Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

23 Октомври 2018 | Вторник
 
вход регистрирай се

Свят

Вечният Мило Джуканович

Човекът на Запада спечели колко президентските избори, толкова и имунитет срещу разследване за цигарена контрабанда

Зорница Илиева

18. Април 2018 , брой: 74   128   0
Снимка
Всъщност Мило Джуканович имаше сериозна причина да отвори бутилката с шампанско след изборната победа.
Трябваше да черпи, че няма да бъде разследван по подозрения за връзки с организираната престъпност. До него е и синът му Блазо

Пресилено е да се каже, че проевропейският кандидат Мило Джуканович е спечелил на 15 април третите поред президентски избори в обявилата независимост през 2006 г. Черна гора. Просто защото и останалите шестима кандидати за поста не са заявили отказ от ориентация към Брюксел. С малки нюанси, разбира се. 
Победата на Мило, както го наричат в Подгорица, се очакваше и всички социологически агенции го твърдяха убедено - не само в Черна гора. Победа на първи тур с 54,15% е повече от убедителна. Все пак Джуканович е бил вече президент и 4 пъти премиер на държава с 600-хилядно население.

Но с ключово място на Балканите

поради географското й разположение на Адриатическо море с важни пристанища като Бар или Котор, например. Безспорно е, че политиката на Черна гора през последните почти 30 години е доминирана именно от този човек, който е лидер на Демократичната партия на социалистите. И е вечният президент, както го нарича "Дойче веле". Докато той пие шампанско в чест на победата си, неговият най-голям конкурент на вота Младен Боянич, спечелил второ място с 33,24%, казва, че "вместо да празнува, Джуканович трябва да се срамува". Боянич обещава да продължи "борбата срещу статуквото".
Заслужава си да се проследи не само политическото оцеляване на Мило Джуканович през годините на прехода в Черна гора, но и политическите процеси в страната, защото са красноречив пример как на Балканите малките държави често са доминирани от партии с лидери,

които имат спорни биографии

Но нелицеприятните факти се изнасят пред обществеността от представители на опозиционни партии, за които се признава, че са "безнадеждно разединени", а лидерите им не успяват да преодолеят лични амбиции и интереси, за да се преборят със статуквото. "На Джуканович не успяха да навредят обвиненията на Италия и Германия за участие в контрабанда на цигари", пишат в "Дойче веле". Не го повалиха и оценките на неправителствената организация "Фрийдъм хаус", която определи Черна гора за "частично свободна" по времето на неговото управление. Тя посочи още, че "корупцията в страната процъфтява", а "журналистите са подложени на натиск". Такива оценки даваха и конкурентите на Джуканович на тези избори, в които за първи път в историята на Черна гора се кандидатира жена - проф. Драгиня Вуксанович, която се слави с "безупречна биография". Получи 8,19% на изборите и остана трета със своята "Социалдемократическа партия".

Самият Джуканович започва кариерата си като

"брат по оръжие със Слободан Милошевич",

но по-късно "се обръща срещу него", категорично заявяват в "Дойче веле". С призиви за членство в НАТО и ЕС Мило Джуканович се оказа човекът на Запада. Евроатлантическата ориентация на Черна гора бе негов лозунг не само в началото на шеметната му политическа кариера. И на тези избори той не се умори да повтаря, че "ще осигури членство в ЕС", защото Черна гора стана член на НАТО миналата година. Счита се, че неговият принос за присъединяването на страната му към НАТО е от първостепенно значение и това бе оценено по достойнство от алианса. Сега в предизборните си речи той акцентира, че "ако спечели опозицията, тя ще отмени решението за признаване на Косово (в Черна гора има и албанци), ще отмени решенията за пътя ни към ЕС, ще отмени санкциите срещу Русия и е ясно, че би оспорила дори решението за независимост. На тези избори трябва да кажем "не" и да не предаваме националните интереси".
Така се нахъсват избирателите, независимо че опонентът му Младен Боянич също е за бързо присъединяване на Черна гора към ЕС, но се надява "това да не попречи на отношенията ни с Русия" и обещава да работи за нормализирането им, а "въпросът със санкциите да остане в миналото". Този 56-годишен икономист вече е бил депутат в парламента до 2016 г. и не се е отказал от идеите си, че членството в НАТО и ЕС

е трябвало да се реши чрез референдум

Няма съмнение какви ще са резултатите при такъв референдум. Едва ли ще се харесат на Запад. Всъщност на тези избори Боянич се яви от името на "Демократичен фронт", в който се обединиха за първи път малки опозиционни партии, включително проруски фракции, които се събраха заедно с единствената надежда да преборят Джуканович. Един от анализаторите на "Оксфорд аналитик" - Майкъл Тейлър, заявява, че опозицията в Черна гора е разделена между тези, които са гневни за бомбардировките на НАТО през 90-те години и са проруски, и партии, които се противопоставят на Джуканович, но не и на Запада. Оказа се, че всички опозиционни партии са против Джуканович, но той отново спечели, а е на власт от 1991 г.
През последните 3 години Черна гора стана сцена на яростни улични протести. Серия бомбени покушения имаше и по време на предизборната кампания, в която шумно се говореше за организирана престъпност и връзката на Джуканович с нея. Кандидат-президентът Боянич дори каза, че е съгласен с Джуканович, че "държавата е по-силна от мафията, но проблемът е, че не знам на чия страна е той". Известно е, че Джуканович стана обект и на опит за убийство по време на общите избори през 2016 г., което редица наблюдатели определиха като "породен от безнадеждността да се противопоставят на Джуканович с политически средства". После се заговори за опит за преврат и бяха организирани масови протести, които инициираха опозиционните партии и водещият се за проруски "Демократичен фронт". Агресивната риторика се използваше от двете страни в противоборството за властта, но обвиненията, че Москва стои в дъното на т. нар. опит за преврат бяха основна тема за западните медии продължително време. Разбира се, Белград не бе забравен в тези обвинения, които включваха и "опити на руски представители да повлияят на следствието в Черна гора", за да спрат процесите срещу партийни лидери и посочените като участници в т. нар. опит за преврат.
Тези събития и агресивната кампания за президентските избори 2018 г. несъмнено хвърлят сянка върху политическия живот в страната и имиджа й на напреднала по пътя към ЕС. Нали ЕС й обещава членство заедно със Сърбия някъде към 2025 г.? Трудно е да се каже, че при 20% безработица, със заплата около 500 евро (ние да му мислим), корупция на високо ниво, съобщения за пране на пари и организирана престъпност, контрабанда на цигари през пристанището на Бар и т.н. гражданите на Черна гора ще се занимават с геополитическите битки в страната между Запада и Русия.
Но всъщност точно тези битки за влияние и роля определят ситуацията и в Черна гора. Решават и кой ще управлява. Джуканович вече заяви, че "изборът между Брюксел и Москва е от решаващо значение за това дали Черна гора ще остане на пътя на развитие". Но този път реши да се застрахова с "искам нормални отношения с Русия, ако тя е готова на същото". Затова пък някои са на мнение, че "ако Джуканович спечели на първи тур,

това ще е поражение за демокрацията в Черна гора

която бавно, но сигурно върви към путинизация и ердоганизация", както смята Дритан Абазович, политик от албански произход.
От своя страна косовският премиер Рамуш Харадинай призова албанците в Черна гора да подкрепят Мило Джуканович. Като се знаят племенните връзки при албанците, ясно е какво са решили албанците с черногорско гражданство. Същите призиви са дошли и от Тирана. Премиерът Еди Рама, който е и лидер на Социалистическата партия, подкрепя Джуканович, защото "той е проевропейски избор, който гарантира бъдеща стабилност и развитието на региона". 
Черна гора избра президента си, който няма големи пълномощия по конституция, но щом е Джуканович, няма съмнение, че пълномощията ще се разширят. Цялата политическа биография на Мило го доказва. И едва ли имат значение твърдения на опонентите му, че "се е вкопчил така във властта заради имунитета, който го пази от наказателно преследване" (по "Дойче веле"). Така е на Балканите. Въпросът е докога.

 

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"