Пускаме кепенците

Не че не се вижда с просто око как се топим като нация, но всяка нова цифра забива поредeн пирон в ковчега. Намалели сме с 416 000 души за 10 години, отчете Евростат. Това е населението на цяла област като Бургаската. Според НСИ през 2020 г. падаме под 7 милиона. През 2040-а - на 6 милиона. През 2050-а най-късно ще сме вече и под 6-те милиона. Черната статистика сочи, че  починалите през м.г. са 109 791, увеличават се с 2211 души спрямо предишната. И пак бием рекорда - равнището на общата смъртност в България е най-високо сред европейските страни. В същото време новородените също намаляват, населението застарява, чезнат трудоспособните българи. На фона на страни като Германия, Франция, Италия, които стабилизират положително демографските си планове за 10 години напред. А ние кепенците ли ще пускаме?
Демографията не е за случайни хора на отговорни постове - омешва доходи и условия на живот, пазар на труда, инвестиции, инфраструктура, данъци и такси, администрация, социално развитие, образование, здравеопазване, сигурност и правосъдие, околна среда, култура... Къде у нас такива работи! А и на кого му пука? Тези, които управляват днес, профучават край държавата ни като край малка гара, надувайки свирката с жалките си интелектуални мозъчета. Няма защо да споменаваме родолюбието. 
Както твърди проф. Христина Вучева, "ръководството и управлението на държавата по отношение на големите стратегически въпроси е лишено от какъвто и да е професионализъм и се превръща все повече в пародия и хаотични и трудноразбираеми действия".
Това с пълна сила важи и за демографската ситуация. Демографията за управляващите е равнозначна на деменция в управленските им решения. Дори и да ни подминат други катаклизми, този ни е достатъчен. Жалко за нас!