За едната тръба

Драматургията около разработвания газопровод "Северен поток-2" отново избуя през последните седмици. Повод за новата вълна истерични и дори абсурдни заявления стана мистериозното отравяне на руския двоен агент Сергей Скрипал и дъщеря му Юлия в Англия. То бе веднага използвано за бездоказателствени обвинения срещу Русия, а като част от "наказанието" на Москва, британците тутакси поискаха да бъде спряна работата по газопровода "Северен поток-2". Къде е Скрипал, къде е "Северен поток-2", биха попитали в други времена наивни люде. Но днес, в света на постистината, когато не са важни фактите, а това, което си казал, когато истинността се "доказва" чрез истеричност, вече никой не си прави труда за търсене на причинно-следствени връзки и съразмерност. Всичко и така е ясно.
Не е случайно, че още в първите дни на драмата на семейство Скрипал германското правителство чрез устата на новия външен министър Хайко Маас заяви, че делото "Скрипал" няма никакво отношение към съвместния с Русия газопровод, защото това е чисто търговско и икономическо начинание. На германците също всичко им е ясно. Провокациите от рода на тази с отравянето на Скрипал имат доста по-далечни цели от това да бъдат изгонени няколко десетки дипломати или да бъде провалено международно събитие, каквото е Световното първенство по футбол, което ще се проведе в Русия след броени месеци. Същинската цел е

нанасянето на икономическа вреда

на Русия и придобиването на икономически ползи за други държави. Американците съвършено не крият, че целят ограничаването на руските доставки на природен газ за Европа и частичната им замяна (напълно това не може да стане) с техния, значително по-скъп шистов газ. Изгодата е тройна за американците. Руснаците получават по-малко приходи и им бива нанесено тежко политико-дипломатическо поражение (не забравяйте, че вече живеем в логиката на новата Студена война), американците получават повече приходи и развиват добивната си индустрия, европейците закупуват по-скъп газ, който оскъпява стоките им (разбирайте германските), които стават неконкурентоспособни на американските.
Чудесен план, но само ако сте обитател на Белия дом, Капитолия и Уолстрийт. Водещите промишлени европейски държави - Германия, Франция, Италия, Австрия, Холандия, знаят, че руският природен газ не е геополитическа заплаха, както я рисуват породени от САЩ неправителствени организации и американоцентрични правителства в Източна Европа. По-евтиното синьо гориво на Москва дава конкурентни преимущества на европейската икономика и там ги стиска чипикът американците. Статистиката безпощадно ясно показва, че европейските страни увеличават закупуването на руски природен газ независимо от истеричната англо-американска кампания срещу него. Пазарният дял на "Газпром" на европейския пазар от началото на украинската криза, която сега се взема за начална точка на втората Студена война, достигна през февруари т.г.

рекордните 34,7%

и се прогнозира, че през 2035 г. ще бъде 41%. От държавния газов концерн твърдят, че нуждата от газ в Европа само ще расте. От около 400 млрд. куб. м годишно в момента до 585 млрд. куб. м през 2035 г. Руснаците казват, че ще има място за всички на пазара, включително и за американския шистов газ, но аргументите им са заглушени от кресчендото на политиканите. При това ситуацията е такава, че ще нараства именно вносът на синьо гориво в ЕС. В момента холандските и британските находища на природен газ навлизат в период на активно изтощаване, например холандското находище "Грьонинген" до четири-пет години вероятно ще спре работа поради намаляване на добива и опасност от земетресения. Норвежките пък се намират на т.нар. "плато" и не се предвиждат възможности за сериозно увеличаване на добива, нещо повече, властите се опасяват, че след 2023 г. може да започне спад, ако не се намерят нови находища. Подобно е и положението във Великобритания, където собственият добив пада непрекъснато от 2000 г. насам. Тази зима например, малко преди инцидента със Скрипал, Лондон прибегна до покупката на руски втечнен природен газ. Дори американците купиха тази зима руски втечнен газ от новия завод в Ямал поради някои особености на местния им пазар. Т.е. икономическата логика побеждава за момента на фона на политическата истерия.
Впрочем ще бъде интересно да видим как САЩ ще наложат санкции на компаниите, които участват в "Северен поток-2", както заплаши на 20 март говорителката на Държавния департамент Хезър Науърт. Само да припомним, че освен руската "Газпром" там участват германските Е.ОН, БАСФ и "Винтерсхал", австрийката ОМВ, холандско-британската "Роял Дъч Шел", френската "Енджи". Т.е. тук ще бъде нанесен

директен удар срещу интересите

на четири ключови члена на ЕС и дори на съюзната на САЩ Великобритания, който е в процес на напускане на съюза. Подобно действие би отприщило търговска война между САЩ и ЕС, която и без това тлее в момента. Поради това е по-добре да си спомним едно друго заявление на американците - от 3 ноември 2017 г., в което Държавният департамент изключи "Северен поток-2" от потенциалните санкции срещу Русия и руските интереси, защото договорът за него е подписан, преди да бъде приет американският закон за потенциални санкции срещу Русия.
Трябва обаче да си даваме сметка, че САЩ ще работят до последно срещу маршрутите за природен газ от Русия, заобикалящи Украйна, която е и основният дразнител във връзка със "Северен поток-2", а и с "Турски поток". Не толкова, защото е въпрос на икономически интерес, а защото на американците ще им дойде в повече още едно поражение в новата Студена война след фиаското в Сирия. А всъщност точно за това говорят западни експерти - че с лишаването на Украйна от транзитния й статут тя ще загуби своето значение за европейската политика. "Проблемите на Украйна стават само нейни проблеми", твърди Алан Райли от Лондонския държавен институт по управление. Смята се, че при пълно спиране на транзита през газопреносната система на Украйна тя ще губи около 3 млрд. долара годишно, или над 3% от своя БВП. Ще бъде загубена възможността и за извършването на т.нар. "виртуален реверс", когато поради политически причини украинското ръководство закупуваше руски газ, но минал за малко през територията на Словакия и обявен за европейски, т.е. за политически правилен газ. Мъките на украинските политици обаче една ли вълнуват в случая американците. За тях важното е, че ще бъде сериозно претъпен инструментът им за действие срещу Русия, каквато в момента е бившата съветска република. Европа ще реагира по-спокойно на случващото се в тази страна, ако знае, че то няма да засегне нормалното газоснабдяване на континента, т.е. тя няма да може да бъде шантажирана по един или друг начин.
Безспорно построяването на "Северен поток-2" ще укрепи

позициите на Русия, но и на Германия

например. Германците ще се превърнат във вероятно най-големия газов хъб на континента, като доставят руски газ на съседни държави по системата от газопроводи, като на Словакия например, която доскоро имаше притеснения от "Северен поток-2", но сега тя вече премерва върху себе си ролята на доставчик за Украйна. За Германия "Северен поток-2" ще означава и повишаване на политическата роля на страната в ЕС, която и без това е огромна, но и освобождаване в известна степен от зависимостта от САЩ, които в момента фактически контролират Украйна. Разбира се, освен на американците бъдещата роля на Германия не се нрави и на редица държави в ЕС. Полша и трите прибалтийски републики са яростни противници на "Северен поток-2", Варшава, защото се чувства отместена на заден план, а прибалтийците поради традиционното им противопоставяне на Русия, което много прилича на самоцел. Шансът да преглътнат без вода "Северен поток-2"  обаче е много голям, защото в този случай има съвпадане на интересите на Русия и някои водещи европейски държави.
Сега от Европейската комисия искат Русия да съхрани транзита през Украйна в някаква степен. Москва вероятно ще го направи, за да не й чупи хатъра, но както се съобщава, в обеми от порядъка на 20-30 млрд. куб. м годишно, което, първо, не е критично при възникването на някакъв проблем и, второ, това е значително под рентабилността на украинската газотранспортна система, която е на ниво от около 50 млрд. куб. м транзитиран газ годишно. При тези ниски обеми тя ще загуби по естествен път привлекателност за хипотетичните й купувачи, които по данни на одитора Mott MacDonald ще трябва да се бръкнат с поне 5 млрд. долара за модернизацията й - сума, съпоставима с нужната за строежа на "Северен поток-2". Подобна перспектива може да размисли доста потенциални инвеститори в изглежда единственото нещо, което придава смисъл на Украйна на световната сцена. Впрочем урокът остава за всички - играта по чужда свирка винаги си има цена и ако не си готов да я плащаш, по-добре не се захващай.