България ще я има, докато ние сме тук!

Диляна Минкина е родена на 6 януари 1997 г. в град София. Семейството й живее в гр. Пирдоп. Тренира лека атлетика от 2012 г. В колекцията си има над 30 национални титли в дисциплините от 800 до 5000 м за девойки и жени, както и на крос кънтри и планинско бягане. Балканска шампионка за девойки на 3000 м. Носителка на бронзови медали от балкански първенства за жени на 1500 (открито) и 3000 м (зала). Тази зима постави национален рекорд за девойки под 23 години на 3000 м (зала) – 9:24.46 мин. Участничка на европейско и световно първенство за девойки както на писта, така и на крос кънтри. Има 7-о място на европейско и 8-о място на световно по планинско бягане за девойки. Учи в УНСС – "Администрация и управление".

"Вярвам, че един ден, в близкото бъдеще, ще бъда сред световния елит."

- Диляна, тази зима спечели бронзов медал на 3000 м от Балканското първенство по лека атлетика в зала. Очакван ли беше за теб този успех?
- Успехът на 3000 м на Балканското е много важен за мен, защото е резултат от усилена подготовка и дълги и тежки тренировки. Точно на това състезание за мен беше важно да постигна добър резултат, защото бях готова за силно бягане. Медалът не беше очакван, но какво по-хубаво от това, нали неочакваните неща са най-хубави! На всяко състезание се раздавам докрай. Винаги целта ми е да надминавам себе си и постигнатото досега. Така се получи и в Истанбул.

- Специалистите в леката атлетика те определят като много талантлива състезателка, една от големите ни надежди в средните и дългите бягания, където в миналото сме имали успехи. Тежат ли такива определения или мотивират?
- Всички имат големи очаквания за мен и понякога това е причина да се страхувам от провал. Казвам си: "Ами сега?! Ако разочаровам тези, които вярват в мен?!" В същото време подкрепата и вниманието на толкова много хора ме карат да желая победата още повече. Един спортист има нужда да вижда, че трудът му е възнаграден. Защото на всяко международно състезание аз представям страната и нося "България" на екипа си. Така че, да, когато чуя хубави думи за мен, те още повече ме мотивират.

- Как стана така, че започна да се занимаваш с лека атлетика? С какво те привлече спортът?
- Винаги съм имала необходимостта от движение. В родния ми град започнах да ходя на кросове на местно ниво и ги печелех. После се записах в клуба по лека атлетика и ето че вече шест години всеки ден съм на стадиона.

- Участваш в бягания на шосе, на писта, в кросови и планински бягания. Коя е любимата ти дисциплина?
- Най-любима дисциплина ми е 1500 м на писта. Обичам да бягам и 3000 м. Това са дисциплините, на които ще наблягам и в бъдеще.

- От една година си с нов треньор - Цветелина Кирилова. Как се чувстваш с нея? Какво научи за това време? Какви цели си поставяте двете?
- Цвети е не само невероятен специалист, но и човек. Тя ми е треньор, приятел, дори ми е като родител. За всичко разчитам на нея. Има подход към мен и изцяло съм й се доверила. През това време тя ми показа, че за да си успешен спортист, е нужно наред с тренировките да имам самочувствие и вяра. Целите ни са постепенно всяка година да подобрявам резултатите си и с малки крачки да вървя към по-големите върхове. Нужно е търпение и много работа и от моя, разбира се, и от нейна страна като треньор. Вярвам, че ще успеем и един ден, в близкото бъдеще, ще бъда сред световния елит.

- Трудно ли е да си спортист в България? Има ли необходимите условия за качествена подготовка на високо ниво?
- Много е трудно. Условията не са достатъчно добри, стадионите са в окаяно състояние, залите в добър вид са съвсем малко. Затова и повечето спортисти се подготвят в чужбина. Все пак имам надежда, че лека-полека нещата ще се оправят.

- Известно е, че африканските бегачки са много силни. А непобедими ли са?
- На тях им е вродено да тичат бързо. Просто им е в кръвта. Но аз смятам, че могат да бъдат засенчени. Има доста добри европейски бегачи, които са го правили.

- Напоследък у нас наблюдаваме бум на масовите бягания, организират се много състезания, в които участват както професионалисти, така и любители. На какво се дължи това?
- Хората все повече осъзнават, че спортът е здраве, и се стремят към здравословен начин на живот. Какво по-хубаво от тичане в парка и в края на седмицата - масов старт?!

- Обаче има и много млади хора, които не спортуват, но киснат по дискотеките, посягат към дрогата. Каква е причината?
- Това е другата страна. Това е модерно, по-лесно е...

- Завършила си частна профилирана гимназия с езиково обучение. Сега учиш в УНСС - специалност "Администрация и управление". Важно ли е днес доброто образование и какви са амбициите ти извън спорта? Коя професия те влече?
- Образованието винаги е важно. Никога не е излишно да научиш още неща. Като професия - не съм се замисляла. Засега искам да се развивам най-вече в спорта.

- Какво правиш в свободното си време? Имаш ли предпочитано хоби?
- Разхождам се сред природата, излизам с приятели. Нормалните неща, макар че напоследък нямам много свободно време.

- Коя е любимата ти книга и имаш ли любим цитат от нея?
- "Птиците умират сами". Има една легенда за птичката, която пее само веднъж в живота си, но по-сладко от всяко друго земно създание. Още щом напусне гнездото си, тя дири трънлив храст и няма покой, докато не го намери. Тогава запява сред безпощадните му клонки, притискайки гръд към най-дългия им и остър шип, за да умре, извисена над своята агония, надпяла и чучулигата, и славея. Възхитителна песен, заплатена с живота. Но целият свят притихва заслушан и дори Бог на небето се усмихва. Защото най-хубавото се добива само с цената на голяма болка... или поне така е според легендата.

- Ако трябваше да се опишеш с няколко думи, то ти си...
- Целеустремен, упорит човек, който винаги търси позитивните и хубави неща в живота.

- С гордост носиш националния екип и защитаваш името на България. Но мнозина млади хора избраха да напуснат родината си и да си търсят късмета в чужбина. Оправдаваш ли ги? А ти би ли напуснала нашата страна и при какви условия?
- Имала съм предложения от чужбина, но не бих напуснала страната. Трябва да се борим да променим нещата тук, защото ние, младите, сме надеждата. Нормално е да напускат страната, защото в чужбина имат по-добри условия. Всеки прави сам своя избор. Не мога да виня никого, това са техните мечти и те ги сбъдват.

- За теб България е ...
- България е моята родина, моят дом и моето убежище.

- А ще я има ли България?
- Разбира се, че ще я има. Докато ние сме тук.

- Кои са ценностите, на които най-много държиш?
- Истината и лоялността.

- Любимата ти мисъл?
- Започни да правиш това, което най-много желаеш, още сега. Животът няма да трае цяла вечност. Имаш само този момент, блещукащ като звезда в ръката ти, и след това разтапящ се като снежинка.