28 Март 2024четвъртък17:20 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Булевард: Срещи

Лео Кирилов:

Човешкият живот е по-важен от всичко!

Никога не бих се разделил със снимки на любими хора

/ брой: 76

автор:Альона Нейкова

visibility 209

Ако имаш таланта да улавяш момента, да създаваш красиви кадри с история - няма значение дали го правиш с обикновен мобилен телефон или с професионална камера, убеден е провокативният фотограф.

"Целта ми е не само да развълнувам публиката, но и себе си"

Лео Кирилов е роден във Видин. Когато е в V клас, се мести в София, където завършва средното си образование. Интересува се от всякакъв стил музика, филми, поезия и истории от реалния живот, които го подтикват да снима. Винаги се е стремял да изразява себе си чрез изкуството. Занимавал се е с музика, писане на стихове и дълго е разглеждал снимки на различна тематика в интернет. Постепенно започва да се интересува как може да пресъздаде красивите кадри, от които черпи вдъхновение. Именно тогава фотографията се превръща в негова мечта. Месеци наред чете материали за снимането и спестява пари, за да купи първия си професионален фотоапарат, което се случва през 2015-а. Година по-късно записва индивидуално обучение по модна фотография при Веско Николов, след това черпи знания по съвременно фотографско изкуство при професор Ивайло Стоянов, който преподава и в Нов български университет, изучава и съвременна портретна фотография при Веско Николов и Владимир Спасов.

- Какво ви накара да застанете зад проекта, който нарекохте "Токсичен", Лео? Ще разкриете ли тайната на названието му?
- "Токсичен" е съвременен фотографски проект, с който исках да провокирам не само хората, но и себе си. Аз съм ценител на естествената красота - външна и вътрешна. Все по-често ставам свидетел на различен тип случки, в които обществото масово не одобрява "подобренията", които си правят дамите. Много често тези жени стават обект на нападки и подигравки и въпреки това повечето от тях продължават да "наливат" пари в най-различни разкрасителни процедури, минавайки онази тънка граница, която ги превръща в силиконова кукла с не особено приятен вид. Задавам си въпроса - на кого му харесва това? Ако не се харесва, защо продължават да се подлагат на тези процедури? Нека отбележа, че говоря за дамите, които прекаляват със силикона, и нямам нищо против леките естетски процедури. Когато са нужни и наистина подчертават или подобряват чертите на една жена, в това няма нищо лошо. Тайната за името на проекта идва от самото поведение на мъжете към жените - може би то е токсично. Мъжете, толериращи подобен вид "красота", са токсични за този тип дами. Цялата серия провокира множество въпроси у зрителя, което е и целта на проекта.
- Как избрахте моделите, които застанаха пред обектива ви? Познавахте ли се преди с тях?
- Поканих Диана Николова да позира за проекта ми, след като се запознах с нея на фотосесия, която мой колега й правеше. Търсех силна, естествено красива и смела жена, каквато е Диана. А Владо Гръчки е мой много близък приятел и още когато чу идеята, предложи да се включи в "Токсичен", въпреки че не е модел и сферата му на развитие няма общо с фотографията. Той е невероятен сладкар и много широко скроен човек.
- Когато работихте по тази идея, с какви проблеми се сблъскахте при осъществяването на замисленото от вас?
- Имах трудности в избора на модел, докато не срещнах Диана. След това всичко се случи от само себе си. Събраният за проекта екип е супер готин - от млади, смели и креативни хора, без които "Токсичен" нямаше да се случи.
- Колко време ви отне създаването на фотографиите за проекта?
- Около 5 часа. Това включва подредбата на интериора за сцените, грим, прическа, осветление. Всеки детайл беше изпипан. Организацията ни беше желязна. Удивително е колко сериозно подходиха всички към идеята ми и това много ме радва. Започнахме в 10 сутринта и всичко вървеше като по часовник. Около 15,30 приключихме и след това отидохме да се черпим.
- Какво друго от живота в България ви вълнува и смятате, че е важно за отразяване?
- Много теми, и то сериозни. Една от тях е свързана с тийнейджърите, с поколението, което се задава. Ние създаваме тяхното бъдеще, а след време те ще градят не само това на децата си, но и нашето. Всичко е много сложно. Ситуацията е такава, че родителите са заети и изтощени от борбата всеки ден да осигурят храна, дрехи и т.н. за семейството си, за да живеят нормално. Но по този начин не им остава време да обърнат достатъчно внимание на децата си. Така те стават строги индивидуалисти (не всички, но повечето) и нещата излизат извън контрол, защото никой не ги наблюдава и направлява. Съответно и културата, и възпитанието започват да куцат. Проблемът е комплексен. Докато родителите са супер заети, децата са заливани от социалните мрежи и различни медии, даващи понякога лош пример, който те започват да следват. За тези проблеми често се търси виновникът, но без конкретно решение. Нерядко подрастващите стават жертва на връстниците си, които им се подиграват, ако например нямат хубав телефон или модерни дрехи, други страдат от липса на внимание, трети правят глупости, защото не се чувстват заети с нищо друго, освен да цъкат в телефоните по цял ден. Иска ми се това да се промени. В бъдеще обмислям проект, който да вдъхнови тийнейджърите да си помагат един на друг, а не да се рушат, защото в крайна сметка от тях зависи всичко!
- Откъде идва вдъхновението ви? Търсите ли го или чакате то да ви намери?
- Черпя вдъхновение от най-различни неща. Понякога от случки и истории от истинския живот, друг път от музика, филми, природа. Много често ми се случва например, докато се разхождам с приятели, да ми дойде идея за снимки. И тогава явно правя някаква по-особена физиономия и те се шегуват, питайки ме "Пак ли получи факс" хаха.
- Коя е случката в работата ви, която винаги ще помните?
- Може би, когато влязох в магазин за бельо и поисках да купя силиконови подплънки, които ми трябваха за "Токсичен". Продавачките ме изгледаха странно, спогледаха се и започнаха да се смеят. Стана доста комично, защото ме попитаха какъв размер ми трябва. Казах им: "Най-големият, който имате!" И отново последва смях. Започнаха да ме разпитват за какво са ми. Казах им, че съм фотограф и ми трябват за един проект, който ще снимам. Стана им интересно. След като направих "Токсичен", им показах кадри, и те супер много се изкефиха!
- Имате ли някаква по-специална идея, която искате да представите чрез фотографиите си на хората, или целта ви е по-скоро публиката да получи естетическа наслада от вашите творби?
- Имам много идеи, които малко по малко ще реализирам. Целта ми винаги е не само да развълнувам публиката, но и себе си. Снимам и комерсиална фотография и това също ми доставя огромно удоволствие. Все пак, ако нещо не ми действа, няма да го усетя, а това е много важно за всеки творец. Всяка частица, която влагам в проектите си, дали ще са провокативни, скандални, шокиращи или по-семпли, ме е развълнувала и доставила удоволствие.
- Ако стане така, че край вас се случи нещо страшно и например човек се нуждае от помощта ви, какво ще направите: ще го спасите или ще го снимате?
- Смятам, че човешкият живот е по-важен от всичко! Ако някой се нуждае от помощ и имам възможност, ще помогна, без да се замисля дали да не извадя апарата, преди да му се притека на помощ. Тъжно е, че такива ситуации не липсват и това някак си обезценява човешкия живот.
- С кой кадър се гордеете най-много?
- Гордея се с проектите, по които работих през последните месеци. Това са "Токсичен", "Wear me Out" (бъдеща фотокнига, представяща различни марки дрехи, които съчетавам и създавам поезия от тях - ще е готова съвсем скоро) и "Fashion box second hаnd" - дрехи втора употреба. Моделите са с кутии на главата именно защото не знаем на кого са били облеклата, нито на кого ще бъдат, но те търсят своя нов собственик.
- Какво мислите за фотографските конкурси? До каква степен са нужни подобни творчески надпревари?
- Те са важни, защото в тях имаш възможност за изява и да видиш работата на други фотографи. Но лично аз не страдам от болезнени амбиции да ги печеля. Участвам с удоволствие, но никога на всяка цена. Някои от най-добрите фотографи например остават извън рамките на всякакви конкурси и състезания, но това не ги прави по-малко успешни!
- Имате ли си любима снимка,с която никога не бихте се разделили?
- Мога да кажа, че колкото и да харесвам проектите си, никога не бих се разделил със снимки на любимите си хора. Фотографиите с приятелите и семейството ми са най-ценното за мен, защото ме подкрепят, независимо от това какво се случва около мен. На тях са запечатани моменти, емоции и ситуации, които никога няма да се повторят.
- Учите ли се от известните имена в бранша, подражавате ли на други фотографи?
- Несъмнено имам любими фотографи, на които се възхищавам, и целта ми е един ден да стана добър колкото тях. Специално за последните ми проекти черпя вдъхновение от Дейвид Лашапел и Стивън Клайн. Уча се също и от Тери Ричърдсън и Ани Лейбовиц. От българските имена се възхищавам на Ивайло Стоянов, Веско Николов, Владимир Спасов, Теди Грозданов - много са.
- Обичате ли да наблюдавате хората, които разглеждат произведенията ви?
- Ами така, като се замисля, май да. Любопитно ми е да видя първичните им реакции. Каква емоция се събужда у тях, дали им харесва или им идва в повече?... Досега не съм срещал безразличие, което може само да ме радва!
- В света на модерните технологии вече всеки може да снима, когато реши, че има какво. Но до колко това има нещо общо с истинската професионална фотография?
- Технологиите се развиват с много висока скорост и в това няма нищо лошо. Те помагат на фотографията да става все по-съвършена. Вече почти всеки човек има модерен телефон и е достатъчно само да натисне "спусъка". Но фотографията не е "щракане" на копчето, фотографията е талант. Ако имаш таланта да улавяш момента, да създаваш красиви снимки, кадри с история - няма значение дали го правиш с обикновен мобилен телефон или с професионална камера.
- Искали ли сте някога да живеете и работите извън границите на България?
- Когато бях на 18 години, заминах на гости в Испания при леля ми. Там обаче ми хареса много, реших да остана и да си намеря работа в Мадрид. Започнах като строителен работник, после бях градинар и накрая боядисвах къщите на богатите. Наистина, живеех си прекрасно, не се лишавах от нищо и с работата се справях. Но въпреки че леля ми и братовчед ми бяха до мен, много ми липсваше останалата част от семейството, а именно майка ми и баща ми. Две години издържах там и се прибрах. Не защото беше трудно, а понеже изпитах огромна носталгия. Много хора ми казваха, че съм луд и не е трябвало да се връщам, но аз смятам, че взех правилното решение за себе си. На този етап, ако ми излезе работа в чужбина, ще замина, но в никакъв случай няма да е за постоянно. Засега в България се реализирам успешно и не мисля да ходя никъде, освен на гости.
- Как и защо избрахте за изява фотографията?
- Изкуството като цяло ме влече още от малък. Свирил съм на пиано, тренирал съм спортни танци. След като се върнах от Испания, дълго време търсех себе си в различни сфери. Работих като автомеханик, защото заплащането беше добро, и паралелно с това се занимавах с музика, пишех стихове, но някак все не се чувствах на мястото си. Докато пишех, обичах да разглеждам фотографии на различна тематика, ползвах снимките за вдъхновение. Така малко по малко започнах да се интересувам как са създадени тези кадри, какво е посланието им, с каква техника са заснети. Пред мен се отвори напълно нов свят - сякаш се прибрах вкъщи, такова спокойствие усетих, когато започнах да снимам. Може би фотографията ме е търсила през цялото време...






 

Без паспортна проверка за пътуващи от и за шенгенски държави

автор:Дума

visibility 224

/ брой: 59

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 231

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 214

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 242

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 186

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 218

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 167

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 243

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 194

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 218

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ