"Скритата" тема на инконтиненцията

Някои приемат проблема като "нормална" част от стареенето. Други се опитват да го обсъдят с близки приятели. Повечето обаче страдат мълчаливо - прекалено неудобно е да споделят с лекаря, предпочитат да са у дома, да не се срещат с хора, избягват пътуванията. Има и такива, които му гледат с присмех. Малцина търсят лекарска помощ и затова са недиагностицирани и нелекувани.
Проблемът се нарича инконтиненция, или неволно изпускане на урина. Известно е, че съществува при жени след менопауза и при мъже, които имат проблеми с простатата, но в действителност може на всеки да се случи. Според световната статистика проблемът се среща при 25% от жените във възрастта 14-21 г., при 44-57% - в средна възраст и до 75% при дамите над 75 г. Това е проблем и на 5 до 15% от мъжете над 64 г. Като се има предвид увеличената продължителност на живота и застаряващото население в световен мащаб, очевидно проблемът ще се задълбочава.
"Независимо как ще погледнете на него, проблемът с контрола на пикочния мехур не е шега за милиони възрастни хора в САЩ. Инконтиненцията и прекалено активният пикочен мехур могат да опустошат живота на човека, да доведат до депресия, социална изолация", пише в статията си Лиз Сигерт, старши сътрудник в Центъра за здравна политика и медийна ангажираност в университета "Джордж Вашингтон". Тя се позовава на неотдавнашен доклад на Глобалната коалиция за застаряване (GCoA), според който 69% от пациентите вярват, че прекаленият активен пикочен мехур е нормална част от застаряването. Организацията установи, че 71% от здравните работници никога не са се притеснявали да питат за симптомите по време на рутинни прегледи. Националната асоциация оценява, че само 1 от всеки 12 души действително търси помощ.
За България е трудно да се каже колко са потърпевшите от проблема, но със сигурност са стотици хиляди. Още по-трудно е да се каже колко от тях са в активна трудова възраст. Не само загубата на контрол може да повлияе върху качеството на живот на даден човек, но проблемът има и огромно икономическо влияние, констатират от GCoA. "Активният пикочен мехур поставя икономическа тежест на работното място и икономиката, допринасяйки за значителни разходи за грижи, и принуждава опитни професионалисти да променят или прекратят кариерата си, за да се справят с проблема", пише в доклада на GCoA.
Предизвикателство пред обществото е и откриването на лекарства с по-малко странични ефекти и насърчаването на терапии, различни от лекарствените.




Световни фирми печелят милиарди

Лечението на инконтиненцията е процъфтяващ бизнес. Продажбите на лекарства в САЩ достигнаха до 3 млрд. щ.д. през 2015 г. според статия от януари 2017 г. на Кристина Фиоре, Джон Фобер и Мат Уин. От нея става ясно, че през 2001 г. автоматизирано телефонно проучване, платено от компания за лекарства, задало на възрастни един прост, неудобен въпрос: Колко често отивате в тоалетна? Резултатите показали, че близо 17% от възрастните в САЩ (около 33 млн. души) са обявени за страдащи от свръхактивен пикочен мехур. "И се роди огромен нов пазар за продажби на лекарства. През 2016 г. продажбите на медикаменти за управление на свръхактивен пикочен мехур, известен като инконтиненция, достигнаха близо 3 млрд. щ.д., въпреки че експертите в тази област твърдят, че състоянието е най-добре управлявано без лекарства. В центъра на проблема са двама уролози, известни като "кръстниците" на свръхактивното разстройство на пикочния мехур - Алън Уайн от университета в Пенсилвания и Пол Абрамс от университета в Бристол, Англия. Двамата изследователи преименуваха състоянието, разработиха определение за него и организираха конференции, спонсорирани от производители на лекарства, които препоръчаха употребата на наркотици за лечение", пише в статията.
В световен мащаб се очаква продажбите да се покачат. Нефармакологичните лечения - от хирургията до памперсите за възрастни - добавят още милиони.


Какво покриват здравните фондове

В САЩ Medicare не покрива консумативите за инконтиненция или памперси за възрастни, а покритието на консумативите от Medicaid варират според държавата, посочва GCoA.
В България операцията на инконтиненция се поема от НЗОК и би могла да се осъществи по две клинични пътеки: 81 "Оперативни процедури при инконтиненция на урината" и 150 "Корекции на тазова (перинеална) статика и/или на незадържане на урината при жената". И в двете има скъпоструващи консумативи, като сет за урологични имплантации, платна за укрепване на тазово дъно, ленти за слингови операции, колоидални перли за инфилтрация, но те не се плащат от НЗОК и са за сметка на пациента.