Македонците не си дават името на държавата

След като бившият  главнокомандващ силите на НАТО в Европа ген. Уесли Кларк, завява във в. "Вашингтон пост", че "Западните Балкани са на прага на  взривяване" и настоява за подновяване на ангажиментите на Запада към региона, за да се "предотврати пълзящата дестабилизация в страните от региона", значи нещо тревожи САЩ и е необходима подкрепа за дадени "препоръки". По принцип становището "регионът е узрял за експлоатация от терористични организации и за намеса на външни фактори, включително Русия, Китай и Турция" не е новина за управляващи и граждани на  Балканите. Това напоследък е лайтмотив на повечето изказвания на Брюксел и Вашингтон, щом стане въпрос за този европейски полуостров. Допълненията, че "регионът страда от пренебрегване от страна на демокрации, които допринесоха за прекратяване на войната в СФРЮ", или "САЩ предадоха на Брюксел отговорността за политическото, икономическото и институционалното развитие на страните на Балканите" не е нищо друго освен

призив за бързи действия,

защото ЕС не се е справил. НАТО е панацеята и "това членство се окачествява като подпомагане за по-голяма регионална стабилност".
В същото време посолството на Русия във Вашингтон излиза с комюнике, в което между другото се казва, че "има документално потвърдени факти за намеса на САЩ в изборите в Албания, Аржентина, Бразилия, България, Великобритания, Румъния, Украйна, Словакия и т.н".
За нас са важни страните от региона. Няма спор, че Балканите са в период на нови конфликти, стари влияния, чужди намеси и малко надежди, че ще се справят сами, в собствен интерес. Усилията да се спаси срещата Западни Балкани-ЕС на 17 май, която е ключова за нашето председателство, совалките в тази връзка на премиера ни из региона (например в Мостар и Косово), срещите с другите лидери на Балканите (като Вучич) са част от действия за стабилизиране на региона чрез активиране присъединителния процес и компромиси във връзка с възникнали конфликти (Сърбия-Косово).
Известно е, че на 18 април ЕК ще представи докладите за напредъка  на 6-те страни от Западните Балкани, включително Албания и Македония, като се очакват не само оценки от Брюксел за постижения в реформите, но и  препоръки за преговори за присъединяване.  Поне такива са настроенията в Скопие, където само ден по-късно, на 19 април, ръководителката на ЕС дипломацията Федерика Могерини, ще запознае  Собранието (парламента) с доклада за напредъка на страната в стремежа й да се присъедини към Брюксел. Могерини, заедно с комисаря по разширяването Йоханес Хан, ще е в Скопие само седмица след гласуване на внесен първи вот на недоверие към правителството на социалдемократа Зоран Заев. За целта опозиционната ВМРО-ДПМНЕ с лидер Християн Мицковски, се завърна в Собранието и не само внесе искане за вот на недоверие (подписан от 41 депутати), но и гръмогласно обяви, че това е единственият начин

"да посочат погрешните политики на правителството"

и "да контролират приложението на реформаторските закони", които предприема "криминалното правителство на Заев".  Мотивите са икономически спад, стагнация на съдебната реформа, непрозрачен подход в преговорите с Атина за името на страната, неясноти около приетия закон за езиците, който на практика направи албанския език държавнотворен и т.н.  Гръбнак на опозицията в дебатите по вота бе експремиерът Никола Груевски, който обвини правителството "в лъжи и унищожение на страната". На свой ред Зоран Заев го определи като "човек с тъмно минало, който ще отговаря за извършени престъпления".
И докато редица депутати гледаха на лаптопите си мача  Реал-Ювентус, резултатите бяха обявени. От всичко 120 депутати против вота са гласували 62-ма, 40 са го подкрепили, 2-ма са се въздържали (от албанската партия БЕСА и Албанския алианс). Това бе един не само очакван, но и "постигнат по лесен начин" резултат, твърдят медии в Скопие. Извод като "малко мнозинство и нестабилна опозиция в Македония" се оспорва и от двете страни, но е факт, че в Събранието при гласуване на вота са били 10 депутати по-малко, отколкото при сформирането му през 2016 г. Оказва се, че 3-ма депутати от опозицията са в затвора и не са участвали в гласуването, а един е присъствал, но гласът му не е отчетен. Управляващите явно са се напрегнали повече, отколкото е нужно, защото няма как да се получат 61 депутати в подкрепа на вота. Опозицията пък няма количеството за успешен вот на недоверие. Сега тези, които са се въздържали при гласуването (от БЕСА), поставят условия за участие в правителството, защото Зоран Заев обяви, че ще има размествания в края на месеца. "За да се затвърди мнозинството", казват управляващите.

На тезгяха е министерството на правосъдието и образованието.

Известно е, че БЕСА е определяна като "турска партия", но всъщност албанските партии не само имат своето незаобиколимо влияние в политиката на Македония, не само са коалиционен партньор на управляващите, но са и пряката връзка с Тирана и Прищина. Всъщност случващото се в Скопие и Тирана става на принципа на скачените съдове, защото албанските общности не допускат несъгласувани действия. Независимо къде живеят. Е, все още премиерът на Македония не е атакуван с яйца и брашно, както се случи на албанския премиер Еди Рама тези дни, но знае ли човек докога нервите на гражданите на страните от региона ще издържат.
Нападението над Еди Рама бе извършено от гневни  албанци, които са предприели такива унизителни действия заради ареста на протестиращи срещу въвеждането на пътни такси по магистралата Косово/Албания, срещу които се обяви и Прищина. За косовските реакции по този повод Рама е категоричен, че няма да се ръководи от мнения на косовски политици, но връзките Тирана/Прищина са бетонирани и съдействието и подкрепата винаги са съобразени с албанска кауза. Същото е и в Македония, което пролича най-вече при изготвянето на т.нар. албанска платформа, когато се създаваха условията за участие в управлението на страната на албански партии след падането от власт на Груевски и партията му ВМРО-ДПМНЕ. Не че не бяха в управлението и по негово време. Но условията в платформата всъщност бяха точки, които гарантират разширени права на албанците в Македония, включително език, знаме, образование, равнопоставено участие в управлението на всички нива и т.н., а именно това осигури сформиране на правителство на Зоран Заев. Той прие  исканията от платформата. За натиск и "документирано потвърждение на факти" не се говори.
Зоран Заев преодоля без проблеми вота на недоверие, но звучи тъжно, когато се чуе "яз не смеям да одим на старата чаршия во Скопие", защото тази част от македонската столица

отдавна е "превзета" от албанската общност.

Там спокойно се разхождат туристи, защото е в центъра, защото е екзотично и винаги пъстро място, но православните са се оттеглили в "своите си" райони.  Под сурдинка споделят, че онова с езика е предателство, че не искат да си сменят името на държавата, че "притисок има и то голем", но "шо ке праиме", не получава отговор. Не че не искат да са в ЕС, за НАТО нещо мрънкат, но не могат да си представят, че от пазарите им може да изчезнат онези домати, краставици, ябълки, ориз собствено производство. Които впрочем изчезнаха от нашите магазини, заедно с магазините. Знаят как е у нас и никак не се изненадват, като гледат нашенци как пазаруват като невидели сирене, кашкавал, колбаси, масло, ракия от пазарите им. Пазарува се и с левове, с потупване по рамото и с пожелания за нови срещи. На опаковките пише "Осоговско сирене", а ние се сещаме колко обезлюдена е нашата част от Осогово и няма не само кой да произвежда, но вече не се и помни, че е имало мандри и цехове, които са се славили като големи майстори. Казват ни го в Крива паланка, която от мизерно малко градче по границата ни е станал град с претенции за европейски.
Хората нямат желание да коментират споровете с Гърция за името и дори не надават ухо за изказвания, че "на срещата Кодзияс-Димитров в Охрид е постигнат напредък, но най-трудните въпроси остават". Не са чували, че има и вариант "Горна Македония", или че американците настоявали да се пише в конституцията им "език македонски, принадлежащ към групата на славянските езици" , че е било скрито македонското знаме със звездата на Вергина при хотела в Охрид, където е отседнал гръцкият външен министър Кодзияс за разговорите с колегата си Димитров, за да "не го обидят". Но не вярват, че ще се стигне до промяна на конституцията, за което настояват от Атина поради опасения от иредентизъм.
Дали отново е разминаване между управляващи и електорат  или на Балканите всички се "радваме" на едни и същи сценарии? Не е трудно да се отговори. То и ние не чуваме да има пробив в договорките да изчезнат например  антибългарски постановки в учебниците по история за учениците във Вардарска Македония, но сега имаме други приоритети, както ни уверяват.