За хляба и ножа

МОН пусна за обществено обсъждане до 18 април проект на нов Правилник за наблюдение и оценка на начноизследователската дейност във висшите училища, научните организации и фонд "Научни изследвания". Съществуващият в момента правилник е от 2015 г., издаден бе пет години, след като през 2010 г. с изменение в Закона за насърчаване на научните изследвания на министъра бе вменено да го изработи. Той преди две години събра много критики за въведената еднолична власт на министъра над органите за оценяване, но това положение не е променено и сега. Оценяването на научната дейност във вузовете, научните организации и фонда всъщност обаче и до момента така и не е започнало, или поне публично не се е появил доклад на министъра, който се изисква от закона.
Министърът лично ще назначава комисиите и шефовете им, които оценяват научната дейност на споменатите институции, пише отново в проекта.  Председателите на комисиите са представители на МОН и се назначават със заповед на министъра. Изследователската дейност на вузовете и научните организации - БАН и ССА и други с над 20 души състав, ще се оценява от 13-членна комисия, чийто председател е без право на глас. Същото е и за фонда към МОН, но комисията е 7-членна. Правилата за работа на двете комисии ще се одобряват пак от министъра, членовете им се назначават поименно от министъра с мандат 4 години. "Независимите" експерти, които са членове на двете оценяващи комисии, трябва да са професори или доценти, да имат опит от оценяване или правене на политики в науката, публикации в реферирани издания и опит от участие в проекти в последните 5 години. Министърът си ги подбира сам, не е предвидено някой да му ги предлага. Не може да участват в комисиите ректори, заместниците им и деканите, както и председателите на БАН и ССА, заместниците им, членовете на УС, научните секретари и директорите на институти, а също - управители, шефове на Изпълнителния съвет и членовете на комисиите във фонда. От всичко това следва, че вероятно може да се изброят поименно хабилитираните лица, които са извън споменатите органи - ако има такива изобщо.
Най-неясното е как комисията за вузовете и научните организации ще може всяка година да прави оценка, като проверява и накрая обобщава и групира по научни области данните на стотици учени от всички структури от вузовете, БАН и ССА (факултети и институти). Организациите ще ги предоставят в МОН до края на март всяка година, а до 30 юни след оценяването министърът трябва да обнародва публичен доклад с резултатите в сайта на МОН. Според Стратегията за научни изследвания и закона, от това оценяване ще зависи финансирането на институциите! Т.е. 13 души, назначени от министъра, ще решават съдбата на цялото висше образование и на науката у нас. Нали се сещате каква навалица от всякакви интереси,  шуробаджанащини и всякакви лакейства ще се струпва при така назначените от министъра "независими" (от кого?) оценяващи. Пък и условията за корупция са налице, понеже не е трудно да бъдат облажени част от 13-те членове, ако от това зависи финансирането ти. При това е записано, че министърът може да освобождава по свое усмотрение членове на двете комисии - т.е. по всяко време, когато например някой му "пречи". Не пише какви основания може да има той за своето действие.
Седемте членове на комисията за фонда пък ще трябва да оценят всички конкурси за изминалата година, резултатите от тях и класирането, докладите на временните експертни комисии на фонда, размера на отпуснатите пари, текущия контрол върху изпълнението на всичките етапи на проектите, списък на новосъздадените по проекти научни инфраструктури, на публикациите, патентите и пр. Комисията трябва да каже какъв е приносът на фонда за постигането на целите на Националната стратегия за развитие на научните изследвания и европейските рамкови програми, каква е ефикасността на годишния план на фонда, на контрола върху проектите, социално-икономическото въздействие на резултатите и пр.     
Споменатото "управление" на процеса на оценяването не позволява човек да се зарадва на това, че най-сетне оценяването ще отчита резултатите на учени и преподаватели от световните бази данни за международно видимата, а не местно феодалната наука - Scopus, ISI Web of science, Wipo и пр. Това е похвално, понеже би трябвало най-сетне да разберем кой прави наука у нас и кой симулира наука. Записано е, че оценяването е на принципа на максимална прозрачност и публичност, само че членовете на комисиите подписват декларации за конфиденциалност за данните, които са им станали известни. Т.е. какво се случва "вътре" в оценяването ще е тайна. И без това регистърът на МОН на академичния състав, който ще се използва при оценяването, си остава от години секретен за публично ползване!
 В приложения към новия правилник са посочени формули, по които се изчисляват количествените стойности на показателите при оценяването - научни резултати, научен капацитет и подготовка на докторанти, обществено-икономическо въздействие, отчетено чрез изразходваните за дейността средства. Всяка организация трябва да посочи 10 души от своя състав с най-висок h-индекс, което ще рече с най-много на брой статии, цитирани толкова пъти, колкото е броят им. Т.е. ако при 100 статии на един учен най-цитираните 5 са споменати от други автори 5 пъти, неговият h-индекс е 5. Слава богу, отпаднало е смехотворното изискване от сега действащия правилник h-индексът на "независимите" експерти в двете комисии за оценяване на организациите и на фонда, да е различен от нула! 
Въвежда се обаче коефициент К, по който ще се отчита спецификата на цитируемост в отделните научни области, те според правилника са 9. Коефициентът щял да се актуализира всяка година. Няма обяснение защо той е най-нисък (1) в областта на молекулярната биология и генетиката, в която публикационната активност на нашите учени е висока, за другите области расте (за икономика и бизнес примерно е 3,1, за социалните и хуманитарните науки е 3,7), а най-висок е за математиката, в която международните публикации не са много - 5,7. Отделно ще има коефициент К за средната цитируемост по науки, който е пак от 1 за биолози и генетици до 3,69 за математици и ИКТ. В термините, обяснени в правилника пък, има нови смешни неща - според авторите на документа, научният труд е монография, ако е над 100 страници. За пръв път чуваме, че научната монография се определя от обема, реагират учени. И са категорични, че хич не им е до смях.