Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

19 Октомври 2018 | Петък
 
вход регистрирай се

Неделник

Холокост

Никога фашизъм - хора, бдете!

Антифашистката съпротива и българските евреи

Петрана Сомлева

13. Април 2018 , брой: 71   394   0



По повод 75 години от Холокоста Българският антифашистки съюз проведе среща, посветена на  злокобното събитие. Показани бяха много снимки на избитите евреи, а също и албум със снимки и биографии на 142 убити партизани - и всичко  напомня за мракобесието и страшните жестокости по време на монархофашизма в България и в Европа.
Във величавата борба на българския народ срещу фашизма дейно участие вземат и патриоти от еврейското малцинство - десетки загиват като герои. След вероломното нападение на Германия на 22 юни 1941 г. над СССР и решението на Политбюро на ЦК на БКП за всенародна въоръжена борба срещу нацистка Германия и монархофашисткото предателско българско управление, прогресивната младеж, патриотичните евреи, членуващите в РМС, БКП, много безпартийни, активно се включват в партизанските отряди, бойните групи и в нелегалната борба.
Всъщност еврейската общност в България винаги  е засвидетелствала своята съпричастност към националните идеали, участвала е в защитата и преуспяването на страната. Но едновременно с това е била подложена на унижения, нейните синове и дъщери са прекарали златни години от живота си по затворите.
Връхна точка в преследването и обезправяването на българските евреи е приемането от Народното събрание на профашисткия Закон за защита на държавата (ЗЗД), а през 1942 г. Закон за защита на нацията (ЗЗН).
Настъпват черните дни за еврейското малцинство. Носене на жълти значки, вечерен час, преследвания. Всеки евреин е смятан за застрашаващ устоите на държавата и на нацията. Устроени са трудови лагери, където въдворяват евреите. Те работят по 14-16 часа на ден и живеят при нечовешки условия.
Конфискувани и разграбени са техни жилища, предприятия, магазини. Не могат да работят държавна работа. Нямат право на българско гражданство, нито да се женят за българи.
По заповед на министър-председателя Богдан Филов и на министъра на вътрешните работи Петър Габровски с одобрението на цар Борис ІІІ 50 хиляди евреи от София и другите големи градове са изселени и разпратени на малки групи в крайдунавските селища - Лом, Видин, Русе, а след това е трябвало да бъдат натоварени на кораби и влакове и изпратени към страшната еврейска гробница - Полша, в лагерите на смъртта.
През това време евреите са подложени на жестокости, на каквито само фашистките варвари са способни. Наказателни роти, бранници, легионери, полицаи, са нападали еврейските квартали, обирали са магазини, извършвали са погроми, арести и блокади на цели квартали. По повод преследванията на евреите  представителят на БКП в тогавашното Народното събрание Тодор Поляков произнася голяма реч, където казва: "Недейте слага петно на българския народ с тези фашистки закони. Утре ще се срамувате!"
 И най-страшното и срамно злодеяние, което извърши българското правителство, е изпращането от Беломорието и Македония на 11 430 български евреи в концлагера на смъртта "Треблинка" в Полша.
На срещата бе поканена еврейката от български произход доц. д-р Софи Пинкас, останала единствена жива от цялото й семейство, изпратено и изгорено в същия концлагер на смъртта "Треблинка". Тя е родена във Видин. Заради Закона за защита на държавата носи в ранната си младост жълта звезда, спазва полицейския част за евреите и въпреки всички прегради и опасности е активистка на РМС. В началото на септември 1944 г. заминава заедно с нейната приятелка и съидейничка Паулина Арие, за Плевен, където участва в освобождаването на политзатворниците. След това се връща в родния си Видин. Там среща Живко Живков, който току-що е излязъл от затвора и успява да го убеди, че тя "става за фронта", и после с 40 мъже от с. Арчар заминава за Кула, за да спрат хитлеристката войска.
 Не можех да стрелям, не умеех и да държа пистолет, но бях полезна, убедена е и днес г-жа Пинкас. Понякога човек в "крачка" научава неща, които и през ум не му е минавало, че може да върши. Първите боеве се водят при Кула на 12 септември 1944 г. и това за г-жа Пинкас е началото на Отечествената война на България срещу фашистка Германия.
Повечето от нас се върнаха в Кула, после във Видин, за да укрепваме народната власт, работехме със сърце и душа под лозунга "Всичко за фронта, всичко за победата", продължава г-жа Пинкас.
Животът продължава, през 1946 г. Софи се омъжва за бившия политзатворник и фронтовак Симчо Кохенов, който по-късно работи в ЦК на БКП, политически офицер, после - главен секретар на Института за съвременни социални теории. През 1947 г. се ражда синът им Милчо, инженер, работил дълги години в "Интрансмаш". През 1952 г. завършва медицина, специализира педиатрия, става кандидат на науките, доцент.
На тази незабравима и трогателна среща д-р Софи Пинкас със сълзи на очи разказа за онези страшни дни на Холокоста, за зверствата, извършвани от нацистите в "Треблинка"- най-ужасяващия нацистки лагер на смъртта. Фабриката за смърт, която се намирала в окупирана Полша, била изравнена със земята точно преди края на войната. Така поддръжниците на Хитлер се опитали да заличат всички следи, разкриващи техните издевателства. Именно липсата на доказателства е причината да нарекат мястото "Забравеният лагер" и фактът, че много малко са оцелелите, които могат да разкажат истината. Повече от 875 000 души, почти всички евреи, са били убити в рамките на една година в "Треблинка". Началото било поставено през пролетта на 1942 г. Това била най-вледеняващо ефективната машина за убиване по време на Холокоста.
Пощадените били малцина подбрани млади и силни мъже. Те се спасили от голото пътуване до газовите камери, но за сметка на това били принудени да помагат в убийствата на своите събратя евреи. После и тях убивали. Невъзможно е човешката мисъл да си представи как голи жени и деца чакат мирно на опашка, преди да намерят смъртта си в газовите камери.
Франц Щангл, така се казвал командирът в скрития в гората на 90 км от Варшава лагер, се хвалел, че можел да "обработва цял влак между закуската си в 7 сутринта и обяда в 12 ч., убивайки средно по 6000 евреи. През 1942 г. в "Треблинка" са избити повече хора, отколкото на което и да е друго място в историята на човечеството.
Само 67 затворници са успели да се спасят от лагера, избягали през 1943 г., малко преди "Треблинка" да бъде унищожен.
След победата на 9 септември 1944 г. за българския народ,настъпват съзидателни години.
Евреите са пълноправни граждани, заемащи важни постове в управлението на страната, те стават хора на науката, артисти, писатели, инженери, агрономи.
И днес ще останат да блестят в историята на България имената на: Валери Петров, Анжел Вагенщайн, Жак Натан, Виктор Барух, Давид Овадия, Луна Давидова, Молохов.
В памет Холокоста признателните потомци издигнаха паометник до Народното събрание, за да напомня:
"Никога фашизъм - хора, бдете!"


Невинни жертви, докарани с влакове от цяла Европа

Голи жени и деца чакатк на опашка преди да намерят смъртта си в ужасяващият нацистки концлагер

Карта на смъртта

Треблинка

Доц. Софи Пинкас

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"