Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

26 Май 2018 | Събота
 
вход регистрирай се

Общество

Актуално

От Уилям Шекспир до Тереза Мей

Ще издържат ли нервите на Путин и Русия на постоянните провокации и какво следва?

16. Април 2018 , брой: 72   304   0
Снимка


Проф. Петко Ганчев

    Литературните перфекционисти и суперлиберали, от рода на онези, които се явиха в студиото на БНТ на 1 март 1991 г. със сини мартеници, ще ме обвинят, че смесвам жанровете. За щастие мислещите българи, често говорят, че българският парламент понякога се превръща в един  абсурден политически театър, особено когато се развилнеят духовете на нашите поробители от турското гробище, върху което е изградена сградата на Народното събрание. В такива случаи не помага нито заимстваният от Белгия дух на Търновската конституция, нито призивът  "Съединението прави силата" над северния вход. Даже в последното предаване на "Каналето" този пошъл политически театър беше добродушно осмян.
Но в случая става дума за най-великия, гениалния автор на драми, трагедии и комедии  Уилям Шекспир и премиер министърът на все още "великата сила", която именно за да върне величието си, напусна ЕС - Великобритания. Става дума за г-жа Тереза Мей.
Кураж обаче да направя това сравнение с най-високо стоящия в историята на световния театър англичанин и най-ниско стоящата в редиците на политическите лидери на Великобритания г-жа ми даде споменът от сравнението, което направи една интелигентна г-жа посланик на друга "велика" западноевропейска сила - Франция, при посещението си при мен в знак на "добра воля", в годините на битността ми на извънреден и пълномощен посланик на България в Беларус. Още в началото на нашия разговор г-жа Мирей Мюсо ми съобщи, че преди това е била 6 години културен аташе в Грузия и познава всички артисти - от Е. Шеварнадзе до М. Саакашвили. На което аз се засмях и й казах:"Но, мадам, те са политици, президенти на Грузия!"
"Е, да, - отговори тя - но и те

играят по написани от друг сценарий!"

    Колегите ми европейци, при срещи ме караха да им разказвам за този разговор и весело се смееха... Всъщност М. Саакашвили изигра не само няколко действия като "президент" на Грузия, но след това и като "губернатор" на Одеса в Украйна, а накрая и даже като организатор на бунт срещу П. Порошенко, с намерение да стане дори президент на Украйна.
Засега след екстрадицията му от Украйна актьорът М. Саакашвили е зад кулисите. Вероятно чете нов сценарий и "зомбираната" публика трябва да очаква нови действия... Самата мадам Мирей Мюсо не можа да издигне кандидатурата си дори за кандидат-президент като мадам Сеголен Роял, защото там се беше развихрил Никола Саркози със 7-те милиона евро, подарък от Муамар Кадафи, срещу когото той после от благодарност организира личната си война, за да свали либийския диктатор. Но едва в тези дни, след седем години, най-после френският "независим" съд е започнал дело срещу корупционера Н. Саркози, за което западните  и редом с тях българските медии мълчат. "И това ще мине!" е казал някога Соломон, но не Паси, разбира се... Но да се върнем на г-жа Тереза Мей.
И има защо. Защото тя се оказа главният герой на една нескопосна политическа постановка през последния месец и е най-често показваното лице на западен лидер на телевизионните екрани. Добре, че е за кратко, защото иначе ще изплаши децата със страшната си физиономия. Една истинска "леди Макбет". Ако беше жив У. Шекспир сигурно щеше да я вземе или като жената, която движи действието, стимулирайки объркания си съпруг, или като прима в театъра си.

Всъщност не е й леко на госпожа Мей

Точно година преди финализирането на "Брекзита", за което време Великобритания трябва да върне на ЕС 60 млрд. евро, които до март 2019 ще станат 80 млрд. евро, а може и повече. В същото време гръмнаха и скандали. Единият - с педофилите, другият - с трето поколение мигранти - пакистанци, изнасилвали, убивали и изгаряли стотици момичета англичанки от 80-те години на ХХ в., включително и в годините, когато госпожата беше министър на вътрешните работи, за което полицията е мълчала, за да не я обвинят в разисъм. Едва след многократните настоявания на разследващи журналисти ББС повдига този проблем. Но извеждането на тези проблеми във фокуса на общественото внимание означаваше край както на кариерата на г-жа Мей, така и на правителството на консерваторите. Лейбъристите на Джеръми Корбин "дишат във врата им".  
И тук на помощ идва не Борис Джонсън, който играе поддържаща мъжка роля от рода на шутовете  от комедиите на У. Шекспир (по избор на читателя), а големият англосаксонски брат - продукт на колониалните метастази на Великобритания - САЩ. Така в "играта" в началото зад сцената, а после и на самата сцена се включва новият Рейгън - Доналд Тръмп. Но не, разбира се, Д. Тръмп е автор на сценария, който започва да се разиграва от 4 март в Англия, където в градчето Солсбъри са "отровени" с нервнопаралитичен газ бившият полковник от ГРУ Сергей Скрипал и дъщеря му Юлия, а могъщата ЦРУ. Този факт до голяма степен обяснява защо още отначало се вижда от мислещите наблюдатели и анализатори несвързаността и противоречивите акценти на сценария, за който като удавник се улавя г-жа Тереза Мей, последвана от верния паж Б. Джонсън. По думите на бивш немски контраразузнавч, ако през Втората световна война и до края на Студената война МИ-6 е "мозъкът" на западното разузнаване, то ЦРУ са парите и грубата сила. Днес човечеството е вкарано в  нова Студена война, предизвикана от амбициите на Д. Тръмп да спре залеза на САЩ за сметка на своите "опоненти" - Китай, Русия, а зад тях Иран и КНДР, и отново да я направи първа (maкe again first) с помощта на своите приятели и съюзници.
И кой е най-близкият приятел и съюзник на САЩ? Никога не е имало съмнение, че това е Великобритания.

Но защо именно в този момент

Великобритания? Защото само дни преди случая "Скрипал" Конгресът на САЩ отхвърля като бездоказателствена хипотезата за "намесата на Русия" в президентските избори в САЩ през 2016 г. в полза на Д. Тръмп. В основата на тази хипотеза, която беше лансирана като реален факт от западните медии (сред които и верновасалните български), беше подготвеното от бившия агент на МИ-6 Кристофър Стил "Кремълско досие"на Д. Тръмп, според което последният е едва ли не марионетка на В.Путин. При подготовката на "досието" главният съветник на К. Стил е не кой и да е, а бившият полковник от ГРУ, екстрадиран преди няколко години в замяна с други руски агенти. Въпросът е, на кого ставаше неудобен С. Скрипал? На В. Путин ли две седмици преди изборите за президент и три месеца преди Световния шампионат по футбол или на ЦРУ след провала с "досието"?
И втори момент в нескопосния сценарий.  Според британските медии С. Скрипал и дъщеря му са "отровени" с нервнопаралитичния газ "Новичок". Но според създателя на формулата на този газ А-234 Вил Мирзоянов (узбекски учен от лабораторията в гр. Нукус - Узбекистан), който от 1992 г. живее щастливо в САЩ, където публикува книгата с формулата и технологията за производството на този газ, ефектът от въздействието на този газ е поразяващ и няма никакви шансове за оцеляване на живите обекти, върху които е въздействано.  Според други източници САЩ и Великобритания произвеждат този газ от 1998 г. Вероятно в някои от техните лаборатории е дадено и името на този газ "Новичок", което много бързо беше подхванато от Т. Мей и Б. Джонсън и им посочи ориентирите на виновния за това "отравяне"- Русия.
Но Русия още от средата на 90-те години на ХХ в. - времената на верния слуга на Запада Б.Н. Елцин, е унищожила всички запаси от бойни отровни вещества, пък и никога не  е наричала този газ "Новичок". Освен това става ясно, че Ю. Скрипал не само е оздравяла (?), но и бе изписана от болницата в Солсбъри, а впоследствие същото бе съобщено и за баща й С. Скрипал. През цялото време на шумната медийна кампания срещу Русия не се позволи контакт на представител на руското посолство в Лондон с руската гражданка Юлия  Скрипал, нито пък се даде виза на братовчедка й Виктория Скрипал да я посети в Солсбъри.

Но шумът около химическата газова атака    

позволи на "нелепата" (New York Times) Т. Мей да обедини все още несъвзелата се от "тръмпирането" и "Брекзит"-а Европа. В тази Британия, в която убийството на крале и херцози, описани още от У. Шекспир, е нещо обикновено, да не говорим за милионите туземци и аборигени от Америка, Африка, Азия и Австралия, изведнъж нададоха вой за убийството на един бивш шпионин и предател на Русия, който е заработил не само над 100 000 долара, но и отгоре на всичко получава "кралска пенсия". И ефектът беше поразяващ. Не само следвайки стадния инстинкт и васалния комплекс над 30 държави изгониха руски дипломати и събудиха задрямалата русофобска истерия. Някога в битността си на министър на пропагандата в правителството на А. Хитлер Йозеф Гьобелс беше заявил: "Дайте ми власт над медиите и аз ще превърна всяко общество в стадо свине!" Англосаксите не само някога бяха научили А. Хитлер за концентрационните лагери и му дадоха идеите за евгениката и расизма, но и сами се оказаха добри ученици на нацизма!
Но веднъж появил се газът на вратите (две седмици след отравянето?), в елдата (донесена от Москва?) или дявол знае къде още, за да бъде отровен един бивш и непотребен шпионин, подобно на пушката на стената, в пиесите от епохата след У. Шекспир, той трябваше да изпълни ролята си на масово поразяващо бойно отровно вещество.
И ето, започна второ действие на пиесата, където главната роля вече пое Д. Тръмп, а Т. Мей поддържащата. Б. Джонсън мина на втори план, заместен от Е. Макрон.

Готвената от месеци провокация в Сирия,

за която предупреждаваше руското разузнаване, се "случи" само преди дни в сирийския град "Дума" (Douma), от Източна Гута, откъдето се бяха изтеглили вече сложилите оръжие "добри терористи" - приятели на  САЩ и техните съюзници,  И както в случая със С. Скрипал и дъщеря му, без да  е извършено обективно разследване и да се установи даже реалността на факта, инсцениран не за първи път от прословутите "бели каски", веднага беше посочен виновникът - правителството на Б. Асад, наречен от развилнелия се Д. Тръмп "животно", което трябвало да заплати за убийството на много невинни жертви, както и, разбира се, Русия и Иран, които стояли зад него.

 Този път Русия предупреди, че няма да търпи повече това "хамство"- обвинения без доказателства, само защото някой трябва да оправдае големите разходи на ВПК за оръжия пред митичната заплаха от агресия на тази Русия.
Междувременно на сцената на второто "сирийско действие" на пиесата на англосаксите мълчаливо се включи Бениамин Нетаняху, като ВВС на Израел  изстреляха от ливанска територия 8 ракети срещу сирийския аеродрум  в провинция Хомс, 5 от които бяха прихванати от ПРЗ. Мотивите на израилтяните, че там имало ирански съветници и безпилотни апарати, които могат да извършат атака срещу Голанските възвишения. Под прицел е строяща се база на ВМС на Иран в Тартус, която от своя страна може да удари ВМБ на Израел в Хайфа, където са 3 и 7 флотилии. В този случай Б. Нетаняху последва съветите на новия съветник по националната сигурност на Д. Тръмп Джон Болтън "да се прави на луд" и да гравитира на границите на "безумието" с готовност за ядрена война. Така някога "играеха" по съветите на гуруто на американската футурология Херман Кан Ричард Никсън и Роналд Рейгън. И успяха, особено Рейгън. Въпросът е, ще последва ли този съвет и Д.Тръмп?
В сцените от "второто сирийско действие", за което сцените от "първо действие" от Солсбъри - Великобритания,  с "отравянето" на Скрипалите, бяха само подготовка,

се задвижиха много стари "артисти",

за които регулирането на въпроса за Сирия в съответствие с договореностите между Русия, Иран и Турция с изолирането на САЩ и Саудитска Арабия не ги устройваше. С викове и претенции, или с мълчаливо излизане на сцената иззад кулисите към виковете и заканите на Д. Тръмп се присъединиха Саудитска Арабия, Франция и даже Германия.  Ердоган също се оказа недоволен, че вместо да настани свои верни туркомани на мястото на прогонените от Африн кюрди, трябва да отстъпи този район на самия Б. Асад.
На заседанието си Съветът за сигурност на ООН не прие нито проекта на Русия за независима комисия, която да разследва действителността в "Дума", нито резолюцията на САЩ за наказване на Асад и дори на Русия, след което щяло да има разследване. Тръмп няколко пъти мени посланията си в Twitter сменяйки тоналността от решително сблъскване с Русия до оставяне на вратата отворена за диалог. Явно и в тези постове главният актьор на второ действие от тази пиеса използва овехтелите съвети на Х. Кан да демонстрира лудост, готов на безумие, но не готов да прекрачи тази граница, защото това ще означава не само края на Америка, но и на човечеството, както преди седмица го предупреди Китай. Въпросът е ще издържат ли нервите на Вл. Путин, на Русия? И какво следва като "трето действие"?  
 

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"