиции на Сарамагу, вижданията му за гражданската структура на обществото и мястото на отделния човек в нея. Чрез онагледения сюжет читателят разбира, че личността има много лица, моделирани според житейската ситуация между антагонистичните полюси на позитива и негатива, между изгодата и себеотдаването. А понякога - в послания за човешката уродливост, за която най-точен коментар е смутеното, ужасено мълчание. За подобни изключения португалският писател е категоричен, в случая - в една потресаваща хроника: "И те имат дом, семейство, приятели, нормален живот. Те са цивилизовани. Но един прекрасен ден извикват: "Скачай, страхливецо!" Не са убили с ръцете си. Само са извикали "Скачай, страхливецо!" После си отиват, вечерят, спят си най-блажено, защитени от закона и неговите радетели. И целуват децата си."
Много може да се говори за достойнствата на "Загадъчният нобелист", но книгата не трябва да бъде просто преразказана. Прочитът й носи осмислена и добре подбрана информация за живота и делото на Жузе Сарамагу, за неговия хуманизъм и неотклонно отстояване на личните принципи. Изковани през десетилетията от усещане за несъвършенството на заобикалящата ни действителност, зидар на която е не по-малко "спорният" човек. Странно единство между неосъзнаван атавизъм и явно благородство. Между стремеж за доминация над околните и готовност да се подкрепи съвременникът в нужда. Сам Лъчезар Георгиев ни поднася четиво за хора от различни възрасти, мислещи с добра тревога за делника, който рушим, строейки въздушни кули в чест на бленуваното утре. Знам, че е успял в задачата си не само да ни запознае в детайли с португалския творец, но и да ни внуши да се вгледаме в самите себе си. Което, според мен, е несъмнена награда за перото му...


Георги Н. Николов