Време е да се отърсим от русофобията си Путинова

Патрик Бюканън*
"Америкън кънсървътив"


На 18 март Владимир Путин бе преизбран за нов шестгодишен мандат. Налага ни се да рeшаваме дали да продължим политиката на втора Студена война, или да сътрудничим с Русия. В годините на първата Студена война такива решения трябваше да взимат всички президенти.
За сегашния конфликт не е виновен само Путин. Неговите действия често са отговор спрямо едностранни решения на САЩ.
Когато се разпадна Съветският съюз, ние включихме в нашия военен алианс НАТО всички бивши членове на Варшавския пакт и три бивши републики от Съветска съюз, за да натикаме Русия в ъгъла.

Беше ли приятелски този ход?

В отговор Путин засили военната групировка в Балтийския регион.
Джордж Буш-младши заряза договора за противоракетна отбрана, подписан от Ричард Никсън. Путин отвърна със създаването на настъпателни ракети, които вече демонстрира (на 1 март - бел. ред.).
САЩ провокираха преврата на Майдана, довел до силовото отстраняване на избраното правителство на Украйна. За да не загуби черноморската военноморска база, Путин анексира Кримския полуостров в отговор на тези действия.
Когато Башар Асад потуши мирните протести в Сирия, ние изпратихме оръжие на сирийските въстаници, за да свалят режима в Дамаск.
Виждайки, че е застрашена последната му военноморска база в Средиземноморието, Путин се притече на помощ на Асад и му помогна да победи в гражданската война.
Епохата на Борис Елцин свърши.

Русия отново се държи като велика държава

Тя смята, че през 90-те години ние я праснахме по ръката, която тя ни протегна за приятелско ръкостискане, а също я унизихме, разполагайки натовски войски буквално пред прага й.
На нас са ни разбираеми надеждите на Путин, че с избирането на Тръмп Русия ще може да възстанови ако не приятелските, то поне уважителните отношения със САЩ. Съвсем ясно е, че това го иска както Путин, така и Тръмп.
Но когато във Вашингтон започнаха истерията заради хакерската атака срещу Националния комитет на Демократическата партия и кражбите от електронната поща на Джон Подеста, а русофобията започна да избива извън пределите на нормалното, ние като че ли бяхме ударени от парализа и се оказахме неспособни за сътрудничество с Русия. Както каза наскоро Путин, американската политическа система "сама се подкопава".

Какво, не е прав ли?
И какво стана с нас?


Три години след като Никита Хрушчов изпрати танкове в Будапеща и потопи в кръв унгарската революция Айзенхауер (президентът), го посрещна в САЩ, където той пристигна на 10-дневна визита. 
Две години след издигането на Берлинската  стена и 8 месеца след разполагането на съветски ракети в Куба Кенеди се опита да установи контакт със съветския диктатор в реч в Американския университет, получила широко признание.
Линдън Джонсън се срещна с руския премиер Алексей Косигин в Гласборо, щата Ню Джърси, няколко седмици след като едва не влязохме в открит сблъсък заради заплахите на Москва да се намеси в арабско-израелската война през 1967 година. 
Половин година след като Леонид Брежнев изпрати през август 1968 г. танкови армии за потушаването на Пражката пролет, встъпилият в длъжност Никсън предприе първите опити да постигне разведряване в отношенията със СССР.
Независимо кой в онези години бе на власт в Белия дом и Кремъл,

американският политически елит се обявяваше за сътрудничество с Москва

Скептицизъм и враждебност демонстрираха само десните. И пак - какво се случи със сегашното поколение?
Да, Владимир Путин е властен лидер, който се стремеше към четвърти президентски срок - както и Франклин Делано Рузвелт.
Но кой ли в Русия не е бил авторитарен управник, ако не се смята Борис Елцин? Освен това руснаците днес имат свобода на словото, на събрания, вероизповедания, движение и политически възгледи, каквито не е знаело нито едно поколение до 1989 година. Не Русия, а Китай е репресивна и еднопартийна комунистическа държава.
Попитайте се кой от американските съюзници демонстрира по-голяма толерантност от Путинова Русия? Родриго Дутерте във Филипините? Генерал Абдел Фатах ас Сиси в Египет? Президентът Ердоган в Турция? Или може би саудитският принц Мохамед ибн Салман?
Русия не е онази стратегическа и глобална заплаха, каквато навремето беше Съветският съюз. Както разказа Путин, с разпада на СССР неговата държава загуби 23,8% от територията си, 48,5% от населението, 41% от брутния вътрешен продукт и 44,6% от военния си потенциал.
Как ли биха постъпили привържениците на федерацията по време на Гражданската война в САЩ, ако Югът бе извоювал независимост, а след това за защита на Конфедерацията от ново нахлуване да влезе в съюз с Великобритания, да получи кралските военноморски бази в Нови Орлиан и Чарлстън и накрая да разреши на британските войски да се разположат във Вирджиния?
Япония води с Путинова Русия преговори за Южнокурилските острови, от които тя е лишена в края на Втората световна война. Биби Нетаняху многократно се е срещал с Владимир Путин, който е съюзник на Асад, а Биби иска отстраняването на сирийския режим. И в добавка руснаците имат военноморска и военновъздушна база недалеч от израелската граница.
Ние, американците, имаме много повече общи и важни интереси с Русия от Биби. Това са контролът върху стратегическите въоръжения. Деескалацията в Прибалтика, в Украйна и Черно море. Прекратяване на войната в Сирия. Северна Корея, Космосът. Афганистан. Арктика. Война с терора.
Но от нашия елит ние чуваме само безспирен хленч и оплаквания, че санкциите срещу Путин за оскверняване на "нашата демокрация" не са достатъчно твърди. 

*79-годишният автор е известен политик и публицист, бил е последователно старши съветник на трима президенти на САЩ: Ричард Никсън, Джералд Форд и Роналд Рейгън.

**Тогава СССР и САЩ подписаха договори за предотвратяване на ядрена война, за неизползване на ядрено оръжие и съкращаване на стратегическите въоръжения. От името на американските бизнесмени Никсън подари на госта кола за 10 000 долара. Няколко дни Брежнев прекара във вилата му Сан-Клементе, Калифорния.
(Година преди това бе визитата на Никсън в СССР.)