Мечтата ми е да бъда журналист и фотограф

Кристина Миткова е родена на 19 август 1998 г. в град София. Завършила е в Националната професионална гимназия по полиграфия и фотография, специалност фотография. В момента е студентка първи курс, специалност журналистика в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Обича да се занимава с всякакъв вид изкуство. Работи в Националния музикален театър "Стефан Македонски" като разпоредител и от време на време като фотограф на свободна практика.

"Кой друг народ може да се похвали с толкова красива държава и толкова необятна природа?"

-Криси, ти си студентка по журналистика. Как се насочи към тази професия? Какво ти харесва в нея?
- Журналистиката е начин да изразиш себе си да покажеш кой си. Насочих се към нея, защото много ми харесва като професия, тъй като ти дава множество възможности за развитие и контакти с хора. А аз съм на мнение, че всеки човек трябва да се стреми към самоусъвършенстване. Също така съм завършила фотография и мисля, че двете професии, слети заедно, се допълват страхотно.

- В каква медия би искала да работиш?
    - На този въпрос мога да отговоря на по-късен етап поради липса на опит. Засега съм се докосвала само до процесите в печатната журналистика, но макар и за толкова кратко, съм впечатлена.

- В каква журналистическа област са твоите интереси?
    - Определено е културата. Изкуството е нещото, което ме влече още от най-ранна детска възраст. Независимо под каква форма, било то живопис, кино, танци, фотография... Като малка съм танцувала, ходила съм на уроци по рисуване, занимавам се основно с фотография, работя в Музикалния театър "Стефан Македонски".

- Как мислиш, какви качества трябва да притежава истинският журналист?
    - Трябва да умее да изразява себе си, да е обективен, лоялен и най-вече да обича това, което прави и да го прави с желание. Така се постига много.

- Стажант си във в."Дума". Как избра нашия вестник?
    - Избрах го поради голямото внимание, което се обръща на културата. Разнообразието от културни тематики е доста обширно. Малко такива медии останаха. Също така ми направи впечатление, че се отнася изцяло към качествената журналистика. Няма ги "жълтините".

- Какво мислиш за журналистиката в България? В класацията за миналата година нашата страна е класирана на 109 място по свободата на словото и на последно място в Европейския съюз...
    - Потресаващ факт... Мисля, че журналистиката в България е изключително субективна. Действително са малко местата, на които можеш да си позволиш свобода на словото, без да те санкционират.

- Много млади хора избират реализация в чужбина? Оправдаваш ли ги?
    - Оправдавам ги напълно. Както казах, трябва да се стремим към реализация. А не всеки човек вижда своята в България. Причините са един куп. Но в крайна сметка сами избираме къде да градим бъдещето си.

- България или Терминал 2? Как стои лично за теб този въпрос и кое мотивира твоя избор?
    - Засега България. Но някой ден бих опитала от живота зад граница, в някоя по-развита страна. Просто искам да натрупам повече опит и да опозная нови култури.

- Как изглежда България в очите на един млад човек?
    - Различно за този, който е пътувал в чужбина, и за този, който не е. България определено има своите минуси, но има и плюсове. Действително стандартът на живот тук е доста нисък. Но стига да искаш, възможности за реализация има, трябва само малко мотивация. А и кой друг народ може да се похвали с толкова красива държава и толкова необятна природа?

- Ти си и фотограф. Това просто хоби ли е или професия за теб?
    - Предимно хоби, което понякога се превръща и в професия. Надявам се някой ден да започна да се занимавам и по-професионално.

- Фотограф или журналист? Или фотограф журналист?
- Предимно фотограф, но и потенциален журналист...а някой ден и двете, но дотогава има да изям много хляб още.

- Какво обичаш да снимаш? Кое те вдъхновява? И имаш ли любима снимка?
    - Аз се вдъхновявам от почти всичко, стига да съм в настроение. Дори мога да се вдъхновя при вида на съвсем случаен човек, когото съм видяла в метрото. Нямам любим жанр фотография, харесвам ги всички. Идеите изникват постоянно. Много ме зарежда слънчевото време, сякаш ми дава енергия. Любима снимка нямам. Аз самата съм много критична към себе си.

- Ако можеше да се опишеш с няколко думи, то ти си...
    - Целеустремена, страшен инат и самокритик, уравновесена и понякога дори прекалено позитивна и добра с хората. Не харесвам еднообразието, трябва ми динамика.

- Какво цениш най-много в хората?
- Искреността и доброто сърце - това ценя най-много. Отношението също е много важно. Не харесвам мързеливи хора.

- Имаш ли предпочитана книга?
    - Не, аз обичам постоянно да се разнообразявам и да чета различни по жанр книги.

- Какво правиш в свободното си време, имаш ли хоби?
    - За съжаление, напоследък ми остава все по-малко свободно време. Много обичам да пътувам. Това ми е най-любимото нещо. Също така излизам с приятели, чета, ходя на фитнес и снимам. Като цяло не обичам да седя затворена вкъщи и гледам през всяка свободна минута да излизам навън. Особено когато времето го позволява.

- Любимата ти мисъл?
- "Изкуството трябва да бъде почувствано емоционално, ако се налага да се обяснява, то вече не е изкуство." - това са думи на Реноар.
И още една мисъл, не се сещам на кого беше: "Пътуването е единственото нещо, за което даваш пари, но те прави по-богат."