Само от ДДС губим близо 1 млрд. лв. на година

ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ е роден на 24 юли 1963 г. в гр. Раковски. Завършил е Търговската гимназия, а после икономика във ВИНС във Варна. Работил е няколко години като икономист в КЦМ. От основаването на данъчната администрация през 1991 г. работи в нейните структури, а през 2006 г. става директор на НАП в Пловдив. В периода 2010-2011 г. е зам.-кмет по евроинтеграцията и социалната политика в Пловдив. От октомври 2013 до май 2014 г. е зам. изпълнителен директор на НАП. През юни 2014 г. заема поста зам.-министър на финансите в правителството на Пламен Орешарски. Депутат от БСП в 43-то и 44-то НС. Зам.-председател е на Комисията по бюджет и финанси и член на Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата.

"Това е порок не само в България, а в цяла Европа, но сме водещи по размера на несъбраните данъци"

"Управляващите промениха законодателството така, че да им бъде удобно да раздават публичен ресурс, където преценят за нужно. Винаги на приближени до тях"

- Г-н Търновалийски, миналата седмица бяха изнесени данни за огромния размер несъбран ДДС, а властта последните години се хвалеше с повишена събираемост.
- За тези проблеми говорим от няколко години, но никой не иска да ни чуе. Когато през последните 3-4 години обсъждаме държавния бюджет и дебатираме в зала и в парламентарните комисии, категорично и ясно заявяваме, че приходите са подценени. Това е един от проблемите - не се събират всички задължения от 2009 г. насам, особено през първите години. През 2009-а има 1,5 млрд. лв. несъбран ДДС, през следващата година сумата нараства двойно. Това показва порок, с който явно държавата не може да се справи по различни причини. И доказва, че това, което чуваме от управляващите за големите успехи в борбата със сивата икономика, с контрабандата, с измамите с ДДС и по-добрите приходи, не е вярно. Когато обаче ние го говорим в парламента, се смята за популизъм.
- Колко са несъбраните вземания от ДДС?
- От данните, предоставени по реда на Закона за достъп до обществена информация, 16 млрд. лв. са всички задължения, установени с ревизионни актове от НАП. От тях 5 млрд. лв. и нещо са несъбираемите, което означава, че за останалата част установени задължения има възможност да бъдат събрани, защото са на дружества, фирми, които имат активи, имат дейност, имат банкови сметки и те ще бъдат събрани. Близо 5,5 млрд. лв. обаче няма да бъдат събрани, защото самата администрация ги е окачествила като несъбираеми. Това са задължения на фирми и дружества, които нямат активи, или на дружества, чиито дялове са продадени. Прехвърлянето на фирми също е голям порок.
- Също тема, по която БСП говори от доста време.
- Да, говорим от много време. Направихме опити за промени в Търговския закон, но те бяха категорично отхвърлени като невъзможни. А става въпрос за националната сигурност. Защото приходите са част от националната сигурност и ние, законодателите, сме длъжници. Администрацията работи със законодателството, което парламентът е приел по искане на МС. И тук мнозинството, което управлява вече 10 години, не спира да се оправдава с миналото. И започва връщане назад... Същевременно 10 години не е намерено решение на порока, който бърка в джоба на всеки български гражданин. Защото става въпрос за суми, които няма да бъдат събрани. За близо 6 млрд. лв., и то само от ДДС. Пари, които трябваше да отидат в здравеопазване, в образование, в сигурност, за пенсии. Ние спорим има ли държавата 800 млн. лв. на година, за да преизчисли пенсиите, а управляващите ни отговарят, че такива средства няма и това е невъзможно. Ето, сега се оказва, че само от ДДС губим близо 1 млрд. лв. на година.
- Стана традиция управляващите в края на годината да разпределят солидни суми от порядъка на 2 млрд. лв.
- Внесохме конституционна жалба заради проблемите в Закона за публичните финанси. Това е многократно дебатиран въпрос, но той също се неглижира от обществото. Сякаш разбирането е: властта да решава как да разпределя приходите. Не е така! Живеем в парламентарна република. Бюджетът на държавата се дебатира и приема от НС и парламентът е органът, който трябва да каже как ще бъдат изхарчени парите на българските граждани. Приходите в бюджета са парите на всички нас и трябва да знаем как и къде отиват. Затова се води дебат в НС по бюджета. Управляващите промениха законодателството така, че да им бъде удобно да раздават публичен ресурс, където преценят за нужно. Разбира се, винаги на приближени до тях.
- Имаше идея във връзка с несъбрания ДДС да се иска изслушване на представители на МФ и на ръководството на НАП в парламентарната комисия за наблюдение на приходните агенции.
- Дори и да има такова изслушване, то няма да реши проблемите. Проблемите са в законодателството. Трябва да го променим така, че да ограничим възможността тези огромни задължения да бъдат прехвърляни на малоимотни, безимотни български граждани и порокът да престане. Защото голяма част от тези средства са именно такива. Има и други причини. Законодателството трябва да бъде променено, за да се справим и с кражбите на ДДС. В момента се готвят нови директиви в ЕС за ограничаване на измамите с ДДС. Което показва, че това е порок не само в България, а в цяла Европа, но сме водещи по размера на несъбраните данъци.
- Има нови изисквания за касовите апарати, които влизат в сила от догодина. Прекалено честата смяна на норми не създава ли напрежение и хаос сред бизнеса?
- Начинът, по който бяха направени тези промени, е абсолютно порочен, противоречи на правилника. Промените бяха внесени между първо и второ четене, без да бъдат обсъждани, без да има възможност по тях да се правят предложения, в абсолютно нарушение на законодателството - и на Закона за нормативните актове, и на Правилника на НС.
Съществените промени по отношение на касовите апарати са в Наредба щ18, която е специално за отчитането на оборотите с електронни касови апарати и системи. Там е заложено изискването за промяна на касовите апарати - нов софтуер, нови касови апарати, които досега изпращаха само дневни отчети в НАП. Сега изискването е всяка продажба да бъде регистрирана в НАП. Когато има промяна, след това е необходимо да направим последваща оценка на въздействието. Какъв беше ефектът от въведените преди това промени - изискванията всеки касов апарат да бъде свързан с НАП, да се подава информация към НАП? Имам обратна информация от бизнеса - налице са огромни затруднения. И става въпрос за подаване на дневен отчет. А утре, когато започне да се подава всяка продажба? Представете си в един момент колко касови апарати ще регистрират продажби и данните трябва да отиват в НАП! Ще съумее ли НАП да се справи? Никой не можа да ни отговори.
Още по-лошото е, че са предвидени огромни санкции, ако не се подава информация към НАП. На това никой не обърна внимание. Може би реакцията ще дойде, когато от 1 януари 2019 г. влезе в сила разпоредбата. Но вместо да се решават сериозните проблеми с несъбраните ДДС и други данъци, се променят изискванията за касовите апарати през 2-3 години. Малкият и средният бизнес ще трябва да задели от 150 до 300-400 лв. във връзка с промяната. А 3-4 са фирмите, които ще извършат всичко. Става въпрос за подмяна на 400 хил. касови апарата, много сериозен оборот. Всичко това нямаше да е толкова лошо, ако не беше и остаряло като технология. Вече има далеч по-модерни начини за събиране на информация. А също така и практика в Европа държавата да плаща разходите и фирмите да работят със софтуера и с хардуера, който държавата им е дала. Гарантирам, че след максимум 2 години ще има нова промяна в касовите апарати с нови системи и нови изисквания.
- Но това предполагам изисква и оптимизиране на системата на НАП?
- Определено изисква оптимизиране на системата достатъчно надеждно да се съхранява информация и да се получава, но и да бъде обработвана. Ако събираме толкова огромен обем информация, какво ще я правим? Някой прави ли анализ на тази информация? Сигурен съм, че прави. Но какъв е ефектът? Защо продължават несъбраните данъци да бъдат в огромни размери? Защо продължават измамите с ДДС? Може би това ще трябва да обяснят от НАП, когато ги изслушваме. Ще трябва да обяснят до какво водят всички промени, които предлагат. Иначе какъв е смисълът от тях.
- Доколкото разбирам от вашата експертна прогноза, цъка бомба със закъснител.
- Да, така е. Експертите в тази област също участваха в комисията и обясниха, че има далеч по-надеждни и добри системи, и хардуер, и софтуер, много по-добри начини да бъде събирана и отчитана информацията. Нямаше обаче кой да ги чуе, това явно вече беше решено. А то е решено, защото наредбата е факт още от януари. Явно е обещано на фирмите, които произвеждат този хардуер, а и на фирмите, които правят софтуера. И всички ще трябва да плащаме за това решение. Казвам всички, защото фирмите ще платят за своя софтуер и за касовите апарати, но като разходи ще трябва да го платим всички ние през цените на стоките.
- Министърът на финансите Владислав Горанов обяви, че до началото на лятото ще бъде подадена молба за постъпване в т.нар. чакалня на еврозоната. Не е ли странно, че досега не сме чули някакви разчети, говорим за сериозни разчети и прогнози, как това ще се отрази върху икономиката, върху доходите на хората?
- За съжаление сте абсолютно права. Когато министърът на финансите прави заявка, че сме готови и ще направим крачката за влизане в чакалнята, трябва да имаме анализа и да знаем какво ни очаква. Всичко това влияе и на бизнес средата, влияе и на нас като граждани да чувстваме несигурност и да не разбираме за какво говорят управляващите, когато казват държавата колко е сигурна. Това, че ще бъде подадено искане или молба за влизане в ERM-2, нищо не означава. Формално сме изпълнили техническите изисквания, но досега нямаме такъв успех и най-вероятно на политическо ниво няма да бъде направена такава стъпка, говоря в Европа.
- Не ни искат - това е ясно.
- Не ни искат и заради сигурността, и заради ниските доходи, и заради корупцията в страната. Това са проблеми, които всички знаем, но управляващите ги замитат и казват, че България е сигурна и финансово стабилна. Но това не е достатъчно, защото знаем всички останали пороци, за които споменах преди малко, как влияят. И именно това са причините, поради които няма да бъдем допуснати. Подадената молба за чакалнята на еврозоната трябва да бъде придружена със съответната оценка на въздействието или анализ, за да знаят българските граждани, българският бизнес, хората, които искат да инвестират в България, какво ще се случи в страната след тази крачка.