Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

21 Септември 2018 | Петък
 
вход регистрирай се

Пегас

От редактора

Поетичните скрижали

Боян Бойчев

23. Март 2018 , брой: 57   554   0



В сряда беше Световният ден на поезията. Датата 21 март е обявена официално от ЮНЕСКО. Целта на този празник е да популяризира четенето, писането и публикуването на поезия по света.
Почти 20 години по-късно обаче денят за мен се превърна в повод за размисъл.
Вечерта участвах в рецитал с други поети. Изящните думи изпълваха салона, звънтяха, наелектризираха въздуха. Истинско удоволствие бе да слушаш стойностни стихотворения от утвърдени майстори на словото. Поезия, която вълнува, която пита, която се бунтува, която омагьосва. Стига да имаш сетивата да я усетиш. 
През деня в училището, в което работя, имах урок за Яворов. Дори фактът, че е включен в матурата, трудно събуди интереса. За самата поезия - да не говорим. Тук не помогнаха и електронните уроци, спрягани като панацея. Учениците бяха безпощадно откровени с мен. За каква поезия говорите, за каква Яворова любов. Нас такива неща не ни интересуват. Всичко е доста по-просто. В резюме: удоволствието, което минава през портфейла и чалготеката.
А си спомням: с моите съученици някога обичахме поезията, четяхме не само задължителната литература...  
Самият аз водя и литературен клуб в училището. И виждам как все по-малко стават децата, желаещи да пишат. И как все по-малко продължават да пишат през годините. Дали, докосвайки се до грубостта на живота, в защитната си реакция се отказват от изящното слово? И понеже не го познават, много крехко им изглежда то. Предпочитат да бъдат брутални, груби.
Вслушайте се в текстовете на песните, които слушат: първични инстинкти, дрога, насилие.
И това е навсякъде. Опростачването, липсата на духовни потребности, измерването на всичко с пари изтласква назад поезията. Вие колко печелите от вашите книги, е първият въпрос, който ми задават учениците. Като не печелите, защо го правите, риторично пита след това бъдещето на нашата страна.
Да се обясниш в любов чрез стих - това изглежда толкова далечно. Да погледнеш на света чрез стих - толкова невъзможно.
Празникът на поезията е хубаво нещо. Но едва вчера учениците узнаха от мен, че има такъв ден.
Поезията е силно оръжие, но плявата е повече.
Доблестните рицари на перото продължават да воюват. Въпреки че техните скрижали със стихове все по-рядко достигат до читателите.
А нима това не е крайната цел на властимащите - опростачването?
Но аз се надявам, аз вярвам, че силните духом, мислещите, ще преоткрият скрижалите.
И тогава за властимащите ще настанат трудни дни...

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"