Харчат 120 млн. лв., създават... 30 работни места

Сключени са 6 договора за създаването на т.нар. центрове за компетентност, финансирани от оперативната програма на МОН "Наука и образование за интелигентен растеж" (ОПНОИР), съобщиха от агенцията, която управлява програмата. Общата стойност на сключените договори е 121 213 717,15 лв.
Центровете са разпределени в няколко научни направления. В областта "Мехатроника и чисти технологии" са одобрени два кандидатствали центъра. Единият е по проекта "Чисти технологии за устойчива околна среда - води, отпадъци, енергия за кръгова икономика" с водещ участник Софийският университет, бюджетът на центъра е 23, 668 млн. лв. Вторият център е с водещ партньор ТУ-Габрово и се нарича Център за компетентност "Интелигентни мехатронни, eко- и енергоспестяващи системи и технологии" - 23,57 млн. лв.
В научната област "Информатика и информационни, и комуникационни технологии" е сключен договор за един център за компетентност - "Дигитализация на икономиката в среда на Големи данни" с водещ участник УНСС и финансиране с 13,334 млн. лв. В сектора "Индустрия за здравословен живот и биотехнологии" договори с сключени за два центъра. Единият е с водещ партньор Института по органична химия с Център по фитохимия при БАН - "Устойчиво оползотворяване на биоресурси и отпадъци от лечебни и ароматични растения за иновативни биоактивни продукти". Финансирането му е 23,79 млн. лв. Вторият проект се оглавява от МУ-Пловдив, центърът ще се нарича  "Персонализирана иновативна медицина (ПЕРИМЕД)", определената за него сума е 23,47 млн. лв. В последната от научните области - "Нови технологии в креативните и рекреативните индустрии" е сключен един договор за "Център за компетентност за интелигентни решения в креативните и рекреативните индустрии (ИНКРЕА)" с водещ участник Висшето училище по мениджмънт (бившият колеж "Албена", преместен след това в Добрич и накрая - във Варна). Бюджетът на проекта е 13,38 млн. лв.
Срокът за изпълнение и на шестте проекта е до месец декември 2023 г. Управляващата агенция, която е към МОН, уточни, че целта на центровете за компетентност е да подпомогнат повишаването на нивото и пазарната ориентация на изследователските дейности на научните организации в България, както и да подкрепи развитието на капацитета за научни изследвания и иновации и на млади кадри за тях, което от своя страна да открие възможности за нови партньорства с бизнеса и за създаването на нови предприятия. Освен това, от частта за наука в ОПНОИР се финансират и т. нар. Центрове за върхови постижения, които според сключените досега договори са три, и ще получат общо 130 млн. лв. Отделно в частта за наука са предвидени и други 120 млн. лв. за изграждане на регионални научни центрове в страната, но заради неуредици и нарушения в МОН сроковете в научната част на ОПНОИР бяха изтървани и понеже вече тече четвъртата година от старта на програмата, най-вероятно парите за регионалните научни центрове ще бъдат прехвърлени към иновационната оперативна програма на икономическото министерство. Ако, разбира се, Еврокомисията одобри това.
За двата вида центрове - за компетентност и за върхови постижения общо в ОПНОИР са предвидени 350 млн. лв., т.е. засега остават неразпределени едни около 90 млн. лв., но все още тече обжалване от страна на некласирани проекти. Възможно е част от тези пари да бъдат разпределени към класираните като резерв проекти, заяви министър Красимир Вълчев неотдавна.
 Важно е да се знае, че във всеки от проектите има по няколко участника, освен водещия партньор. В проекта на Софийския университет за център за компетентност по чисти технологии за устойчива околна среда например участват още УАСГ, Лесотехническият университет, Университетът "Проф. Асен Златаров" в Бургас, Институтите по физикохимия, по органична химия и по микробиология при БАН, както и фондация "Клийнтех България". Тук целта е да се създаде ефективна инфраструктура в областта на: контрол, пречистване, управление на води; обработка, рециклиране, оползотворяване и обезвреждане на твърди отпадъци; получаване на възобновяеми и алтернативни източници на енергия, материали и ресурси; стимулиране на иновациите в технологиите за устойчива околна среда и кръгова икономика; развитие и реализация на предприемачеството на младите специалисти в посочените направления.
Във втория проект от областта "Мехатроника и чисти технологии" с водеща организация ТУ-Габрово участват също: ТУ-София, Централната лаборатория по приложна физика при БАН в Пловдив, Институтът по системно инженерство и роботика при БАН, Софийският университет, ТУ-Варна, Институтът по електроника при БАН. Основната дейност в проектното предложение е извършване на пазарно ориентирани научни изследвания в две направления: "Интелигентни мехатронни системи и технологии" и "Енергоспестяващи системи и чисти технологии".
По същия начин в проекта за център за компетентност с водеща организация УНСС участват Икономическият университет - Варна, ТУ-Габрово, Пловдивският университет, Русенският университет и Институтът по информационни и комуникационни технологии при БАН. Центърът ще извършва, от една страна, научни изследвания, а от друга, ще създава иновативни решения, които ще осигуряват развитието на фирмите, и организациите да дигитализират своята дейност с прилагане на ИКТ в среда на Големи данни. В проекта в частта биология пък, който се ръководи от Института по органична химия с Център по фитохимия при БАН пък, участници са също Агробиоинститутът към Селскостопанската академия, факултетите по химия, фармация и биология на Софийския университет, Институтът по полимери на БАН. В центъра ПАРИМЕД, който ще се изгражда с водеща организация МУ-Пловдив, партньори са също Пловдивският университет, Институтът по минералогия и кристалография при БАН и УНСС.
  И в последния от договорените центрове за компетентност - този с водеща организация колежът "Албена", пардон - Висшето училище по мениджмънт, участват също Русенският университет, Институтът по етнология и фолклористика с етнографски музей при БАН, Националната художествена академия, Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН, Институтът за изследване на обществата и знанието при БАН, Институтът по океанология при БАН и ТУ-Варна.
Така излиза, че в изграждането на въпросните 6 център за компетентност със 130 млн. лв. участват общо 14 висши училища (от които едно е частно), 14 института на БАН, един институт на аграрната академия и една частна фондация. Любопитното обаче е, че според проектите от всичките тези 30 организации в създаването на центровете ще участват всичко на всичко 240 изследователи. А в новосъздадените структури в резултат на изпълнението на проектите е предвидено изследователите да са 278. Така се получава, че ще бъдат похарчени 130 млн. лв., а след 5 години това ще доведе до увеличаване на работните места за учени с... 30! Увеличаването на броя на учените и на работните места за тях е една от целите на европейските програми.