Какво пожъна Саудитска Арабия в Йемен?

Хелън Лакнър,
сп. "Якобин"


Войната в Йемен навлиза в четвъртата си година. 22 от 29-те милиона население на Йемен сега страдат от това, което ООН нарича „най-голямата хуманитарна криза в света“. Около 8 милиона йеменци са заплашени от гладна смърт, 16 милиона са без вода и канализация, а повече от 1 милион са болните от холера – още един световен рекорд.

Миналата седмица, докато саудитският престолонаследник Мохамед бин Салман договаряше оръжейни сделки с Доналд Тръмп по време на посещението си във Вашингтон, няколко конгресмени се опитаха да сложат край на американската подкрепа за убийствената, осъществявана от Саудитска Арабия война. Отхвърлената с 55 срещу 45 гласа резолюция на Сената – внесена от сенатор Бърни Сандърс и подкрепена от 14 други сенатори – щеше да забрани участието на САЩ в конфликта, ако не е оторизирано от Конгреса. Та следва друга резолюция от миналия ноември, която осъжда войната и признава частичната отговорност на САЩ за хуманитарната криза.

Макар никоя инициатива да не успя да намали участието на САЩ, и двете унизиха отговорните фактори в САЩ, както и основните протагонисти на войната – Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства (ОАЕ).

Действащите лица и войната

Схематичната версия на Йеменската война е следната: от едната страна е движението на хусите. Срещу тях е водената от саудитите коалиция, чиято брутална въздушна война и блокада опустоши страната. Саудитите се намесиха през март 2015 г. от страх, че хусите ще превземат цялата страна и ще върнат на власт преходния режим, който се породи от бунтовете през 2011 г.
 
САЩ твърдят, че нямат директно участие в коалицията. Но освен че продават оръжие и амуниции за милиарди долари, те предоставят техническа информация за различни цели и други съветнически услуги на Саудитска Арабия и ОАЕ. Най-важното е, че САЩ предоставя зареждане с гориво във въздуха на самолетите на коалицията - техническа дейност, която, ако бъде спряна, ще сложи край на въздушните удари много бързо. През първите три години на войната коалицията нанесе 16 749 въздушни удара - една трета от които бяха насочени към невоенни цели. (За сравнение през това време хусите изстреляха няколко остарели морално балистични ракети.)
 
В течение на войната антииранското говорене взе превес над първоначалното оправдание за войната. Саудитите и САЩ на висок глас твърдят, че ракетите на хусите са с ирански произход и използват това, за да ожесточат антииранската си риторика. Всъщност има ограничени доказателства, че някои ракетни компоненти са с ирански произход. Но други са американско производство. Тези обвинения са най-вече част от засилваща се пропагандна кампания, чиято цел е да рационализира агресивни решения като вероятното излизане на Тръмп от ядреното споразумение с Иран.
 
Фокусирането върху войната като продължение на други сили позволява също така международната общност да забрави йеменските корени и същността на първоначалния конфликт (както и ужасните му последици и ожесточеност в резултат на международната намеса).

Войната избухна в Йемен през 2015 г. След бунтовете от 2011 г. - по-дълги и масови от всички други места в арабския свят - страните от Съвета за сътрудничество в Персийския залив (ССПЗ), заедно със САЩ, Великобритания и други западни сили, посредничиха за създаването на преходен режим. Той получи две години да създаде "нов" Йемен и трябваше да даде известни отстъпки пред исканията на народния бунт за "национална" икономика на равенството, предоставяйки заетост на милиони жени и младежи и променяйки политическата система, така че да генерира нещо по-различно от масово неравенство.

Но преходният режим се оказа немного по-различен от своя предшественик, на практика заменяйки клептократския елит на Али Абдула Салех с подобен, доминиран от партията "Ислах" (погрешно считана от ръководството на ОАЕ за йеменския клон на "Мюсюлмански братя"). Същевременно движението на хусите - окрилено от победите в шестте си войни срещу режима на Салех - засили контрола си над домашната си територия на север, разшири се до съседните области и създаде съюз със Салех, с когото споделя враждебност спрямо решенията на много от решенията на Конференцията за национален диалог (проведена между март 2013 г. и януари 2014 г.). В първите месеци на 2014 г. силите на хусите и Салех победиха своите противници, придвижиха се на юг и по-късно превзеха столицата Сана без кръвопролития. По това време хусите се радваха на значителна народна подкрепа заради антикорупционната си риторика и тактическата некомпетентност на правителството, водено от Абдрабух Мансур Хади.
 
До началото на 2015 г. те бяха поели пълен контрол върху базираното в Сана управление, а подкрепяното от ССПЗ и международно признато правителство на Хади се намираше в изгнание в Саудитска Арабия (по-късно няколко министри се върнаха във временната столица Аден, след като тя бе освободена в средата на 2015 г.). Докато военното патово положение доминира през последните три години, днес около 70 процента от територията и около 25 до 30 процента от населението на страната не са под контрола на хусите.
 
Това не означава, че тези територии са под властта на режима на Хади. Там, където преди се намираше Йеменската народна демократична република - известна още като Южен Йемен - обучени, оборудвани и заплатени от ОАЕ сили, съставени предимно от местни салафитски елементи, предоставят "сигурност", претендирайки, че се борят с "Ал Кайда" и "Ислямска държава", а на практика се занимават основно с арести и нападения срещу привърженици на "Ислах". Другите "освободени" области в бившата Йеменска арабска република - или Северен Йемен - главно около Мареб, са под контрола на силите на вицепрезидента Али Мохсен (самият той високопоставен член на "Ислах"). Ситуацията в неконтролираните от хусите територии се характеризира с политическа и военна разпокъсаност и практическото отсъствие на режима на Хади - слабост, която е насърчавана най-вече от действията на ОАЕ.
 
През последните 12 месеца основната промяна в планинската централна и северна част, населявана предимно от хуси, е разпадането на съюза между тях и Салех. В него винаги е имало напрежение и то не беше нещо повече от брак по сметка. Когато напрежението се покачи, хусите постепенно взеха превес и през миналия декември убиха Салех, като по този начин получиха пълен контрол над Сана и планините. Повечето от останалите сили на Салех мигрираха към териториите под контрол на коалицията, където се прегрупират военно под ръководството на неговия племенник Тарик Салех и с подкрепата на ОАЕ.
 
Не се вижда край

Машинациите на различните действащи лица, местни и външни, превърнаха живота на средностатистическия жител на Йемен в ад. Над 400 000 деца в момента са жертва на остро недохранване и представляват просто кожа и кости. Близо 2 милиона деца са прекалено бедни, за да посещават училище, а учителите не са получавали заплати повече от година. Хиляди момичета биват омъжени още като деца, за да намалят натоварването върху семейния бюджет. "Може да се каже, че всяко момче и момиче в Йемен са изправени пред остри хуманитарни проблеми", заяви служител на ООН наскоро, след като посети страната.
 
Повечето йеменци сега се надяват просто на мир и възможност да се върнат към нормалния живот. Те се надяват на правителство, което да заложи на икономическо развитие за всички, от градове и села и да предостави образование, здравеопазване и други основни услуги. Но ще се задоволят и с всичко, което ще означава край на войната, която им е дала само смърт и разрушение.
 
Перспективите за мир са неясни. От страна на хусите има знаци за готовност за преговори. Те приеха новия специален пратеник на ООН и изразиха желание да подновят разговорите пред скорошна делегация на високо ниво от ЕС. Но в понеделник - на третата годишнина от намесата - те също така изстреляха седем ракети по Саудитска Арабия, причинявайки първите жертви с тях.
 
От друга страна, докато Оман, ООН, ЕС и някои страни членки активно се опитват да доведат войната до нейния край, водената от Саудитска Арабия коалиция, изглежда, засилва антииранската си риторика и атаките срещу Йемен. Всъщност при скорошната си визита в Белия дом Мохамед бин Салман не се посвени да покаже на света огромните количества сложни и скъпи оръжия, които купи от САЩ. Дори Саудитска Арабия да става все по-непопулярна сред американските законодатели, не трябва да се очаква от администрацията на Тръмп да промени агресивния си, "ястребски" тон

Така настоящата година в Йемен е малко вероятно да се окаже по-щастлива за повечето йеменци. Тъй като финансирането от Плана за хуманитарен отговор на ООН все още е далеч от необходимото, а саудитската блокада все още не е вдигната, жизнените условия ще останат изключително трудни. А политическите позиции на международните поддръжници на войната - включително САЩ - не показват знаци на смекчаване.