Поредно разбъркване на картите в Близкия изток

От 27 март турският президент Ердоган стана най-дълго управлявалият лидер в републиканската история на големия ни съсед. Задминал е вече изчислените 5492 дни, през които Турция e била водена от Ататюрк. Ситуация обаче е доста различна. Нито има мир у дома, нито навън, както е призовавал бащата на турската нация.
В Югоизточна Турция не стихват битките с Кюрдската работническа партия (ПКК), а навлизането на турски войски на територията на съседна Сирия и превземането на Африн, контролиран две години от организациите на сирийските кюрди, доведоха обстановката в региона до взривоопасна  ситуация. Известно е, че 80% от населението на Африн са кюрди, които на практика турските войски изгониха от града.  В Анкара казват, че "това е освобождение", но едва ли има съмнение,  че става въпрос за нахлуване, което няма официално разрешение от правителството в Дамаск.

Представители на сирийските кюрди  твърдят, че  "това е окупация"

и "етническо прочистване", като се позовават на факти, че има стотици убити, че турски знамена се веят навсякъде в района на Африн и в самия град, управлението на всички институции се подменя и се предоставя на  удобни лица от арабски или турски произход, разрушават се символи и паметници на кюрдски герои, цивилните граждани от кюрдски произход се прогонват, а имуществото им се заграбва. Разбира се, че такива информации се обявяват от Анкара за фалшиви новини или манипулации. Подчертава се, че турските войски са влезли в Африн заедно с бойци на Свободната сирийска армия (ССА), която през цялата 7-годишна война в Сирия е действала против управлението на президента Асад в Дамаск.
Всъщност Турция завзе Северна Сирия /територии на сирийските кюрди/, докато Дамаск води битки срещу ислямистки групировки на юг, в Източна Гута и около самата столица, а Русия и САЩ предпочетоха да наблюдават развитието на турската операция "Маслинова клонка" без излишни коментари. Твърди се, че САЩ са "посъветвали" лоялните си съюзници в лицето на организациите на сирийските кюрди YPG и PYD да се оттеглят от Африн. Москва от своя страна е настоявала те да предадат териториите си на Дамаск, а не да се противопоставят на  Асад. Подобна размяна на становища по всяка вероятност е имало и преди операцията в Африн. Така сирийските кюрди са се озовали в деликатно положение, но в крайна сметка се  съобразиха с "препоръките на САЩ". Считаше се, че Вашингтон остава с присъствие в Сирия заради находищата от петрол и газ и те наистина държат военни части точно в такива сирийски територии. Но в Африн няма находища, а в обявената от Анкара нова цел на военна операция Мамбидж също няма сонди за газ. Но има американски части. Затова всички задаваха въпроса как ще реагира  Белият дом след обявените официално стремежи на Ердоган да продължи военните си операции в Сирия с настъпление и срещу Мавбидж. За да си осигури онзи тампон от стотици км по турско-сирийската граница, който  да гарантира, че успехите на сирийските кюрди няма да амбицират турските кюрди да предприемат нови действия за независимост, автономия или каквото и да било образование, което може да промени границите на самата Турция. "Страх лозе пази", както се казва, но в случая се действа не "по Ататюрк", а с предприемане на военни операции на чужди територии.

Турските действия в Сирия заемат първите страници на турската преса и се коментират без отдих. Но целта им е вътрешна консолидация на обществото около политиката на Ердоган и неговата Партия за справедливост и  развитие (ПСР), за да се получи онзи резултат на парламентарно-президентски избори догодина, който ще го остави на власт като президент на президентска република и през 2023 г. А тогава се навършват 100 години от обявяването на Турция за република и предвижданите тържества явно ще са грандиозни. Отделно са целите за внушаване на величие и гордост сред турците, за да се преодолее "унижението от рухването на Османската империя" и стаеният дълбоко в душите

"негативизъм към западната цивилизация".

От една страна, обединение на народа зад идеите на Ердоган, от друга - повече избиратели, а от трета - "ние сме равнопоставени, без нас не може да се решават проблемите на Близкия изток", както каза Ердоган пред членове на неговата ПСР.
Преди дни в."Сабах" обяви, че се водят преговори между Турция и Русия относно искане на Анкара за контрол върху следваща военна цел -  сирийския град Тел Рифат. Посочва се, че по принцип руската страна не се противопоставя на влизането на турски войски в Тел Рифат, но е против участие на ССА заради опасения от сблъсъци със сирийската армия на Асад. Руски части са в Тел Рифат и се очаква изтеглянето им.  Но има не само руски военни, а и от редовната сирийска армия, които са разположени  на критични точки в района. Тел Рифат е последната точка, която е останала в ръцете на ПКК и PYD на запад от р. Ефрат, казват в Анкара. Остава само Мамбидж, към който са се изтеглили бойците от организациите на сирийските кюрди. Не е тайна и присъствието на ирански части в региона на Нюбул и Зехра, а това предполага сблъсъци със ССА, която действа заедно с турските военни. Москва явно търси решение на този казус и сигурно ще допусне навлизане на турски части в Тел Рифат, но без участие на ССА. После ще последва Мамбидж, където са и американските части. Според турски медии чрез дронове е било установено, че около големите градове в този регион има изкопани дълбоки окопи, което предполага сериозна съпротива от страна на сирийските кюрди. Погледите на Анкара са в тази посока. Но и светът "обърна очи към Мамбидж" казват в Анкара, защото за първи път Вашингтон не само подава сигнал, но и заявява, че ще се оттегли от Сирия. В изказване пред индустриални работници в Охайо президентът Тръмп казва, че "скоро ще излезем от Сирия, нека сега други се заемат с нея" и допълва, че "ще излезем от там наистина скоро, но ще освободим 100%  от халифата, както го наричат". Следват бурни аплодисменти, защото уверения, че "ще се върнем в нашата страна, на която принадлежим, където искаме да бъдем" гали ухото на избиратели, на които е обещана работа и "да направим Америка отново велика". Да кажеш, че си изхарчил 7 трилиона в Близкия изток и че не си получил нищо насреща не означава нищо друго, освен че и ти обръщаш поглед към себе си т.е. "в бъдеще САЩ ще се съсредоточат върху инвестиции в домашната инфраструктура".  Слова като "по причина на тези изхарчени 7 трилиона образователната система в САЩ е заприличала на такава като в страни от третия свят"

е повече от признание за промяна в политики и стратегии.

Нещо като  предизборните обещания на Путин, преди да спечели с главозамайващо предимство новия си мандат като президент, когато  каза "Русия, Русия, Русия" и обяви технологичните предизвикателства, икономиката и родното производство за приоритет в бъдещите му действия. Без да пропусне грижата за човека и социалните придобивки.
САЩ до този момент непрекъснато подчертаваха, че са в Сирия заради битката с "Ислямска държава" (ИД) и поддържаха сирийските кюрди по начин като този за кюрдите в Иракски Кюрдистан - с доставки на оръжие, боеприпаси, логистика, въздушни удари и т.н. И в двата случая кюрдите воюваха по суша с ИД, защото го могат от 100 години и често с жени в бойните си редици, но е известно как завърши сагата с референдума в кюрдските територии на Ирак и как за пореден път кюрдите се простиха с възможността да получат независимост или поне държавно образование, което ги прави де-юре самостоятелни. Вашингтон поддържаше тезата, че няма да напуска Мамбидж, когато Ердоган обяви, че този град е следващата цел на турските войски след завземането на Африн. Но с изявлението на Тръмп в Охайо се оказва, че картите в региона отново се разбъркват.

Или по-скоро друг ще ги раздава.

Смущаващ е фактът, че Хедър Науърт, говорителката на Държавния департамент, без капка увъртане заяви, че "не съм запозната с решение САЩ да се изтеглят от Сирия". Самостоятелна игра на Тръмп, разнобой в неговия екип или налагане на политика "въпреки всичко" е тема за друг анализ. В случая според Анкара "най-вбесяващото изявление" е това на френския президент Макрон, който прие в Париж делегация на сирийските кюрди, представители на YPG и PYD. Анкара ги определя за терористи и воюва с тях на територията на Сирия. Макрон декларира, че "ще изпрати френски войски в Мамбидж, за да предотврати настъпление на Турция". Знаейки за притесненията на Анкара, Макрон обещава подкрепа за сирийските кюрди  /YPG/ и е убеден, че може да посредничи в преговори между тях и Турция. По информация на агенция Ройтерс представител на сирийските кюрди е съобщил след разговорите с Макрон, че "Франция ще окаже подкрепа в битките срещу ИД и ще изпрати войски в Мамбидж, за да предотврати нападения от страна на Турция". Известно е, че Тръмп е разговарял с Макрон по телефон, за да изтъкне необходимостта от сътрудничество с Турция

и то във връзка с "общите стратегически трудности".

Анкара не крие, че е гневна на решението на Макрон и реагира остро с думи, че "това възражда ИД", неприемливо е от турска гледна точка. Ердоган отново е гневен на Запада и обвинява в лицемерие не само Франция. Стилът е познат, думите са нелицеприятни.
Отделно е сложно положение в иракския град Синджар, независимо че ПКК се е изтеглила оттам. Населението на града в мнозинството си са йезиди и са били потърпевши от издевателствата на ИД. Самата Турция е притеснена от групировките, които са съсредоточени в Северен Ирак, и как ще се справи със ситуацията там. Всъщност и САЩ, и Турция са наясно, че този път няма как да нахлуят в Ирак без решение на централната власт в Багдад. А там роля има и Иран.
Нормално е "Фигаро" да твърди, че Франция и САЩ са се разбрали за подкрепата на YPG, организацията на сирийските кюрди, и да информира, че френският посланик в Анкара е натоварен да извести за решението Ердоган. Макрон преди дни е разговарял по телефон с Ердоган и е изразил притеснение от обстановката в Африн, настоял е да се осигури помощ за цивилните и е посочил, че битките с ИД са от първостепенно значение. Все пак Франция загуби 130 свои граждани при терористични  атаки  на своя територия, за които ИД призна, че са нейно дело. Но Ердоган е останал на своето становище, че притесненията относно Африн са безпочвени. Решението на САЩ да предоставят на Франция основна роля в Северна Сирия е толкова изненадващо, но и логично от историческа гледна точка, че няма съмнение в практиката на Вашингтон друг да вади кестените от огъня - и без да пропуска гарантиране на интересите си.
Сирия за Франция е стар приоритет и ролята на Париж в региона е в основата и на новите сътресения в Близкия изток. Поне що се касае до граници и етно-религиозни противоречия. Само при  споменаването на договора Сайкс-Пико от 1916 г. /разработен от Франция и Великобритания/ косите на повечето живеещи в региона настръхват. Макрон като Ердоган има нужда от успех в чужбина. Ще отвлече внимание, ще вдигне рейтинг, ще излезе в друго качество на международната сцена, но дали ще реши проблемите с омиротворяването на Сирия? А сирийските кюрди какво ги чака?
Един от най-опитните турски политици, старият левичар Доу Пиринчек, реши точно в този момент да заяви, че винаги е знаел, че САЩ ще се изтеглят от региона. Причината според него е тактическото партньорство между Русия, Иран и Турция. Все империи, макар и бивши. Счита, че и дипломатическите  битки срещу Русия, които се водят чрез изгонване на руски дипломати,  също имат за причина решителния подход на Москва и Анкара в Сирия, както и в целия регион. Но не пояснява какво се очаква от срещата Путин-Ердоган-Рохани в началото на април и какъв компромис ще направи Турция, за да се даде шанс за изход при новата ситуация. Франция без ЕС в Сирия, САЩ у дома?
Трудно е за вярване, но светът толкова се обърка, промените са толкова чести и задкулисни, че никой не може да твърди със сигурност кое е последното решение на геополитическите играчи и дали не е фалшива новина за постигане на дадена цел. Зад целите стоят интереси, а около тях винаги се носи мирис на пари или петрол. Другото са вътрешни и персонални проблеми, а те не са изключение и при големите играчи. Въпросът е дали Тръмп ще удържи на думата за изтегляне от Сирия и дали Ердоган окончателно ще промени геополитическата си ориентация.
 



Събрало покъщнината си, кюрдско семейство напуска Африн, след като градът бе завзет от турските войски
Снимка БГНЕС