Четвъртият КСНС на Радев се оказа най-дълъг

Четвъртият Консултативен съвет за национална сигурност, свикан от Румен Радев, се оказа и най-дългото заседание от досегашните, откакто той е държавен глава. Повече от пет часа властта обсъжда "Актуални рискове и заплахи за националната сигурност на Република България. Състояние на въоръжение сили. Необходими мерки". Заседанието се проточи и след редакционното приключване на броя. Въпреки напрежението между институциите от последните дни на "Дондуков" 2 дойдоха премиерът Бойко Борисов, лидерите на парламентарно представените партии Корнелия Нинова, Цветан Цветанов, Мустафа Карадайъ и Веселин Марешки. Военният и вътрешният министър Красимир Каракачанов и Екатерина Захариева, както и шефовете на службите за сигурност също изпълниха задълженията си и дойдоха навреме.
Още в началото бе ясно, че заседанието ще продължи дълго - очакваха се няколко доклада на службите и МО, а една от темите за дебат бе ситуацията в Сирия. Тежък дебат се очакваше и по състоянието на въоръжените сили. Президентът настоя темата да бъде обсъдена заради неизпълнените решения, които бяха формулирани на предишни заседания.
Първи от консултативния съвет си тръгна лидерът на "Воля" Веселин Марешки. Три часа и половина след началото на заседанието той обяви, че ситуацията върви към постигането на консенсус по повечето теми. От думите му стана ясно, че е обърнато детайлно внимание на модернизацията на армията. Въпреки че на предишния КСНС си пролича, че участниците са на различни позиции, Марешки обяви, че все пак имало съгласие по темата. Разногласие възникнало само по сроковете, в които да имаме модерна войска. "За следващите 3 години беше показано какъв е планът и с колко не се доизпълнява. Разликата за следващата година беше 100 млн., не мисля, че това е голям проблем и ще наруши програмата за модернизирането на армията", заяви той.
Няма заплаха за сигурността, ситуацията е максимално спокойна, увери Марешки. По думите му според данните, които има, не се очаква България да бъде пряко застрашена от случващото се в Сирия.



Президентът отново повдигна темата за модернизацията на армията, след като кабинетът протака сроковете, договорени на предния КСНС
Снимка Емилия Костадинова
 

Предисторията

В началото на януари президентът покани лидерите на парламентарните партии и шефовете на служби, за да обсъдят ролята на страната ни за развитието на Общата политика за сигурност и отбрана на ЕС в контекста на българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 г. Тогава КСНС прие да работи за изграждането на Международен институт за устойчиви технологии с научен център в Югоизточна Европа. Съветът постави и срокове - до 15 март да има пътна карта за програма 2030, посветена на развитието на отбранителните способности на въоръжените сили. До 31 март трябваше да е готов планът за участие в проекти на постоянното сътрудничество, генериращи перспективни способности. Дотогава трябваше да бъде разработен и каталог на българската отбранителна индустрия. Бе предвидено до 30 септември да бъде извършен преглед и при необходимост актуализиране на Националния план за повишаване разходите за отбрана на 2% от БВП до 2024 г.
Преди броени дни президентът се срещна и с представители на българската отбранителна индустрия. Пред тях той защити тезата, че държавата трябва да стимулира и подпомага по-активно работата на фирмите от българския военнопромишлен комплекс.
Няколко дни по-късно Радев заяви, че очаква на КСНС да бъдат обсъдени мерките, предприемани от България във връзка с актуалните заплахи за националната сигурност. По думите му колективната система за сигурност и колективната отбрана не трябва да неглижират изграждането на наш собствен отбранителен капацитет.