Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

24 Септември 2018 | Понеделник
 
вход регистрирай се

Колумнисти

Светът е малък

Боядисаното врабче

Николай Коев

6. Април 2018 , брой: 67   803   0



Пиша тези редове на Велики четвъртък. До мен кипи суета около прекрасната традиция с боядисването на яйцата и се вихри спор около цветовете. Естествено предимство имат червените, но не липсват и комбинации като резултат от набираща скорост изобретателност. Загледах се в яйчената палитра и в съзнанието ми нахлуха спомени от поотдалеченото минало, когато синята еуфория посегна дори на яйцата. Сетих се за появилите се тогава по сергиите кичозни сини яйца, сини мартеници, синьо шампанско, сини лалета. И навсякъде грееше лъвчето от емблемата на синята партия, което в годините се превърна в котка, след това в мишка, а после изчезна. Така се започна - с показна романтика и истинска вяра за мнозина, но и с боядисване и пребоядисване, нагаждачество и кариеризъм. За да се стигне до днешното вапцане на едро с голямата баданарка.
С ръка на сърцето трябва да признаем, че бояджийската работа в политиката сега е на голяма почит. При това се извършва от по-добри специалисти, започвали усърдното си обучение преди 1989-а, но получили и задгранична квалификация в годините на истинската разруха сред това. Ето защо се действа разнопосочно и се дърпа тънката струна на състрадателния народ. От включени в масовата манипулация медии се нагледахме на страдащи животинчета. Добри хора приютили щъркелчета. Също добри хора забелязали страдащи и изтървани кончета. Наистина жалко. Добрата държава пък се погрижи и изпрати в Холандия лъвчета. Готови сме даже с нова ескадрила (шегичка!) да конвоираме хищниците до кралството, където да бъдат обгрижени от истински специалисти и природозащитници.
Всичко това е хубаво, но едва ли заслужава тоталното обсебване на вниманието на родната общественост. И тъй като розовата боя на самоотвержените защитници на животните и природата е на привършване, на ход е следващият цикъл от тънката бояджийска работа. Хващат едно опърпано и полумъртво от смога софийско врабче и с тънката четка по тънката лайсна го боядисват като красиво канарче. Какво от това, че сивата столична душичка едва чурулика. Нищо, ще го накараме да пее, и то по ноти. И се започва.
След традиционния размисъл и също традиционната консултация с ковчежника Горанов, подадоха по 20 евро (40 лева) милостиня за Великден на впечатляващ брой страдащи пенсионери. Боядисаното в канарче врабче изчурулика това многократно, но замълча предвидливо за унизително най-ниските ни пенсии дори на Балканите. Също самодоволно пернатото подметна, че Благодатният огън от Ерусалим Македонската църква ще вземе от нас. Това е добре и логично, ако се замислим.
Свикнахме да ни поучават, че сухопътните ни граници били най-сигурни, затова сме готови за Шенген, казали партньорите. Т.е. ще стане, ама друг път. Добре, ние сме търпеливи и чакаме. Не чакат обаче онези пристигнали от Париж пътници на летище София, преминали като през мегдана на село, тъй като нямало гранично-контролни органи в кабинките. "Къде е държавата, къде", чурулика немощно врабчето под боята за канарче. Пребоядисаното пернато упорито пее с фалцет: "има оставки", "търси се истинската причина", "ще потърсим отговорност". Зевзеците ни обявиха за най свободната (за влизане) държава. Демокрация!?
Едва поотминал този скандал, софийския затвор напуснаха през парадния вход двама "заслужили" членове на пъстрата и многонационална публика на централното заведение в държавата за лишаване от свобода. Канарчето пак бе пуснато от кафеза, за да изчурулика архивно как преди време бил задържан по-опасният от двамата бегълци, а после имало сведения (оперативни), че същият се готвел да напусне затвора предварително, без да уведоми никого за намеренията си. Тук нервите на канарчето не издържаха и понечи да запее песничка със заглавие "Ха-ос". Бързо му затвориха устата, защото никой не може да говори срещу държавата и държавността, особено когато ги има... в излишък дори.
Както при случая "Гинка", където гордото отечество не може да влезе в ролята си на своя територия, тъй като е недопустимо да се меси в ча(е)стни сделки. Та и на тази сага, вероятно с последствия и за потребителите, изглежда теглиха една боя. Ама нещо е тъничка и прозира. Както прозрачен се оказва и европейският (не само!) лак с марка "Солидарност" във връзка с отравянето на Скрипал и дъщеря му. Тук вече врабчето-канарче най-после запя вярна песен и хората с успокоение нададоха слух. Друг е въпросът ще му стигне ли въздухът на пилето докрай, или ще запее друго.
Това е кратката притча за пребоядисаното врабче като канарче. Но нека оставим поне сега чуруликането и пеенето, да се смирим пред най-светлия християнски празник. Защото го заслужава. А и всички ние, които обичаме истинския цвят на боята, а не пребоядисването или... лакирането.

 

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"