Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

22 Октомври 2018 | Понеделник
 
вход регистрирай се

На първа страница

БСП настоява за трансформиране на Комисията по досиетата

Органът засега няма да се закрива, но след време ще стане Институт за национална памет, обяви Цветан Цветанов

Ростислава Иванова

4. Април 2018 , брой: 65   337   0



Време е да направим истинска равносметка, да затворим тази страница и да извършим необходимата трансформация на сегашната Комисия по досиетата в Институт за национална памет. За това настоя вчера на кръглата маса "Комисия по досиетата - настояще и бъдеще" депутатът от БСП Красимир Янков. Новият орган трябва да е в съзвучие с членството на България в ЕС и НАТО, а достъпът до досиетата да се ограничи до архивисти, историци, изследователи и заинтересовани лица. Важно е да бъде заложен принципът на политическа неутралност и опазване на честта и достойнството на българските служители и техните наследници и те да се разграничат от лицата, доносничели за лична облага, подчерта социалистът.
Председателят на ПГ на ГЕРБ и на парламентарната комисия по вътрешен ред Цветан Цветанов бе категоричен, че Комисията по досиетата няма да се закрива, след като срокът й за действие изтече в края на годината. Малко преди това обаче твърдеше, че "може би във времето трябва да се мисли как тя да се превърне в Институт за национална памет". Янков припомни, че два парламента, включително и сегашният, са отхвърлили внесения от БСП Закон за архива на документите на ДС и на разузнавателните служби на Българската народна армия, който предвижда архивите на бившата ДС да се съхраняват и анализират в Институт за национална памет. При тази нова ситуация и "анонса" на Цветанов БСП отново ще внесе законопроекта, обяви социалистът. Според Янков очевидно е време законопроектът да бъде обсъден отново и да се постигне политически консенсус за това "не да затворим страницата с документи в Агенция "Архиви", а да дадем възможност по нов начин да бъдат достъпни". Регламентацията е заимствана от начина, по който досиетата на ЩАЗИ в Германия са предоставени за достъп на всички заинтересовани, уточни той.
БСП предлага Институтът за национална памет да осъществява дейността си в три основни направления: първо - достъп до документите на лицата, за които са събрани данни в службите, при гарантиране на интересите на трети лица; второ - проверка за принадлежност и сътрудничество към службите по искане на изрично посочени лица и за изрично посочени служби, при което е необходимо съгласие на проверяваното лице, а не както досега - задължително обявяване по списък; трето - достъп до архивите за научноизследователска, публицистична и проучвателна дейност и собствена изследователска и издателска дейност.
Янков коментира, че всички правителства в България след 1989 г. са имали за основна задача демонтажа на предишната система и в много по-малка степен - визия за управление на националната сигурност. Съществен проблем е, че не бяха разграничени истинските служители от доносниците, а всички бяха сложени под общ знаменател. Бяха "осветени" без значение на важността и характера на изпълняващите от тях задачи и риска за тяхното оцеляване. Така наред с откровените доносници бяха поставени и лица, изпълняващи задачи аналогично с всяка сродна служба по света. Това беше изгодно за всички - и за бившите партньори в соцлагера, и за бъдещите западни партньори, което нанесе непоправими щети, обобщи Янков.

На сериозния уж форум не липсваха шеги и закачки
снимка Емилия Костадинова

15 192 души са с установена принадлежност към ДС

На 5 април се навършват 11 години от създаването на Комисията по разсекретяване на досиетата с решение на Народното събрание. 93 са щатните служители в нея. За изминалото време за принадлежност към бившата Държавна сигурност са проверени 287 780 лица, съобщи председателят на комисията Евтим Костадинов. 15 192 са лицата с установена принадлежност, но от тях са обявени 12 404. Имената на останалите ще останат завинаги в тайна, защото са починали. Комисията няма право да се произнася по морални казуси и не борави с морални понятия, обясни Костадинов и допълни, че изследователите сами трябвало да си правят изводите. 1 503 982 са архивните дела в комисията. Документите са 3,6 милиона, а картите и картончетата на вербуваните са 2 595 421. Законът и липсата на средства не позволяват на комисията да върши и анализаторска работа, каквато е практиката в другите бивши соцстрани, каза още той.

 

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"