Урокът на Джереми Корбин

През последните месеци Италия и Австрия станаха поредните „жертви“ на вълната от крайнодясна политика – управляващите социалдемократични партии претърпяха тежки загуби на изборите, а с това изгубиха и възможността да управляват. В последните години това се случва на много места в Европа, така че съвсем спокойно можем да кажем, че става дума за тенденция. Макар да не можем да говорим за идентични ситуации, подобно нещо се забелязва и в други страни, като Германия и Франция, където традиционните леви партии изживяват много трудни времена. И макар германските социалдемократи да са в управлението, през следващите 4 години те ще са отново слабата страна в поредната коалиция на Ангела Меркел. Много наблюдатели предвиждат още по-голям крах за ГСДП на следващите парламентарни избори и маргинализирането й в германския политически живот.
Много може да се изпише за тази несъмнена криза на лявото. Посочват се най-различни причини, но в последно време се откроява и една друга тенденция – там, където лявото се завръща към корените си, то отново набира сила. Глобализацията на икономиката донесе безспорни ползи, но също така остави милиони хора в несигурно положение поради нарастващата динамика на пазарите. Кризата през 2008 г. причини допълнителни проблеми и недоволството на обикновения човек е съвсем ясно изразено на много места в т.нар. „западен свят“, към който се числим и ние. Такова силно недоволство се поражда, когато досегашните политики не съответстват на желанията на хората и политическите сили, които ги налагат, не са способни да отговорят на проблемите на настоящето.
Както знаем и от историята преди Втората световна война, именно в такава атмосфера десният популизъм разцъфтява най-добре. Двата най-емблематични триумфа на този вид популизъм в последните години са избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ и референдума за излизане на Обединеното кралство от ЕС. За второто има и леви аргументи, но цялата кампания и последвалият успех се основават на десния популизъм на консервативното правителство на Дейвид Камерън и на ксенофобски настроената Партия за независимост на Обединеното кралство (ЮКИП) с лидер Найджъл Фарадж, която разигра отвратителна кампания срещу българи и румънци, които изяждали работните места на британците. Случаят на ЮКИП е особено интересен, тъй като показва как една дяснопопулистка партия може да спечели огромно доверие в обществото и да предизвика истински катаклизми само с риторика за „независимост“ и „свобода“ и никакви реални политики зад нея. Именно за да спре нарастващото влияние на ЮКИП, Дейвид Камерън предложи референдум, но британците гласуваха в полза на излизането.

Алтернативата

След „пиянството на един народ“ британците като че ли започнаха да изтрезняват за фалшивите обещания на десния популизъм – оказа се, че икономиката ще пострада тежко от прекъсването на връзките с ЕС, а на самите тях ще им се наложи да изтърпят редица други ограничения и затруднения след „Брекзит“. Последните данни показват, че все повече хора вече съжаляват за това си решение, но доколкото втори референдум не се очертава, за момента „Брекзит“ изглежда необратим.
От ЮКИП пострада и британското ляво – Лейбъристката партия. Социологическите проучвания показваха, че ЮКИП „краде“ гласове най-вече от лявото, докато подкрепата за консерваторите също намаляваше, но оставаше горе-долу стабилна. Недоволството на обикновения човек, за което споменахме по-рано, търсеше отдушник и след като не го намери в превърналата се центристка Лейбъристка партия, го откри в ЮКИП.
И тогава на сцената се появи Джереми Корбин. Корбин е представител на „класическото ляво“ – застъпник на силно участие на държавата в икономиката, силни трудови, социални и човешки права и външна политика, базираща се не на агресивна риторика, а на кооперация с другите държави и пацифизъм. Той влиза в парламента за първи път през 1983 г. и макар десетилетия наред да не е особено известен на широката публика, неизменно печели доверието на хората от избирателния си район. След като през 2015 г. Лейбъристката партия губи изборите и остава с най-малко места в парламента от 1987 г. насам (232), тогавашният лидер Ед Милибанд подава оставка. В състезанието за неговото място се включва и Корбин, тъй като според него лявото крило в партията е прекалено изолирано. Началото е изключително трудно – той трудно успява да си осигури 35 гласа от свои колеги, което да му даде право да се кандидатира. Много бързо след това обаче пълният аутсайдер се превръща в пълен фаворит и в крайна сметка е избран с почти 60% от гласовете на лейбъристите. При това, след като срещу него се води истинска медийна война. В познатите на всички английски таблоиди и дори в сериозната преса почти всекидневно излизат статии, които го атакуват – много често с фалшиви обвинения. През 2016 г. изследване на престижния „Лонодн скуул оф економикс“ показва, че цели 75% от статиите в 8 национални ежедневника предават думите и убежденията му невярно или ги изопачават. Все пак накрая те са принудени да признаят, че победата му е „най-големият мандат, който някога е получавал лидер на партията“.
Зад успеха на Корбин стои именно завръщането към корените на лявото – след дълги години на приватизация, на ограничаване на социалната роля на държавата и на стагнация в доходите на хората те искат нещо различно. Идеологията на „свободния пазар“ вече не изглежда така привлекателна за редовия гласоподавател, както преди 20 или 30 години. Шокиращата победа на Корбин представлява също разгромна победа на социалистическата традиция на партията над „Новата лейбъристка партия“, въведена от Тони Блеър през 90-те и характеризираща се с позиция по-близо до центъра, отколкото до лявото. Особено забележително е, че в тази победа ключова роля играят младите членове на партията – де факто те са тези, които носят промяната и противно на очакванията, отхвърлят категорично „модерната“ социалдемократическа визия на досегашното ръководство.
Макар по-голямата част от Лейбъристката партия да не желае излизане от ЕС, все пак противниците му надделяват на референдума през следващата 2016 г., а Корбин, който никога не е бил особено ентусиазиран привърженик на съюза, получава доста критики, че не е агитирал достатъчно в полза на оставането. Организиран е и вътрешен преврат, като почти две трети от най-висшите членове на партията подават оставки, а парламентарната група гласува „вот на недоверие“, въпреки че такава процедура в устава на партията няма. Това все пак води до нови избори за лидер, спечелени от Корбин с още по-голям резултат – 62%.
През 2017 г. Тереза Мей, и.д. премиер след подалия оставка Дейвид Камерън, решава да потърси легитимност и обявява, че през май ще има избори. По това време проучванията показват 25% преднина на консерваторите и се очаква те да спечелят голямо мнозинство с лекота. Оставен да работи на спокойствие, Корбин, заедно със своя екип, влиза в кампанията с лозунга "За мнозинството, не за малцинството" (с което се има предвид за кого ще работи държавата) и подготвя „Манифест на Лейбъристката партия“. В документа от цели 126 страници се излага една цялостна визия за развитие на Великобритания, като Корбин залага на традиционни леви политики, но осъвременени спрямо днешните условия. Предвижда се сериозно увеличение на социалното жилищно строителство в полза на по-бедните слоеве (тъй като наемите във Великобритания са едни от най-високите в света), отпускане на повече средства за полицията, образователната система и здравеопазването (сериозно орязани преди това от консерваторите в името на "финансовата стабилност"). Някои от идеите са направо революционни спрямо днешната реалност - например пълна отмяна на студентските такси и цялостно безплатно образование; връщане на обществената собственост и контрол върху железопътния транспорт, енергийните и водните дружества, както и отмяна на приватизацията на пощенските услуги; сериозна реорганизация на здравеопазването, така че отново да стане напълно безплатно; специална държавна програма за подкрепа на кооперативи, в които всеки участник е собственик и ще има дял в разпределението на печалбата, и др.
На изборите лейбъристите поднасят огромна изненада на всички експерти, като отбелязват най-голямото увеличение на мандатите си от 1945 г. насам, а консерваторите са принудени да празнуват пирова победа, тъй като губят мнозинството си. Големият губещ от възхода на възродената Лейбъристката партия обаче е... ЮКИП. Тя не успява да спечели нито един мандат (!), а подкрепата за нея пада до нищожните 1,8%. Урокът, който Корбин преподаде на всички нас за двете си години начело, е, че национализмът, ксенофобията и десният популизъм могат да бъдат спрени, когато се заложи на истински политики в полза на обикновения човек. Оттогава неговата партия непрекъснато топи преднината на консерваторите в проучванията, а съвсем наскоро дори се появиха данни, че при избори сега именно тя би била победител. Ако тенденцията се запази и това се случи, напълно възможно е родината на капитализма да се превърне в социалистическа държава.