Истински българи и неустрашими борци

Доц. д-р Минчо Найденов,
зам.-председател на УС на Българския антифашистки съюз

   
През април т.г. се навършват 75 години от създаването на партизанската армия на България. За нейното възникване главната предпоставка е нападението на фашистка Германия срещу Съветския съюз (22 юни 1941 г.). На 24 юни Политбюро на БРП (к) взе решение за започване на въоръжена антифашистка борба в страната против хитлеристките окупатори и българския монархофашизъм.
На 26 юни в района на град Разлог беше създадена

първата партизанска чета

На 2 юли започна да действа чета в Дупнишко, а на 2 септември около Батак и в Пловдивско. До края на 1941 г. възникнаха чети в Севлиевско, Варненско, Видинско, Пазарджишко и в други райони на страната. В тях се вливаха комунисти, ремсисти и безпартийни граждани, застрашени от полицейски репресии, затвори и концлагери.
За политическото и военното ръководство на партизанските чети към ЦК на БРП (к) беше сформирана Централна военна комисия. Неин ръководител стана полковникът от Червената армия Цвятко Радойнов, завърнал се нелегално в България от Съветския съюз. Под неговото ръководство се разработва инструкция за дейността на партизанските чети. Необходимо е дебело да се подчертае, че те се формираха в извънредно трудни условия. За разлика от Югославия, Гърция и Албания у нас бяха запазени армията, полицията, военното разузнаване и държавният апарат, които провеждаха жесток терор срещу антифашистките формирования. Въпреки това през пролетта на 1942 г. бяха създадени нови партизански части.
След разгрома, който Червената армия нанесе на немско-фашистката групировка при Сталинград на 2.02.1943 г., Втората световна война навлезе в нова фаза. Започна подем на антифашистката съпротива в Европа. Разрастването на въоръжената борба в България наложи създаването на Народоосвободителната въстаническа армия (НОВА). Централната военна комисия при ЦК на БРП (к) се преобразува в Главен щаб на НОВА.

Първият негов командващ е Емил Марков

а в състава му са: Христо Михайлов, Антон Югов, Петър Вранчев, Лев Главинчев, Петър Илиев, Тодор Тошев. След гибелта на Емил Марков командващ става Христо Михайлов, който загива през февруари 1944 г. Тогава Главният щаб се оглавява от Добри Терпешев.
Страната е разделена на тринадесет въстанически оперативни зони:
Първа - с център София
Втора - с център Пловдив
Трета - с център Пазарджик
Четвърта - с център Горна Джумая (Благоевград)
Пета - с център Стара Загора
Шеста - с център Ямбол, към която са включени Сливен и Бургас
Седма - с център Хасково
Осма - с център Горна Оряховица
Девета - с център Шумен
Десета - с център Варна
Единадесета - с център Плевен
Дванадесета - с център Враца, която включва Видин и Фердинанд (Монтана)
Тринадесета - с център Русе, която обаче по обективни и субективни причини не действа до 9 септември 1944 г.
Политбюро и Главният щаб на НОВА много прецизно подбират командирите на въстаническите зони, от които в голяма степен зависи масовизирането и развитието на въоръжената антифашистка борба във всеки район.

Назначените командири

са хора с голям политически, организационен и военен опит. Краткият анализ показва, че двама от тях са били интербригадисти в Испания по време на Гражданската война 1936/1939 г., петима са дългогодишни политически затворници, трима са известни партийни дейци, двама са политемигранти в СССР, завърнали се нелегално в България. В щабовете на зоните като политкомисари, началник-щабове и членове участват други опитни партийни ръководители, подводничари, парашутисти, военни, а и един е професор (Сава Гановски - член на Щаба на 11 ВОС, Плевен).
Главният щаб на НОВА разработва "Устав на народната дружина". В неговите 17 пункта са обхванати проблемите на изграждането, обучението, снабдяването и тактиката на бойните действия на партизанските чети. Те са военни формирования, бойците на които полагат клетва. В тях основополагащ е принципът на единоначалието. За непосредствена помощ от страна на Главния щаб на НОВА е създадена група от инструктори, които почти постоянно се намират във въстаническите оперативни зони.


Партизанската армия в България е призната от съюзниците

от антифашистката коалиция и те търсят контакти с нея. Военни мисии на Великобритания са изпратени в Трънския партизански отряд и във Втора родопска бригада "Васил Коларов". Две групи на Задграничното бюро на БРП (к), ръководени от Щерю Атанасов и Иван Винаров, са спуснати с парашути в партизанска територия в Югославия и оттам се придвижват към България.
Независимо от кървавите, репресивни действия на войската, полицията и специално създадената за борба с партизанските части жандармерия те непрекъснато се попълват с нови бойци. Само от май до август 1944 г. в партизанските отряди се вливат нови 4402 човека. А за времето от март до началото на септември 1944 г. партизански формирования на НОВА превземат 1427 населени места в страната, а други 427 частично овладяват. През септември 1943 г. партизанските саботажни акции са 214, а през ноември същата година нарастват на 285. Унищожени са много военни, полицейски и комуникационни обекти, а също и стопански предприятия, чиято продукция отива за армията на Германия.
През юни 1944 г. Главният щаб на НОВА прави нова организационна структура на партизанските отряди. Създават се бригадите, а в началото на септември е образувана и първата партизанска дивизия. Бригадите са крупни партизански обединения, които са съставени от няколко батальона, а във всеки батальон има 3-4 партизански чети. Много добре въоръжени и снаряжени, те са способни да решават сложни тактически задачи и да

нанасят тежки удари на монархофашистките военни и полицейски части

На 9 септември 1944 г. НОВА се състои от: 1 партизанска дивизия, 9 отделни бригади, 37 отряда и 3 самостоятелни партизански чети.
Създаването на НОВА беше голям успех на антифашистката освободителна борба на българския народ, която е неделима част от общата европейска съпротива срещу фашизма. НОВА активно воюваше за защита интересите на трудовите хора и със своите успешни действия громеше тила на хитлеристките войски в България. Освен това заангажира Българската армия за борба с партизанските отряди, не допусна тя да бъде изпратена на Източния фронт срещу Червената армия и спомогна за запазване териториалната цялост на страната след края на Втората световна война.
Народоосвободителната въстаническа армия по характера си беше народна, а по своята организационна структура, тактика, задачи и бойни действия стана първообраз на новата Българска народна армия, която се изгради след 9 септември 1944 г.
Днес, когато отбелязваме 75-ата годишнина от създаването на НОВА, трябва не само да сведем глави пред героизма, безсмъртието и светлата памет на партизаните, загинали в нейните редове, но и да запазим истината за антифашистката борба, да предадем спомените за нея на бъдещите поколения българи, за да израстват те като пламенни родолюбци, истински българи и неустрашими борци за демокрация, справедливост и хуманизъм, каквито бяха техните предшественици - славните борци от Народоосвободителната въстаническа армия.



Паметник в чест на Трънския партизански отряд - подразделение на НОВА



2017 г., 73-годишнината на 9 септември 1944 г.