Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

23 Юли 2018 | Понеделник
 
вход регистрирай се

Глобус

Опасността "Лула"

Най-популярният политик в Бразилия стана жертва на процес, който според много хора е политически мотивиран

Георги Христов

10. Април 2018 , брой: 68   306   0
Снимка
Лула се предаде сам на полицията в Куритиба.
Неговите поддръжници обаче не искаха да го пуснат и се заканиха да не спират с демонстрациите, докато не бъде освободен

"Първият политически затворник в Бразилия, откакто Конституцията беше приета през 1988 г." Така определя Глайси Хофман, президент на бразилската Работническа партия, ареста на един от основателите на партията и бивш президент Луис Игнасио Лула да Силва. Такова е и мнението на стотици хиляди бразилци. Известният просто като "Лула" бразилски политик е легендарна фигура в страната. През двата си мандата като президент (2002-2010) той оставя траен отпечатък върху Бразилия. Лула е обичан не само от бразилския народ, но получава и международно признание. През 2010 г. сп. "Тайм" го включва в списъка на 100-те най влиятелни хора в света. В. "Вашингтон поуст" отбелязва, че при неговото управление Бразилия се превръща в 8-мата по големина световна икономика, над 20 милиона души са измъкнати от лапите на бедността, а Рио де Жанейро печели домакинството на Летните олимпийски игри през 2016 г. – първият път, когато те се провеждат в Южна Америка. При Лула Бразилия слага край на десетилетията с огромен външен дълг и след като изплаща задълженията си към Международния валутен фонд през 2005 г. – две години предсрочно – става за пръв път в историята си нетен кредитор.

Човекът от народа

Политическата кариера на Лула започва в синдикатите. Роден в бедно и многодетно семейство през 1945 г., Лула не успява да получи нормално образование и се научава да чете едва на десет години. Но още на 12-годишна възраст бедността го принуждава на зареже училището и да работи, за да помага финансово на семейството си. Първата му работа е да лъска обувки на улицата. На 14 започва работа в склад. На 19 губи кутрето на лявата си ръка при инцидент във фабрика, произвеждаща автомобилни части. Малко след това решава да се включи в работнически синдикати. По това време Бразилия е управлявана от военен режим (1964-1985). Именно синдикалната дейност и военната диктатура формират Лула като човек с леви възгледи, които той отстоява и до днес.

През 1975 и 1978 г. Лула на два пъти е избран за президент на Синдиката на металурзите в градовете Сао Бернардо до Кампо и Диадема. Това е регион в щата Сао Пауло, където са съсредоточени множество автомобилни производствени заводи на различни световни марки като "Форд", "Фолксваген", Тойота", "Мерцедес-Бенц" и др. и е един от най-индустриализираните в Бразилия. Като синдикален лидер Лула участва в организирането на множество стачки, което в условията на военния режим се оказва незаконно и той, както и много други борци за трудови права, е съден и дори лежи в затвора.  След падането на хунтата през 1985 г. Лула получава пожизнена пенсия от държавата заради политическата си дейност в тези години.

Междувременно през 1980 г. Лула участва и в създаването на Работническата партия в Бразилия – същата партия, с чийто мандат управлява по-късно като президент и чийто кандидат е и през настоящата година. През 1983 г. помага и за създаването на Централния съюз на работниците – основният синдикат в Бразилия днес, с над 7,5 милиона членове. Избран за член на бразилския Конгрес през 1986 г. с най-много гласове в цялата страна, след падането на военния режим Лула участва и в написването на първата Конституция на Бразилия, която превръща президентската институция в изборна длъжност и гарантира правата на трудещите се.

След кратка "почивка", в която Лула се посвещава на създаването на местни организации на Работническата партия в страната, той се кандидатира за президент през 1994 г., но губи изборите. През 1998 г. нещата се повтарят. Третият опит, през 2002 г., обаче е успешен. През това време Бразилия е изпаднала в икономическа криза, а Лула написва "Писмо до бразилците", в което обещава да промени икономическата политика на страната, ако получи тяхното доверие. На втория тур на изборите през тази година Лула печели над 60% от гласовете.

Както вече споменахме, след избирането си Лула залага на сериозни реформи в социалния сектор, за да се справи с бедността, която засяга огромна част от населението на Бразилия. Една от тях е Fome Zero ("Нула глад"). Програмата обединява в себе си различни други програми, но главната цел е да се сложи край на глада в Бразилия. По тази програма правителството строи водни резервоари в страдащия от суша регион Сертао, предприемат се действия срещу бременността при непълнолетни момичета, за развитие на семейното земеделие, осигурява се минимален доход на най-бедните и много други мерки. Създава се и специално Министерство на социалното развитие и борбата с глада, като по този начин се намаляват административните разходи и бюрократичните пречки за получателите на помощта и управлението на програмата. Най-сериозната инициатива на Лула е Bolsa Familia ("Семейна издръжка"). Съгласно тази програма бедните семейства получават парична помощ от държавата. Ако имат деца, семействата трябва да гарантират, че децата посещават училище и са ваксинирани. Програмата има за цел да намали бедността в краткосрочен план, но също така да повиши нивото на човешкия капитал сред най-ниските слоеве на обществото и да се прекъсне цикълът на възпроизвеждане на бедността през поколенията (от едно поколение към следващото). Чрез нея се предоставя безплатно образование на деца, които иначе не биха могли да си позволят да посещават училище (какъвто е бил случаят и на самия Лула). Програмата е огромен успех, а както вече споменахме, над 20 милиона души успяват да се измъкнат от порочния кръг на мизерията.

Това, както и рязко подобряващата се макроикономическа ситуация печелят на Лула огромна популярност, която е налице и днес. Лула печели и втори мандат през 2006 г. Тъй като и бразилската Конституция не позволява повече от два поредни мандата, за изборите през 2010 г. Лула посочва като свой наследник съратничката си с български корен Дилма Русеф, която ние познаваме добре. Дилма също печели изборите, а през 2014 г. е преизбрана. Така Работническата партия печели 4 последователни мандата в управлението на Бразилия, което няма как да се хареса на техните съперници и особено на дясната част от тях. Лула беше фаворит да спечели и тазгодишните президентски избори.

Империята отвръща на удара

Въпреки безспорните успехи обаче корупцията остава голям проблем в Бразилия. Управлението и на Лула, и на Дилма Русеф често е белязано от такива скандали, но въпреки това те продължават да печелят избори. Така се стига до операция "Автомивка" - антикорупционно разследване, в което Лула е обвинен (заедно с много други), че е подпомагал компанията "Одебрехт" в различни инфраструктурни проекти и е съдействал за осигуряване на държавно финансиране. Конкретното обвинение е, че Лула е приел подкуп под формата на ремонт на имот, който дори не се води на негово име. Без кой знае какви доказателства Лула е осъден през 2017 г. на 9,5 години затвор. Интересното е, че настоящият президент Мишел Темер - вече разобличен като главен организатор на "мекия преврат", свалил Дилма Русеф от власт и неин вицепрезидент - също е замесен в скандала, а доказателствата срещу него са значително по-сериозни, но с различни машинации той не попадна под ударите на закона. Двойният стандарт става още по-явен от факта, че само преди дни Темер назначи за министър на минната промишленост и енергетиката своя близък съратник Уелингтън Морейра Франко - срещу който обаче също се води дело за участие в аферата "Одебрехт"... Има основателни подозрения, че и сега Темер дърпа конците, за да се освободи от най-сериозния си противник за президентството. А медийната кампания, която се води срещу Лула, показва, че зад скандала стои и едрият капитал в страната, който не е доволен от продължителното ляво управление. Миналата седмица - в нарушение на бразилската Конституция, тъй като апелативният процес не е приключил напълно - съдът постанови Лула да влезе в затвора, като по този начин ефективно го лиши от правото да участва в изборите през октомври. На всичкото отгоре само ден преди обжалването двама висши генерали предупредиха обществото, т.е. съдиите, че армията няма да търпи "безнаказаност", съвсем ясно припомняйки времената на военната хунта. В деня на решението съдийката, осигурила решаващия глас в гласуването (6 срещу 5 гласа), обявява, че гласува против убежденията си, но можем ли да й се сърдим при такъв натиск. На 7 април Лула влезе в затвора, а бъдещето му е неясно.

Защитата на Лула вече отнесе случая до ООН, а в негова защита се изказаха както интелектуалци като Ноам Чомски, така и различни политически лидери от цял свят. В страната избухнаха и масови протести. Тепърва ще видим дали това ще има ефект. В същото време в. "Ню Йорк Таймс" написа, че "демокрацията в Бразилия е в най-нестабилното си състояние от времената на военната диктатура". Очевидно обаче в Бразилия (както впрочем и на други места в Латинска Америка като Венецуела и Аржентина) тече дясна контрареволюция, чиято цел е да си върне и запази властта на всяка цена - дори ако за това е необходим нов военен преврат.

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"