Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

21 Септември 2018 | Петък
 
вход регистрирай се

На първа страница

Геополитическите послания на тристранната среща в Анкара

В Турция твърдят, че се случва нещо ново и то е предвестник на бъдещето

Зорница Илиева

12. Април 2018 , брой: 70   461   0
Снимка
сн. БГНЕС
Снимката със стиснатите ръце на Рохани, Ердоган и Путин, която наблюдателите определиха като израз на "обединихме силите си"

Всички световни медии публикуваха снимката на президентите Путин-Рохани-Ердоган със стиснатите ръце, която повечето наблюдатели определиха като израз на "обединихме силите си". Тристранната  среща Русия-Турция-Иран в Анкара е не само важна и следена с особено внимание по цял свят, но представлява и най-категоричния до този момент сигнал, че "нещо ново се случва, нещо, което е предвестник на бъдещето". Поне така казват в Турция.

Допълва се, че "става това, от което САЩ се страхуват".

Може да се спори по формулировката, но не бива да се пропускат решенията и постигнатите договорки. Да, турското министерство на външните работи  излее със заявление, според което "Не може да се каже, че с Русия и Иран постигнахме  съгласие по всички въпроси", но все пак постигнати решения по ключови въпроси за бъдещето на Сирия са от изключително значение за изход от 7-годишните битки в страната на Асад. Както казват в Анкара, "червената линия е териториалната цялост и независимост на Сирия". Следва "отхвърляне на  парцелирането на страната, което са намислили сили извън Сирия". Съществено е, че има договорка да се сътрудничи за "унищожаване на терора в Сирия" и за "Сирия без САЩ", че "никоя страна няма право да определя бъдещето на Сирия, което ще се реши от сирийския народ". Има и договорености да се завърнат сирийците, напуснали страната, както и да не се допусне създаването на "държава на САЩ в лицето организация на сирийските кюрди PYD на изток от Ефрат".
В Анкара си дават сметка, че ще се наложи в близко бъдеще да вземе съответното решение по повод изявлението иранския президент Рохани, че "очаква Турция да се изтегли от Сирия и да остави заетите от нея сирийски територии в ръцете на Дамаск", както и "да поеме линия на сближаване с Асад". Сигурно затова някои турски медии пишат, че "ако се мине на пряк контакт с Асад, всичко ще се ускори", т.е. "нещата ще се разрешат и в Мамбидж, на изток от Ефрат". Турското външно министерство на този етап смята, че "иранците посрещат с разбиране нашите усилия за гарантиране на сигурността, но това, по което нямаме единно мнение, е искането да координираме действията с Дамаск". Не е дошъл моментът, но "накрая и това ще стане" твърдят известни турски журналисти. На въпрос към Путин, Ердоган и Рохани дали темата е обсъждана от тях, отговорът е бил "само усмивки". Налагащият се извод е, че те "са подканяли Ердоган за контакт с Дамаск".
Следващите анализи са свързани с мнения, че "досега Турция беше подвластна на хегемонията на Запада, а случващото се показва, че сега влиза в нов период". Турция има амбиции да продължи военната си операция в Сирия с настъпление към Мамбидж, но преди това в дневния й ред е Тел Рифат, където са се настанили бойци на PYD, напуснали превзетия от турски части Африн. Тел Рифат е близо до турско-сирийската граница

и Анкара е убедена: "има заплаха за нас".

Тези притеснения са били споделени с президентите на Русия и Иран и желанието е Тел Рифат "да не става убежище на PYD". Ердоган е посочил, че в районите, които турските части са "изчистили от терора", т.е. принудили са кюрдските сили да напуснат заети територии, той настоява да се даде възможност за нормален живот. Но там се назначават само арабски и турски представители, при положение, че по-голямата част от населението са сирийски кюрди.
За напредването към Мамбидж има и друг проблем. Там са настанени американски части, не само кюрдски, и в тази връзка Анкара води вече седмици преговори с Вашингтон. На този етап турското външно министерство е на мнение, че "докато не встъпи в длъжност новият министър (държавен секретар) няма да влиза в детайли". С Вашингтон има доста нерешени въпроси, които не само напрягат отношенията, но и създават атмосфера на несигурност в традиционно близките, съюзни връзки. Не става дума само за закупуването на руските С-400, за които Ердоган заяви, че "този тефтер е затворен, вече подписахме". Известното "дело Зараб" е част от, меко казано, недоразуменията между Турция и САЩ. По това дело турска банка е заподозряна в пране на пари и участие в корупционни схеми на най-високо ниво в Анкара по време на ембаргото върху Иран от страна на САЩ и съюзници. Споменават се имена и на членове на фамилията Ердоган, на самия Ердоган, на близки негови сътрудници, финансови сподвижници.
Изчаква се "какво ще кажат следващите дни", но има изводи, че "Турция навлиза в нов път, от който няма връщане назад". Погледът определено е насочен на Изток, но дали Ердоган няма да продължи

традиционната за него "политика на палачинката"

и в тази напрегната и тревожна атмосфера? Вестник "Хюриет" пише "приятелство с Русия - да, но без да се откъсваме от Запада". Доста по-различно анализират в "Йени шафак" /"Нова зора"/, където се казва, че "планът да бъде поставена Русия в ъгъла и да бъде спряна Турция, ще се провали", че "Западът се задъхва, става агресивен, Изтокът се издига. И още: "политическата генетика продължава, а ние ще продължим с търпение, решителност и съпротива", защото "селджуците ще ни поставят в центъра на 21-вия век". Последното има отношение към политиката за "преоткриване на историческите корени", където вече се казва, че селджуците са водещите в османските времена на Турция. Говори се не само за тактическо сътрудничество между Москва и Анкара, но и за "стратегическо партньорство", което няма как да не е сигнал към геополитическите играчи. Това е типично за Ердоган, който следва линията на "Велика Турция", а това му отваря врати към нов изборен успех и дава основание да посрещне 2023 година като лидер на президентската република Турция. Да води тържествата по случай 100 години от обявяването на Турция за република. Той се кълне в османското величие на страната си и призовава турците към гордост от славното минало и очаквания за светло бъдеще с място след големите. От държава на унизените с разпадналата се Османската империя, Турция да възкръсне като птица феникс сред диктуващите новия световен ред -

сред водещите държави в изграждащия се многополюсен свят.

Дали резултатите от тристранната среща в Анкара  са етап в тези стратегически послания? Въпрос на време е, за да се разбере. Все пак договорките в областта на  икономическо-търговските връзки между Русия и Турция, включващи стратегическо партньорство в "Турски поток", атомната електроцентрала "Аккую" или военно сътрудничество, включително общи производства, отстъпиха бързо място на договорки за Сирия, Ирак, Близкия изток като цяло и не може да се отрече, че посланията са категорични. Интересите налагат да има споразумение в процесите за възстановяване на Сирия, където отново финансовите въпроси ще диктуват правилата. Съответно и дърпането на чергата към собствените интереси, повечето свързани с финикийските знаци. Официалният представител на Сирия в ООН Башар Джафери, каза на проведената в Баку среща на необвързаните държави, че "Дамаск продължава дейността по съставяне на листите с кандидати за комисията по изготвяне на новата конституция на Сирия и работата по този въпрос  продължава с Русия и Иран". Турция не е спомената, но към Анкара той е отправил искания, че "в резултат от разговорите на Путин с Ердоган и Рохани очакваме Анкара да изтегли войските си от нашата територия". Дамаск счита, че Турция нарушава споразуменията от Астана, където тя е поела ангажимент да изпрати в Идлиб леко въоръжени полицейски части с цел следене на терористични организации, но вместо това е изпратила военни части. Опасенията, че сирийските кюрди с подкрепата на САЩ ще си създадат държавно образование в тези сирийски райони не само държат Анкара в напрежение,

но и усложняват ситуацията между играчите в региона.

Думите на Путин в Анкара, че "сирийските кюрди имат място в политическото устройство на Сирия, но това ще реши само сирийският народ" едва ли са достатъчни за Ердоган.
Съгласуваното решение за запазване териториалната цялост на Сирия и нейния суверенитет дава повече гаранции, но не се знае реакцията на САЩ и съюзниците им. Макрон с изразеното желание да изпрати френски части в Сирия подгря допълнително напрежението сред водещите сили на терена. В САЩ ориентирането между становищата на президент, Пентагона, Сенат или Демократическата партия е задача с повишена трудност.
Въпросът за нас е ние как ще разчетем посланията на тристранната среща в Анкара, кой къде е, с кого е, къде и какви са нашите корени, къде са нашите интереси и как се ориентираме в задаващия се нов световен ред. Това е също задача с повишена трудност. Особено като си знаем дереджето. И навиците да се прегъваме пред този или онзи велик.

 

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"