Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

23 Октомври 2018 | Вторник
 
вход регистрирай се

Коментари

Министър? Лесно е

Георги Георгиев

27. Март 2018 , брой: 59   524   0



"Ако беше толкова лесно, едва ли сега на една среща ще решим въпроса, БСП от 1992 г. са били доста време в управлението, имали са и президент, защо не успяха да го решат." Ей така, с "непоносима лекота", външният министър Екатерина Захариева партизира вчера проблема за обезщетяването на бежанците от Източна Тракия и Мала Азия. Това, че Захариева е неподходяща за поста си, го знаем отдавна, но дори в това си "качество" министърът на външните работи би трябвало да знае някои факти по казуса, ако изобщо има намерението някога да го дискутира с турската страна. Въпросът е сериозен и най-малкото на този министър му отива да го превръща от междудържавен във вътрешнобългарски.
Да, не е лесен проблемът с имотите на тракийските бежанци, но с репликата си г-жа Захариева издава, че не познава фактологията по случая. След 1989 г. има три случая, в които българската страна е реагирала сериозно по този казус. Един път с договора за добросъседство с Турция от 1992 г., подписан от правителството на Филип Димитров, с който се препотвърждават ангажиментите на Турция по Ангорския договор от 1925 г.
Другият случай е от 2003 г., когато именно президентът на БСП Георги Първанов постави пред турския си колега Ахмед Сезер въпроса за обезщетенията на тракийци. Апропо, Първанов за това имаше разговори и с Ердоган, който бе премиер на Турция. Тогава - защото имаше насрещни искания България да признае социалните права на изселниците, които вече са станали граждани на Турция, Първанов предложи пакетна сделка: обвързване на обезщетенията на тракийци със социалните права на изселниците. Турция не поднови своите щения.
Третият случай бе от 2008 г. Тогава по предложение на избраните за евродепутати с бюлетината на БСП Маруся Любчева и Евгений Кирилов ЕП в своя резолюция обвърза членството на Турция в ЕС с обезщетенията на тракийските българи. Ето това е направила БСП за няма и 20 години. Не е малко на фона на преговорите с Турция, които се точат от 1925 г. и само Бог знае кога този проблем ще намери решение.
Захариева, вместо да ехидничи без повод, е по-добре да стъпи на натрупаното до момента и да търси начини за решаването на проблема. Но как да го направи, като разбира външната политика като "любезно домакинство" и папагалстване на западните политици.
 

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"