Ние се кълнем: за теб Свобода, в теб, моя Българио!

Гео Нешев

"...И в няколко дена, тайно и полека,
народът порасте на няколко века!..."
                             Иван Вазов


Всеки път, когато се връщам в Панагюрище, изпитвам вълнение. Не мога с безразличие да мина покрай отклонението на пътя, където на стрелката вляво пише "Оборище", не мога да не почувствам трепет покрай къщата на поп Георги Футеков (баща на Райна Княгиня) и да пресека моста над Луда Яна, без да си спомня за онези четирима младежи, които на 20 април 1876 г. са преминали също оттук с развято знаме и викове: "Бунт! На оръжие!"
Не мога! Още повече че в мен тече кръв, една стотна от която поне е кипяла под пламенните слова на Бенковски. Не мога и да мълча, защото в нашия дом още се говори за подвизите на дедите ни.
"Отъ тукъ народа въ чело Бенковски каза: "България е свободна!"

Оборище

Не зная дали сте ходили на Оборище, затова не ще го описвам. Само ще ви запозная с това, което е написал легендарният поп Грую Бански:

"Тук отгоре под Турколовица
Между Сивата Грамада Раслатица
Там е дере дълбоко и место сгодно
И доста е далеч от пътя отклонно
И това место се нарича Оборище
То ще заслужи за тайно сборище."

До нас са достигнали различни версии за избора на това свято място, за реда, по който е преминало събранието на Оборище, и т.н. Но аз мисля, че има двама автори, на които можем спокойно да се доверим - З. Стоянов и Д. Страшимиров. Впрочем ето какво ни съобщава вторият:
"Казват, че мисълта за Велико общо събрание била дадена от Бенковски, което е твърде за вярване... Издадено било окръжно, с което от всяко село се викали по един или двама представители... Прочее още от 8 и 9 априлий представителите се нижат от вси страни към Панагюрище. Ала тук не беше мъчно те да обърнат внимание на будния Даут Онбаши, което се е случило. И наистина, никога в Панагюрище не бяха идвали толкова хора изведнаж от селата, и то все учители и други отбор лица, както беше сега... По тоя начин комитетските съзаклятници в Панагюрище се стреснали. И ето че запретнали ръкави, напрегнали ум, за да търсят изход. Набързо било разпоредено хората да се изпращат в село Баня...
Но види се, че още като свиквали събрание, ставало дума, докато представителите се съберат - да се намери и потайно место за събрание. Казват, че Бенковски не бил преставал да мисли за това... Мисълта прочее ще се е родила от доста рано - поне в същото време с окръжното за събрание, което е близо до ума. От Мечка бил викан Д. Павлов Коклюв познавач на околностите на своето горско село. Нему Бенковски поръчал да намери подходящо место. Рано на св. Петка Коклю забродил към местността Оборище. Същият ден Коклю отишел при Бенковски в Панагюрище и предложил му Оборище, като место за събрание...
Името си Оборище носи от кърджалийските размирни времена. Околното население като бягало от тези пакостници, за да се крие в гората, в тоя дол намерило най-сгодно място, за да спотаи и своя добитък. От тук спасителното скривалище, като служило за обор, останало със събирателното име Оборища. А после Оборища се опростило още повече в Оборище, което, ако не е работа на Захари Стоянов, пак е потребление само на най-ново време."
Едва ли може да се даде по-поетично и по-вярно описание на събитията в Оборище от това, което ни е оставил и очевидецът З. Стоянов. И не бива. Българинът от малък е запазил в съзнанието си легендарните образи на поборниците и апостолите, така както ни са обрисувани в "Записки по българските въстания". Всеки друг опит за описание на тези величествени мигове аз бих приел (поне за себе си) като кощунство с едно видение на идеализирания образ на зараждащата се свобода. Впрочем неповторимото опиянение на онези дни ни облъхва и от разказа на копривщенския представител Тодор Нешев-Душанцалията:
"Първото законодателно българско народно събрание подир петвековно робство беше богато украсен салон: тук пазеха стража такива дървета, които наверно са останали от старото Българско Царство, а като че беха се засилили сега, като гледаха в старостта си, че внуците на техните съвременници се готвят да освободят своя злощастен народ."
Пренията на този "оригинален парламент", както го нарича Д. Страшимиров, са били горещи. Но едно е било знаменателно - всеобщото желание да се вдигне въстание и то в най-скоро време. Естествено датата официално не била съобщена, но тя се шепнела от ухо на ухо. Напреднало време и разразилата се буря, както знаем, принудили делегатите да изберат комисия, която да изработи план на въстанието и обяви деня на неговото избухване.
Ето състава на тази историческа комисия: Искрьо Мачов и Георги Нейчов (от Панагюрище), Найден П. Стоянов (Копривщица), Никола Караджов (Клисура), Иван Соколов (Пазарджик), д-р Васил Соколски (Перущица), Васил Петлешков (Брацигово), Христо Търнев (Пловдив), поп Грую (с. Баня), Нено Л. Гугов (Петрич) и тримата апостоли Панайот Волов, Георги Бенковски и Георги Икономов.
Тази комисия заседавала в Панагюрище три дни и всички свои решения събрала в един протокол, съчинен във вид на катехизис от въпроси и отговори. За жалост този документ с изключителна историческа стойност не е стигнал до нас в оригинал. Д. Страшимиров, З. Стоянов и другите историци на Априлското въстание публикуват превод на френския му текст, отпечатан от турската служебна комисия в Пловдив и в английската "Синя книга". Без да го приемаме за абсолютно достоверен и без да изпускаме предвид някои явно тенденциозно вмъкнати текстове, ние все пак добиваме от него обща представа за замисления облик на въстанието. Тук ни се иска да цитираме два члена от този Протокол, добил за нас стойността на реликва:
Чл. 1. Питат апостолите: "Съгласни ли сте да се дигне знамето на въстанието на 1 Май?"
Отговор на комисията: "Да, само че предварително трябва да ни се извести от 25 Априлий".
Чл. 13. Питат: "Какво поведение трябва да държим към покорените мусулмани?" 
Отговор: "Те ще се поверят на нашите агенти, които да ги отведат във въстаническите пунктове. От там те ще бъдат изпроводени заедно с фамилиите, децата и старците си към ония избрани места, които служат за прибежище на собствените наши семейства - те ще живеят там като наши братя..."
Казват, че благородството било черта на силните. Едва ли? Защото българите не бяха силната страна в този демоничен двубой. Но явно е, че за разлика от своите поробители, простите селяни и хъшовете - "нехранимайковци", освен безумието на своята смелост, са притежавали в големи дози и човещина и благородство.
Параграфите в този своеобразен протокол са били всичко 36 и са били разписани от членовете на специалната комисия.
Захари Стоянов, а след него и Д. Страшимиров, ни съобщават и за още един исторически документ - това е възванието за обявяване на въстанието:

 "Братя Българе! Дойде вече краят на зверските злодеяния... На... Май започва вече денът на българското народно въстание в България, Тракия и Македония. Секи честен българин, в жилите на който тече чиста българска кръв, както е текла тя и в жилите на нашите български крале: Крум, Борис, Симеон и Асен трябва да грабне оръжието в ръце...
О, Българино! Докажи, че живееш и ти, покажи как знаеш да цениш скъпата свобода... От днес в името на българский народ ние обявяваме пред целий свят, че желаем: или свобода или смърт на всичкото население.
Напред, напред братя! Бог е с нас!"

Има нещо символично в тези простички слова, пропити с мъката и яростта на петвековния роб. Символиката, която в крайна сметка се е изразявала пределно ясно само с две думи: Свобода или смърт!

Панагюрци - донски казаци

В своите спомени П.П. Карапетров-Черновежд и Найден Ст. Дринов съобщават, че бунтовният кипеж, обхванал Панагюрище още далеч преди идването на Бенковски и Волов.
"...Тука трябва да се каже - съобщава Черновежд, - че и преди да захванат да се явяват в Панагюрище гореказаните двама подбудители за въстание (Бенковски и Волов - б.а.), мнозина по-разбрани млади панагюрци се сношаваха с бунтовните главатаре на кроените и не станали по предишни въстания в другите места низ България. Освен това тука свободно, без никакво предпазване, без никакъв страх, всякой явно си четеше всякакви бунтовнишки книги и вестници. Особено в читалището, в което когато се събираха мнозина хора, един четеше и разказваше, а другите слушаха..."
Идването на апостолите канализира работата и дава нов тласък. Израз на това е съставянето на Приготвителен комитет или Военен съвет. В него били включени: Г. Бенковски, Павел Бобеков, Искрьо Мачов, Петър Щърбанов, Тодор Влайков, Симеон Хаджикирилов, Иван Джуджов, Захари Койчов, Петко Мачов, Найден Дринов. Черновежд и Н. Дринов посочват за членове на комитета и Марин Юруков, Филип Щърбанов и Кръстю Гешанов. Освен това Черновежд пише, че на 20 април Комитетът се слял с Комисията, избрана в Оборище, под името Привременно правителство. Според Д. Страшимиров, въпреки че не бил избиран председател, работата на комитета се е ръководела от Бенковски, а в негово отсъствие и по време на въстанието - от Павел Бобеков.
Назначени били и военачалниците: П. Бобеков - хилядник (единствен), а Рад Тусчийски, Стоян Пъков, Манчо Маньов, Никола Хаджигеоргьов, Павел Хаджисимеонов и други - за стотници.
Действително град Панагюрище оправдава името си и положението си на столица на Априлското въстание. Тук редовната турска войска и башибозуците срещнаха най-сериозната съпротива и дадоха повече от 600 души убити. В Панагюрище въстаниците не преговарят с неприятеля, нито се поддават на агитация на чорбаджиите за арестуване на своите видни революционери. Ето защо не е безинтересно да се запознаем с някои от проучванията на Л. Меченов за последните дни на Панагюрското въстание.
"На Спасовден в Харманите била изградена т.нар. Канлъ табия - кърваво укрепление, както отпосле го нарекли турците... На Канлъ табия турците били въспряни от близо стотина въстаници и два черешови топа. Въстаниците се самопожертвали, за да дадат възможност на населението да избяга в горите... Хвърляйки няколко пъти на юруш (атака) турците дали големи жертви. С голи ножове и брадви защитниците отбили няколко атаки на турската пехота, като й нанесли загуби - повече от 100 души били избити...
В същото време докато се развивали събитията около Канлъ табия, Бойчина кория и Кукла, другото крило на турската армия се насочило към връх Каменица, Маньово бърдо и Керемидното дере, за да влезе в Панагюрище. Тук Военният съвет изпратил добри и надеждни сили на брой около 200 души, начело със стотниците Стоян Пъков и Рад Клисаря. Изтеглените от Балабанова кория два черешови топа под командата на топчиите Стоил Финджеков и Атанас Узунов били разположени на позиция между Камяница и Маньово бърдо, където и сега личат останки от окопите."
Когато турските орди разбили съпротивата на защитниците и нахлули в града, отделни къщи станали гнезда на геройска съпротива. Къщата на П. Дудеков, където е сега Общият народен музей в Панагюрище, е била едно от гнездата на съпротивата на 30 април. Зетят на Дудеков - Петър Щърбанов, бил член на Привременното правителство и взел участие във всички боеве с турците. На 30 април той напуснал позицията Канлъ табия и се отбил в къщата си, за да прибере жена си и децата си, но те били у Дудекови. Там заварил събрано цялото население от махалата и група въстаници. Те решили да окажат съпротива на турците, ако същите се опитат да влезат насила в къщата...
Към 5-6 часа подир обед около сградата на двора се появили първите групи турски башибозуци, които се опитали да влезат в двора, но били отблъснати от стрелбата на въстаниците. Когато се набрала по-голяма група башибозуци, същите насилили от много страни, разбили вратата с брадви и влезли в двора. Собственикът П. Дудеков... бил заклан на стълбището при прозореца в посока за горния етаж, където и сега личат следи. Хванатите мъже в долния етаж също били избити, като кръвта потекла като стигнала в зимника...
За далия клетва революционер Петър Щърбанов, да не се предава жив на неприятеля, настъпил крайният момент. Той постъпил като Кочо Честименски. Най-напред искал да убие жената и децата си, но бил възпрян от другите. Когато чул предсмъртните охкания на П. Дудеков и разправата на турците с другите въстаници, напъхал в устата си дулото на револвера и завършил геройския си живот... Следи от сражението и клането в Дудековата къща и сега личат. Съсирената кръв е попила в дъските и оставила много петна в салона, стаите и подиума...
В Панагюрище повече от 30 къщи били гнезда на най-упорита съпротива на 30 април 1876 г. Неслучайно З. Стоянов говори, че панагюрските борци, сражавайки се по къщите или на позициите на 30 април и преди това, не са се предали на неприятеля с оръжие в ръка. Тук място за компромис не може да се намери.

Фатмето

Стрелча горяла в кървави пламъци. Башибозуци, черкези, цигани подложили на сеч всичко живо. Които успели да се спасят от безмилостния ятаган, побегнали. Пена Гуджова, жената на четника от Хвърковатата чета Р. Гуджов, била с пет деца: Генчо, Цветана, Куна, Нена, Гаврил. Накъде? Генчо, най-големият, предложил: "При тате." Една малка бохча със самун хляб, 2-3 ризки за децата. Това било всичко. 
А Стрелча вече не съществувала. Селото горяло, по улиците се търкаляли труповете на убитите от турците стари жени и мъже, останали да пазят покъщнината; както и загиналите в кървави престрелки въстаници. От Кози могили се виждали натоварените с грабеж турци и татари.
От 330 български къщи, както се съобщава в "статистиката" на селото и 100 плевни, остават само няколко сгради на по-високите места, превърнати от турците в техен щаб и наблюдателни пунктове...
Малката групичка бързо преминала височината Господа, преминала Чиряшка река и някъде към Цареви сливе спряла да си поеме дъх. Рашковица прибрала децата около себе си, само големият Генчо се мушнал из храсталаците на горичката. Но не минали и пет минути и той дотичал развълнуван. Всички наскачали, защото решили, че Генчо е забелязал турци.
- Мамо, ела бързо да видиш! - извикало запъхтяно момчето.
- Какво има, бе сине, какво има да видя?
- Ела, ще ти покажа!
Рашковица с един-двама селяни последвали момчето. Току зад мястото, където били спрели, имало малка закътана полянка. И там безпомощно лазело около камъните момиченце на около една годинка. Рашковица веднага се спуснала към детето. Но в миг спряла. То също било протегнало ръчички към нея, извикало "мамо", но... на турски. Детето било туркинче. Облечено било с шалварки и елече, тук-там прокъсано. Селяните се спогледали. Инстинктивно даже един посегнал към ножа си. Рашковица обаче не оставила много време за размисъл. Тя сграбчила детето и го притиснала в обятията си.
- Ела, ела, маминото, какво си виновно ти? Ще те взема с мен.
Детето се притиснало с ръчички около тази нова майка и престанало да плаче.
- Господи, - прекръстил се един от по-старите селяни, - и то е живинка като нас и си няма дом. Вземи го, булка Рашковице.
Дошли и останалите селяни, нахранили детето, пооблякли го криво-ляво. Но време за губене нямало и групата тръгнала на път. Генчо носел турското момиче на ръце, което се отпуснало и заспало.

Бият медните камбани

142 години! Бият медните камбани на Панагюрище. По мермерните плочи чаткат конски копита. Пристига Бенковски, пристига Волов, Райна Княгиня, Бобеков, Крайчо, Орчо... Пристига славата и величието на България. И там, зад коня на Бенковски, аз виждам и теб дядо Рашко, с чакмалията пушка и лютата сабя. Байрякът се вее, жените плачат от радост и хвърлят гергьовчета, чемшир и здравец. Ето Стоил Финджеков ще запали черешовия топ, който ще възвести на света, че има България - свободна, щастлива!... Бият медните камбани на Панагюрище. И под гръмовния им звън ние мълчаливо се кълнем. За теб Свобода, в теб, моя Българио!


Пиянството на един народ


Легендарното черешово топче


Свобода или смърт


Панайот Волов


Георги Бенковски


Захари Стоянов