Ако все така "успешно" се развиваме, скоро ще изчезнем

"Един мъдрец в политиката е по-полезен от хиляда богаташи"

- Проф. Дуранкев, ще ви провокирам с един парадокс, който забелязах в лекцията на президента пред студентите в УНСС. От една страна, той изреди и нарече успехи някои от промените в държавата ни през последните 30-ина години - преход от планова към пазарна икономика, приватизация, членството ни в ЕС и НАТО и т.н., а от друга страна, заяви, че важният критерий за политиката са реалните ползи за обществото и повишаването на жизнения стандарт. Обаче политиката на прехода всъщност доведе до точно обратното - най-висока смъртност в ЕС, голяма миграция, бедност, престъпност, корупция... Е, къде са "успехите" тогава? Какъв е вашият коментар?
- Според един древен афоризъм не питай само къде си стигнал, а защо си там. Да припомня на по-младите: през и след периода 1985-1990 г. българският народ пожела промени, които да разширят индивидуалната свобода, за да се постигне по-високо (количествено) ниво на жизнен стандарт и по-високо качество на живот. В името на целия български народ! Днес, три десетилетия след "промените", се озовахме в демографска катастрофа; блед икономически растеж (независимо от глицериновите инжекции от ЕС); разделено общество на свръхбогати и "оцеляващи"; формална "парламентарна демокрация" с елементи на правителствена диктатура; медийна слепота и продажност; труднодостъпни качествени образование и здравеопазване и т.н.
Красива илюстрация на "успехите от прехода" е Индексът на човешкото развитие, според който България за 90% от хората е извършила "преход надолу" - до 56-о място в ранглистата на света. Пред нас са страни, които си въобразявахме, че са по-зле, като Черна гора, Русия, Румъния, Беларус, Барбадос и Уругвай...
Българската мечта през 1990 г. не е била НАТО, а постигането на по-висок жизнен стандарт; следователно преходът е бил осъществен в неправилна посока от водачи, които са били или без компас, или с мощно корумпиране. Интересно е, че все още има хора по българските земи, но ако продължаваме все така "успешно", всички ще изчезнат - така както е станало с неандерталците. Това ще е огромно бедствие за българските политици - откъде ще идват пари за високите им заплати, за охраната и автомобилите им?
Казано по друг начин, президентът Радев маркира в речта си значителна част от проблемите на страната. Редно е да посочи и рецептата за тяхното разрешаване. Със сигурност има предвид, че търпението българско - прословуто и доказано - е изчерпано. Вярата българска - огромна и мечтателна - се е свила в пашкула на всекидневния комат хляб и кренвирша в петък вечер. И Бог сега да слезе по нашите земи, ще го гледат със смайване, но без вяра. Толкова големи са недоверията във всякакви "проевропейски", "евроатлантически" и лустросани "патриотични" политики и вождове!
Ще си позволя да подскажа, че президентът Радев описа общата диагноза на страната; необходима е смела решителна крачка напред, за да се предпише типът и продължителността на лечението. 2018 г. не е 1990-а и търпението е изчерпано, необходими са радикални мерки за промяна!
- Да включим прожекторите, да осветлим процесите в държавата - ако това е механизмът и начинът да тръгнем нагоре, кой трябва да го направи? Едва ли властта има интерес от такава светлина.
- Президентът цитира Гьоте за необходимостта от "повече светлина". Но Гьоте има и друга известна мисъл, че "три неща господстват на земята - мъдростта, чарът и силата". Дотук по време на прехода в България доминанти бяха силата и от време на време - чарът. А "силните" и "очарователните" полагат всячески усилия да не сдадат властта - от трона слизат направо в политическите гробища, а там само от някоя чужда фондация могат да бозаят, и то - временно. Да припомня и Хенрик Ибсен, че властта прилича на алкохол - това е отрова, която прави хората безумни.
"Мъдростта" дълго време беше в режим на забрава. А един мъдрец в политиката е по-полезен от хиляда богаташи. Той е полезен със знанията, а не с парите. "Повече светлина" на мъдрия е по-ценно, отколкото "повече еврофондове" за богатите. Началото на мъдростта е там, където започнеш да назоваваш нещата с точните им имена. Началото е повече светлина за реалната "кръвна картина" на обществото, после - на икономиката, която ни храни, и на природата, която ни дава живот. "Мисли с мъдрите, но живей с простолюдието", твърдят германците. Живей с пулса на обикновения човек - това е предизвикателството у нас!
Затова с речта си президентът хвърли ръкавица на "реално" управляващите. Ако докторите не могат да оправят болника, то трябва да се сменят докторите и лечението! Обратно казано, лошите политици още по-ярко показват значението на добрата политика. Бялото никога не изглежда толкова ярко бяло, колкото на фона на черното и сивото.
Много често досега слепци избираха за свои водачи слепци. Механиката на досегашната "демокрация" бе насилие на "скритите сили" чрез силно изкривени избори над народа и в "името на народа". "Включването на прожекторите" означава да се осветят и "скритите сили", и техните управленски марионетки. Естествено е, че статуквото ще се възпротивява всячески на тази идея, то обожава "стабилността"!
- Друг голям въпрос - този за структурата на българската икономика, еврофондовете, инвестициите. Не ви ли се струва, че отдавна сме "изпуснали влака", защото се развиват и се стимулират с пари отвън такива отрасли, които не са конкурентоспособни. Дори се чудя дали силните и богати държави в ЕС биха ни позволили обратното - не е в техен интерес, как мислите?
- Неолибералната идея, стигаща до откровено либертарианство, е, че "пазарът определя всичко", затова "оставете го без държавна намеса", все още може да се чуе в провалени страни, даже и у нас. Но основният принцип на капитализма не е "аз и ти", а "аз или ти" - една банална истина. Затова в западния свят често припомнят формулата на британския лейбърист Енюърин Бевън, че "спорният въпрос в капиталистическата демокрация се свежда до следното: или бедността ще използва демокрацията, за да спечели борбата със собствеността, или собствеността, страхувайки се от бедността, ще разруши демокрацията".
Естествено, "вътрешната едра собственост" накланя везните в своя полза чрез пазаруване на избори или на политици. Не по-малко естествено е "външната едра собственост" да търси свои изгоди в България. Част от развитите страни имат дългосрочен интерес да посочват други страни като "неуспешни", като даже им "помагат" да останат по-слаборазвити. Това желание не е само психологическо, а предимно социално-икономическо. По-бавните темпове на растеж и по-голямата социална стагнация на развитите страни могат да бъдат обяснени с постигането на "етап на зрелост" спрямо по-бързо развиващите се страни, които са в "етап на растеж". Това е една от причините по-богатите страни - чрез моркова ("заробващи" кредити) и тоягата ("цветна революция" или военна интервенция) - да организират възхода и да поддържат "приятелски режими" в други по-бедни страни. Колкото и да изглежда странно, даже в системата на пазарно интегрирания Европейски съюз се наблюдават страни "на различни скорости" на развитие - най-слабо развитите - най-бавно, изчислявано по реален БВП на човек.
По-развитите страни имат откровена икономическа изгода от по-слабо развитите страни, понеже по този начин огромните глобализирани корпорации ще могат да се наслаждават на по-изгодни ресурси, производствени и търговски възможности. От една страна, много по-изгодно е да се добиват суровини и материали в по-слабо развити страни, където разходите по добива им са по-ниски. Тези разходи са "естествено" по-ниски както поради по-ниските възнаграждения на работната сила, така и поради възможността за по-евтино пазаруване на местните политици, които да творят изгодни за корпорациите закони. От друга страна, изгодата на глобалните корпорации се развива и по линия на възможностите за изнасяне на вредни, трудоемки или енергоемки производства в по-слабо развитите страни, понеже там разходите по производството са чувствително по-ниски. Поддържането на ниски "свободни пазарни заплати", необременени от синдикален натиск, е огромно благо за корпорациите. От трета страна, пласментът на стоки с търговската марка на глобална корпорация, осъществяван на "новите пазари" в по-слабо развитите страни, води до развитие на пазарните територии на тези корпорации. Да печелиш от бедни е доста изгодно, особено ако ги убедиш да спрат или да ограничат собственото си производство.
По-развитите страни са силен магнит за потенциалните мигранти от по-слабо развитите страни. Но не е възможно, например, 6 млрд. по-бедни хора да се преселят в по-богатите страни като САЩ и страните от ЕС, в които живеят към 850 млн. души. Именно по тази причина по-богатите страни са измислили "демократични" механизми за подбор и прилапване на по-качествени човешки ресурси от по-слабо развитите страни. Една от тях е привличането на студенти (срещу заплащане, естествено) от по-слабо развитите страни, като по този начин се получават "човешки ресурси", за които по-бедната страна е плащала доста средства за тяхното развитие, здраве, образование, култура и живот. По-богатата страна "приемник" не заплаща цент от разходите за развитието на този "човешки ресурс" на по-бедната страна, това си е повече от чиста печалба! В името на "свободата на движението на хората". Друга изпитана система е квотната (чрез зелени карти и други евтини методи), чрез която се подбират и изсмукват качествени кадри от по-слабо развитите страни. Колкото повече оголиш кадровия ресурс на по-бедните страни, толкова повече печелиш от вече подготвени кадри. Естествено, за които не плащаш и цент.
Sub sole nihil novi est - нищо ново под слънцето, както са казали римляните.
- Еврозоната - хем сме покрили критериите и сме готови, хем си знаем, че не сме за там заради убийствено ниските доходи на българите. Кога според вас трябва да кандидатстваме за "чакалнята" и защо други държави от Източна Европа се въздържат, а ние напираме да стане час по-скоро.
- Необходимо е и политическо, и икономическо решение. Трябваше ли 50-те щати в САЩ да чакат всеки поотделно за обща валута? Конгресът приема Декларацията за независимост на 4 юли 1776 г., а доларът се въвежда като парична единица в САЩ на 2 април 1792 г. с т.нар. Coinage Act (Закон за сеченето), приет от Конгреса на САЩ - само 16 години след независимостта. Не може дълго време да просъществува (Европейски) съюз на различни валути и на боричкащи се конкурентни национални икономики.
Ползите от въвеждането на еврото за България ще бъдат поне в две посоки. От една страна, въпреки че сме във Валутен борд, ние нямаме "кредитор от последна инстанция", което създава "евентуални" опасности пред банковия сектор до приемането ни в еврозоната. Единствено ЕЦБ може да финансира "закъсали" финансови институции, но само в страните от еврозоната. Ако някога се развие друга банкова криза, това ще е огромен проблем. След приемането на България в еврозоната, ще е възможно ползването на така наречените "спасителни механизми".
От друга страна, ако България притежава различен "поевропейчен" механизъм за функциониране на Централната банка, инфлацията и дефлацията могат да се омекотяват по-успешно.
От трета страна, в условията на Валутния борд и при положение, че България е извън еврозоната, "усмирителната риза", поставена от борда върху наличната парична маса в обращение, е толкова стягаща, че се чувства неин дефицит на пазара и в разплащанията. След влизането в еврозоната кредитирането ще стане доста по-облекчено.
Последен положителен ефект, който може да се очаква, е след въвеждането ни в еврозоната напълно нормално лихвените проценти по всички кредити да паднат чувствително на нива 2-3 процента, а някои стари кредити да се предоговорят.
Очакван негативен ефект, който се получи при вкарването на всяка страна в еврозоната, е един бърз скок на цените. От 1,5 лв. бирата може да стане 1,5 евро, например. И всичко останало да поскъпне с до 20-50 на сто. Така че, ако българските капиталисти не повишат в съответната степен заплащането на стоката "работна сила" (а те едва ли ще го пожелаят масово), са възможни социални сътресения и напрежения. Ролята на държавната машина е да предотврати (чрез съответно рязко вдигане на минималните доходи) подобни негативни ефекти. Разбира се, ако не се управлява от кукловодите олигарси.
Един страничен "предвидим" ефект е, че в момента на присъединяването ни към еврозоната България ще е длъжна да плати във фондовете на Европейския механизъм за стабилност пряка капиталова вноска от над 300 000 000 евро, което се изисква като еквивалент на 0,8% от тогавашния БВП. Освен това България ще трябва да поеме гаранции за към 4 000 000 000 евро, определено на база 6,5% от БВП.
Има 100 "за" и 100 "против" въвеждането на еврото в България. Но по-важното е накъде ще поеме ЕС, който сега е на кръстопът, а след това ще има един допълнителен аргумент. Той ще натежи в полза на едната част на кантара.