Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

19 Септември 2018 | Сряда
 
вход регистрирай се

На първа страница

Интервю

Желяз Андреев:

Надявам се държавата да застане зад мен

Нито за миг не съм се усъмнил в невинността си, не съм вършил нищо нередно, казва нелепо обвиненият от САЩ българин и пита защо държавата не упражнява по-строг контрол върху външнотърговските фирми

Ростислава Иванова

17. Април 2018 , брой: 73   325   0
Снимка


Желяз Андреев е на 29 години. Завършил е Природоматематическата гимназия в Добрич и културология в СУ "Св. Климент Охридски". Живее и работи в София. През 2013 г., докато следва, е нает през job tiger в кол центъра на българския офис на компания AW Tronics, представяща се за американска. Преди година и половина случайно разбира, че в САЩ е обвинен за измама срещу държавата и нарушаване на ембаргото със Сирия. Прокуратурата във Флорида иска екстрадицията му. На 7 април е арестуван в Добрич, докато е при семейството си за Великден. Добричкият съд го пусна на свобода срещу подписка. Институциите ни се задействаха, но неравната битка на младия българин с американската съдебна система по абсурдния му казус предстои. Желяз се нуждае и от средства за адвокати в САЩ.

"Всичко, което ми се случва, е като в трилър, горещо се надявам да не се стигне до дело"

- Желяз, как едно обикновено българско момче, което работи в кол център в София и никога не е било в САЩ, стана враг на Америка?
- Моят случай показва, че това е възможно. Всичко тръгна от лъжите, които собствениците на компанията в САЩ ни подаваха в българския офис. Даваха ни невярна информация както за компанията, така и за тяхното гражданство. Оказа се, че единият от двамата братя - Али Каби, дори няма американско гражданство. Бяхме подписали трудови договори с фирма, регистрирана в България, а за пред клиентите ни бе казвано да презентираме компанията като американска с офиси по цял свят. Тогава не сме си давали сметка за това. Никой не ни обясни какви закони трябва да спазваме и под чия юрисдикция - българската или американската. Не ни проведоха елементарни обучения за това какви части продаваме и какво значи стоки с двойна употреба или ембаргови. В списъците за продажба, които ни предоставяха, фигурираха само партномера и описания на частта, но не разбирахме какво означават те. Никой от нас не беше инженер с авиационно образование, което да ни подскаже.
- Може би целта е била да не разбирате. Мислиш ли, че са ви използвали?
- Сигурно са ни използвали. На доста въпроси все още не мога да си отговоря. В този период нито България, нито ЕС са имали ембарго спрямо Сирия. Логично е да са се възползвали и от евтината работна ръка в Източна Европа. Все пак за тази работа получавах само 1000 лв. на месец. Това беше първата ми по-сериозна работа.
- Докато работеше в кол центъра, усъмни ли се в нещо нередно?
- Никога не съм се усъмнил, че в процеса на работа се върши нещо нередно. Постоянно ни казваха: "Не се притеснявайте от нищо. Вашата работа е да звъните на клиентите и да вземате поръчките." Съжалявам, че го нямам записано черно на бяло, но всеки от колегите в отдел "Продажби" може да го потвърди. Сега, като си спомня, тези постоянни успокоявания от собственика ми звучат притеснително, но тогава не. Работехме с държави от цял свят и в портфолиото не само на мен, но и на други колеги имаше държави от арабския свят. Така че и за миг не съм си помислил, че вършим нещо нередно. Когато веднага след това напуснах и постъпих в друга компания от същата сфера на дейност, но на много по-високо и професионално ниво, видях огромната разлика. Задачите ми отново бяха свързани с клиенти на компанията, но начинът на подготовка на служителите беше коренно различен. Там по 1-2 месеца на новите служители не се позволяваше да вършат същинската работа, докато не им издадат сертификати, докато не преминат набор от обучения и не са напълно подготвени. Софтуерът на компанията беше направен така, че дори да получа запитване от компания в държава под ембарго, веднага ми индикира, че не мога да правя оферта. Този професионализъм ме накара да се замисля, че в предишната компания нещо не е било наред.
- На колко години постъпи в AW Tronics?
- През май 2013 г., бях само на 24 години. Искам да подчертая още веднъж, че не съм имал никога достъп до митнически документи и не съм попълвал такива. В трудовата характеристика за тази позиция се изискваха езикови познания, елементарна компютърна грамотност и средно образование. Никъде не се споменава познание по международна търговия, по български и чуждестранни закони за ембарго или технически познания. В отдел "Продажби" работехме 30-40 души и текучеството беше много голямо. Ако искаш да правиш легален бизнес по всички правила и закони, нормално е да запознаеш служителите си с всеки риск. А нас са ни държали в пълна тъмнина и невежество, но през трите години, докато работих там, не се усъмних, че това е нередно. Напуснах през април 2016 г., защото не се развивах в кариерата. Работата беше доста натоварваща, а за 3 години нищо не се промени за мен персонално. Затова реших, че е време за друга работа.
- Кога разбра за обвиненията срещу теб?
- Разбрах за делото през февруари 2017 г., но то датира от октомври 2016 г. Бивш мой колега ми се обади да ми каже, че е прочел за това в български новинарски сайт. Информацията е била публикувана на сайта на Министерството на правосъдието на САЩ. Мен никой не ме потърси, за да ми предяви обвинения. Първата връзка с мен беше сега на 7 април в Добрич, когато ме призоваха под предлог да свидетелствам за ПТП, а ме арестуваха. Адвокатите ми казаха, че съм издирван от Интерпол от края на март 2018 г. През тази година и половина не съм се крил, бях в София и винаги съм работил. Ако властите искаха да ме намерят, спокойно можеха да го направят.
- Изненада ли те арестът?
- Тази година и половина с приятелката ми Милена бяхме много притеснени и разигравахме различни сценарии. Така че не бях най-изненаданият човек, когато ми се случи. Но със сигурност не го очаквах, когато с майка ми отивахме към полицията. В ареста бяха много човечни към мен. Предполагам, че белезниците са стандартна практика, но много зле се почувствах, когато ми ги сложиха. От малък гледаш по филмите как слагат белезници на престъпниците и без да искаш, се питаш - нима си престъпник? Всякакви мисли ми минаха. Размишлявах в какво съм въвлечен. И за миг обаче не съм се съмнявал в себе си. Аз знам, че съм невинен, но каква е цялостната картина - това е нещо, което още не мога да си обясня. Защо половин година, след която нашите бивши работодатели са осъдени и вкарани за 2 години в затвора във Флорида, сега идва обвинение и към нас. Не разбирам как собствениците на компанията са получили минимални присъди, след като те са можели да спрат всяка сделка, разполагали са с пълна информация какво точно се прави. За жалост, ако нещата се стекат по най-лошия възможен сценарий за мен и другите българи, има реална опасност ние като служители да получим доста по-високи присъди от техните, без да сме виновни.
- Вярваш ли, че справедливостта ще възтържествува?
- Вярвам в справедливостта. Възпитан съм от родителите ми да вярвам в доброто, в любовта, в истинските ценности. Имам вяра в нашите институции. Надявам се държавата да застане зад мен и да се стигне до най-доброто и справедливо решение. Сърцето ми е пълно заради голямата обществена подкрепа, която получавам, заради топлото отношение дори и от непознати по улиците. Огромна е благодарността ми към моето семейство и приятелката ми, които са свършили толкова много работа, докато бях в ареста, за да има този обществен отзвук.
- Писал си още преди година до институциите. Защо не ти съдействаха?
- Преди година се свързахме с външното министерство, президентството и омбудсмана. От президентството и МВнР отговориха, че тъй като казусът засяга екстрадиране на българин към чужда държава, а такова още не е постъпило, засега не могат да предприемат никакви действия. Не са ми отказали помощ. Дори вече разбирам становището им отпреди година. Нормално е да не могат да предприемат нищо, тъй като няма официална информация и действия от американските власти.
- Знаеш ли точно в какво те обвиняват?
- Прочетох обвинението в достъпен сайт в интернет, но не съм запознат с всеки един елемент от него. Обвиняват ме в измама към САЩ и нарушаване на тяхното ембарго със Сирия. Още ми звучи като пълен абсурд. Всичко, което ми се случва, е като в един трилър.
- Готвиш ли се за съдебна битка със САЩ? Имаш ли пари за адвокати?
- Не разполагаме с такива средства. Мая Манолова ни посъветва и помогна да открием дарителска сметка за осигуряване на юридическа защита в САЩ. В България вече имаме юристи, ако се стигне до дело, но в САЩ са нужни десетки хиляди долара. За съжаление във Флорида нямаме никакви контакти с адвокати и ще приемем помощ и препоръки от всички. От интернет разбрахме, че адвокатските услуги там са 600-700 долара на час. Обществен защитник в САЩ не е опция, защото са много заети и отделят на клиентите си по 2 минути на ден. Горещо се надявам да не се стигне до дело и всичко да се реши дипломатически между България и САЩ. Ако няма дело, събраните средства ще отидат в дарителски фонд за кауза в помощ на деца.
- Кого обвиняваш за абсурдната ситуация с теб?
- Със сигурност държавата може да оказва много по-строг контрол върху фирмите, занимаващи се с международна дейност. Не знам дали държавата изобщо се е намесила по някакъв начин в работата на тази компания, дали я е проучвала.

 

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"