До Хавана и назад, но не по Алеко

Трудно е да се повярва, че из цяла Хавана не може да се видят портрети на Фидел Кастро, чийто образ през последните 60 години  винаги е бил част от интериора на кубинската столица.
Сега лозунгът е "Гласът на целия Остров за неговото бъдеще", защото отминалите парламентарни избори (11 март) и предстоящият избор на нов президент (19 април) са тема, която вълнува не само гражданите на Куба.
Реформите в икономиката, които белязаха политиката на Раул Кастро, дават възможност на кубинците да имат дребен частен бизнес  и много от тях са се възползвали от новите правила. Частният бизнес обаче е поставен под държавен контрол и е подлаган на чести проверки. Ресторанти, барчета, сладкарници, фризьорски салони или бръснарници са частни, а по улиците на движещи се с колела маси фермери продават произведени от тях плодове и зеленчуци на цени, които  са по-високи от кварталните магазини. Но са далеч по-свежи и изглеждат завидно. Всъщност не срещнахме в Хавана дори един човек, който да се оплаква или хленчи. Просяците са единици, а бездомници няма, защото още от времето на революцията на всички е осигурен покрив над главата. Заплатите са малки по наши критерии (20-25 кука, нещо като позабравения наш валутен лев), но разходите за наем, ел.ток, газ и вода са символични  (до 2 кука на месец). Купонната система съществува, но така се осигурява онзи жизнен минимум,

който не оставя нито един кубинец гладен.


Повечето жители на Хавана са облечени в бяло, чисти и с ръбове на белите панталони, независимо че излизат от занемарени сгради и тъмни входове.
Всяко дете получава задължително на ден по литър безплатно мляко, а в детските градини и училища се учат всички деца на Куба, няма изключения. Всички отчитат факта, че частният сектор в Куба е нараснал 4 пъти и е осигурил 600 000 работни места - 1/8 от работната сила в страната. И то след като Раул Кастро е провел реформите отпреди 8 години.
Центърът на Хавана, катедрали, площади, училища и болници са отлично реставрирани и толкова цветни, че туристите не спират да снимат с апарати и телефони. Всъщност до края на февруари  са отчетени 1 млн. чужди туристи, а за 2017 г. са били 4,7 млн. Това, заедно със земеделието, е основно перо за приходи на страната. Казват, че туристите от САЩ, предимно кубинци от Маями, са оставили  650 млн. долара в Куба през 2017 г.
В тази връзка наистина е забавно, когато при посещението в сградата на кубинския парламент, която е отворена за посещения с екскурзовод, три девойки от Белград попитаха младата ни придружителка с отличен английски защо около тази толкова впечатляваща с разкош  и великолепие сграда  има и плачещи за реставрация старинни домове (от времето на испанците). А тя отговаря с "Вие имате ли безплатно образование, здравеопазване и тази сигурност, която имаме ние?". Защото парите от милионите туристи и развиващото се и за износ земеделие не стигат за покриване на всички нужди. Избрали са система, която дава социални придобивки, с които се гордеят и се страхуват да не я изгубят, ако промените ги засегнат.

Да видиш болница означава да заплачеш

при спомена за нашите държавни и общински здравни заведения. Да не говорим, че и лекарствата са на символични цени или безплатни с отбелязване в някакви тефтерчета. Лекарите и медицинските сестри отиват на работа с белите си престилки и личи, че се гордеят с професията си. От обявените за тази година 75 000 места за студенти 40% са за кадри в здравеопазването, 22% са за педагози и 16% за технически кадри. Няма информация за търсене на юристи, журналисти, социолози или политолози, които у нас са на мода. Без изпити се приемат класираните на състезания по математика, физика и химия, а тези, които не са издържали приемните изпити, могат една година да се обучават в университетите и едва тогава да седнат на студентските скамейки. Нещо като пробация, както се казва.
Не може да не ни направи впечатление колко много внимание се обръща на децата и младежите. Във в."Гранма", официозът на Кубинската комунистическа партия, всеки ден пишат за бъдещето на младите кубинци, проблемите, решенията, които се предлагат, и как могат да бъдат привлечени към науките, да участват в реформите на страната. За целта е създадена "Младежка асоциация" с 43 000 членове, които са до 30 г. и се занимават предимно с наука. Пишат, че "хората са свещени" и "вниманието към тях трябва да е специално". Разработени били конструктивни програми за задоволяване нуждите на 800 000 кубинци, които "по държавен начин и с лични усилия" могат да решат проблеми с жилищата, работата или последиците от циклона през 2017-та.
На 11 март 7,4 млн. кубинци избраха при впечатляваща избирателна активност 605 депутати в националното събрание и 1265 делегати на 15 провинциални асамблеи, които ще се сформират на 25 март. От избраните 605 депутати 322 са жени, 13,2% са под 30 години и всички са с висше и средно образование. 287 души са избрани по пропорционалната система, но не Кубинската комунистическа партия е предлагала кандидатите. Разбира се, че повечето са членове на партията и тя е следяла процесите по издигането им по места. Сред тях е и 96-годишният Раул Кастро, който още миналата година обяви, че няма да се кандидатира за президент. Той е избран за депутат от Сантяго де Куба и ще участва в заседанието на 19 април, когато ще се избере новият председател на Държавния съвет - или президентът на страната. Раул Кастро обаче ще остане до 2021 г. председател на Кубинската комунистическа партия и ще запази влиянието си в армията и мястото, което винаги е заемал там от началото на революцията.
Помни се лозунгът на Фидел "Социализъм или смърт", който тези дни

видяхме само на едно място.

Изглежда странно, че предизборната кампания протичаше без рекламни клипове, рекламни плакати или листовки на кандидатите, няма митинги или масови събития, няма отразяване по националната телевизия и т.н. Само снимките и биографиите на кандидатите са поставени на публични места по кварталите в Хавана, а самите кандидати без много шум са провели срещи с колективи и  местни активисти, които са ги издигали. На тези сбирки, казват, са представяли  програмите и са посочвали конкретно какви ангажименти ще изпълнят, за да спазят обещанията пред избирателите. Обещанията са поети, след като кандидатите са изслушали на специални събрания исканията на предложилите ги за депутати. Кубинците наистина се опасяват, че "ако се смени системата, ще стане лошо", не пропуска да ни каже и Хорхе. Това споделят при разговор и други  граждани на Хавана, които не само че не бягат от разговори, ами напротив, чувстват се в свои води, когато заговарят непознати чужденци. И все с мисъл нещо да предложат, нещо да продадат, нещо "да спечелят пари".
Но никой от тях не знае кой ще е следващият им президент. Споменават слухове, че вероятен наследник на Раул Кастро щял да бъде Мигел Диас-Канел, инженер, бивш министър на образованието и настоящ зам.-председател на Държавния съвет. Той е човек от провинцията, за когото се знае малко, но е достатъчно, че е дясна ръка на настоящия президент. ТАСС го обяви още миналата година за "предполагаем наследник на Раул Кастро".  Говорят и за настоящия външен министър Бруно Родригес. Непонятно е защо кубинците не се вълнуват особено кой ще е следващият им президент, но не крият, че за тях Фидел и Раул си остават онези личности със силна индивидуалност, които са белязали живота им с идеи, мечти и гордост, че са постигнали нещо. Надяват се да е млад президент, който ще запази социалните придобивки, както и сигурността, на която се радват.

Столицата е безопасно място,
без страх от кражби и насилие

по улиците. 57-годишният Диас-Канел, който е от поколението след революцията, твърди че е привърженик на приемствеността. Казва често, че "Куба няма да прави отстъпки от своя суверенитет и няма да преговаря за своите принципи", което се приема като клетва в идеите на Фидел.
По-младите се решават да споделят, че е "време да им се даде шанс и те да направят нещо, защото поколението на революцията вече е дало всичко". Надяват, че след избора на президент заплатите ще се увеличат, ще се премахне системата за ползване на кубинския кук, който затруднява икономиката, ще расте достъпът до интернет и частният бизнес ще бележи повече успех с по-малко държавен контрол.  И сега има интернет, но не за всички. Мрънкат  нещо като "имаме вече корупция, особено при  проверяващите фермерите дали носят марихуана от провинцията за чужденците", но не разбираме защо го споделят, не сме питали нищо по тази тема. "Промените да ги обмислят добре, да няма хаос и грешки, които да разрушат постигнатото" са слова, които чуваме по-често, отколкото сме очаквали.
Куба все пак има ръст от 1,7% на икономиката си през 2017 г. и е успяла да реставрира онези американски автомобили от 50-те години на миналия век, които всеки турист неизменно се старае да наеме за тур из Хавана. От Русия са получили новите "Лади" за таксиметрови услуги в столицата, а Китай е доставил автомобилите за градския транспорт в Хавана. Не могат да се оплачат от липса на инвеститорски интерес от страна на Пекин и Москва, а тези дни се хвалят с първите кораби, които са изнесли по море продукцията на нов оловно-цинков комбинат. Не е трудно да се досетим кой е инвестирал 272 млн. долара в този комбинат.
Такава е Хавана днес - пъстра, проблемна, бедна, но заредена с надежди за съхраняване на достойнство и постижения, с вяра в силите и бъдещето си, раздаваща се за децата си и убедена, че Латинска Америка е на прав път, особено Венецуела. Нищо, че няма тоалетна хартия по магазините и инфлацията "трудно се охлажда". Във "Файненшйл таймс" пък казват "жалко е, но това е Куба днес". Въпросът е кой греши в оценките.