„Не трябва да мълчим!“

Владимир Веретенников,
РИА "Новости"
 
 
Преди дни президентът на Латвия Раймонд Вейонис подписа приетия от парламента на трето четене закон за забрана на руския език в средното училище. Това предизвика негодуванието на рускоезичната общност: хората излизат на протести и продължават да „гласуват с крака“, отивайки в други страни.
 
„Подчинихме руснаците“
 
Новият закон предвижда, че от учебната 2019/2020 година в средните училища на националното малцинство ще започне преход към обучение само на латвийски. Президентът Раймонд Вейонис (който, впрочем, самият е руснак по майка), утвърждавайки тези поправки, заяви, че обучението на латвийски ще даде на всички равни възможности да получат качествено образование. По мнението на Вейонис „това ще направи обществото по-сплотено, а държавата – по-силна“.
 
Активистката за защита на руските училища, майката на две деца Екатерина Иванова обясни пред РИА "Новости", че латвийските политици изпълняват отдавнашното искане на своите избиратели и най-накрая „подчиниха тези руснаци“. „Всичко се случи по предварително замислен план. Отначало приеха Преамбюл на Конституцията, където въведоха мисълта, че „никой освен латвийците“ и нищо, освен латвийския език“. После приеха поправка с възможност за уволнение на нелоялни учители. А сега черешката на тортата – края на училищното образование на руски език“, отбелязва активистката. По нейните думи партия „Съгласие“, за която масово гласува рускоезичният електорат, се отказала от активна защита на националните права на своите избиратели, а да се чака помощ от Евросъюза е безсмислено.
 
„Латвийците вече не ни слушат. В последно време все по-често се среща това неприятно чувство, когато вместо любимата Мария Ивановна в детската градина ви посреща строгата и винаги зла Лаура Яновна. И ти, като едно дете, разбираш, че това е всичко, това е краят. А сега вече Лаура Яновна отвежда детето ти. А ти нищо не можеш да направиш“, казва Иванова.
 
В Рига се състоя поредната акция на защитниците на руските училища, наречена „марш на разсърдените родители“. Въпреки дъжда над две хиляди души първо проведоха митинг в Стара Рига до Барутната кула, а след това под ударите на барабан шестваха до Рижкия замък – резиденцията на президента. Начело на колоната носеха плакат „Няма да забравим, няма да простим!“, скандираха „Руските училища ще ги има!“. Демонстрантите донесоха пред Рижкия замък голямо черно платнище с надпис Melna zime („черна точка“) – символ на това, че Раймонд Вейонис е изгубил доверието им като държавен глава. По време на митинга евродепутатът и съпредседател на партията „Руски съюз на Латвия“ Мирослав Митрофанов заяви, че борбата за училищата още не е завършила. Но призна: надежда, че управляващата коалиция ще се вслуша в протестиращите, на практика няма. Промяна в убежденията на държавата, по мнение на Митрофанов, може да се постигне само с масовост на протестите. Той добави, че е необходимо да се опита да се привлече към проблема и вниманието на международните съдилища. „Налагайки държавния език на руските училища, Латвия нарушава задълженията си, поети при влизането в Европейския съюз. Това е достатъчно силен аргумент за отмяна на това решение“, уверен е евродепутатът. 
 
„Имаме право да учим децата си на роден език“
 
Участничката в протестите, майка на две деца, ИТ специалистката Ирина Бобкова разказа пред РИА "Новости", че с покушението върху руските училища властите разрушават историческите традиции на собствената си държава. „Тази земя в продължение на векове е била родина на хора от различни националности – латвийци, латгали, руснаци, евреи, немци, поляци, литовци, беларуси и други. И всички те от десетилетия дават своя трудов и интелектуален принос за развитието на Латвия, плащат данъци. Руските училища са тук от повече от 200 години, много преди създаването на латвийската държава. Руската общност тук съществува от незапомнени времена, преди Петър І. Руските училища, храмове, театри и другите обществени здания са се строили с пари на нашата общност. В тази земя лежат нашите предци и тук растат нашите деца и внуци“, подчертава тя.
Бобкова добавя, че руснаците никога не са били против латвийския език, латвийския народ и неговата култура. „Искахме да живеем мирно и да се трудим за благото на държавата. Родителите на учениците в руските училища са заинтересовани от качествено преподаване на латвийски. Но ние считаме за абсурдно да се преподава на латвийски от руски учители на руски ученици в руски училища. За желаещите да учат латвийски има латвийски училища, в които с всяка година има все повече свободни места вследствие емиграцията“, отбелязва активистката.
 
Позицията на властта в този случай е проста – в Латвия трябва да се учи и говори на латвийски. На местните руснаци се налага ролята на мигранти от други страни, изначално чужди на тази земя. Но в Щаба за защита на руските училища отхвърлят сравнението на рускоезичните жители на Латвия с арабите или турците в Германия. „Първо мигрантите в страните от ЕС съзнателно са избрали своя път и такава съдба за децата си. А нас ни принуждават на това, не ни оставят никакъв шанс да обучаваме децата си на роден език дори срещу заплащане, в частни училища. Второ, във всички цивилизовани страни има училища за националните малцинства, дори когато техните проценти са в пъти по-малки от рускоезичното население на Латвия“, се казва в декларацията на хората от щаба. По техни думи едно е да говориш и да пишеш на латвийски, но съвсем различно е на този език да се изучават точни науки. Защитниците на училищата за национални малцинства доказват, че децата, които са принуждавани да учат на латвийски, после се оказват неконкурентоспособни в сравнение с връстниците си, които получават средно образование на роден език
 
Депутатът в Сейма от опозиционната „Съгласие“ Боис Цилевич съобщава в местната преса, че партията му проучва възможностите да се обърне по въпроса за „училищната реформа“ към конституционния съд на Латвия. По думите на Цилевич ситуацията е много сложна и той засега отказва да даде оценка на шансовете за успешен завършек на такова дело. Политикът смята, че сега положението се различава съществено от ситуацията отпреди 20 години, когато в Латвия е приет закон, предвиждащ от 1 септември 2004 г. цялото обучение в горните класове на училища на националните малцинства да се води само на латвийски език. През 2003-2004 г. в страната са се провеждали мощни протести с десетки хиляди участници – руски ученици и техните родители. Под техен натиск латвийският парламент беше принуден да смекчи закона. В училищата на националните малцинства беше установена пропорция, според която 60% от образователния процес ще се води на латвийски, а 40% - на роден руски. Но през изминалите години в търсене на по-добър живот от Латвия си тръгна значителна част от заинтересованото население – сега на митингите в защита на родния език излизат по неколкостотин, в най-добрия случай по няколко хиляди души. Това затвърждава у властта увереността, че този път няма да й се налага да прави компромиси с руснаците по „училищния въпрос“
 
"Трепери, руски учителю"

В разговор с РИА "Новости" опозиционният политик, бивш депутат в местната управа на Даугавпилс и баща на две деца Юрий Зайцев ("Руски съюз на Латвия") признава, че мнозина в страната са обхванати от разочарование и не вярват във възможността да променят нещо към по-добро. "Преди 14 години аз самият бях ученик и участвах в акциите за защита на рускоезичното образование. Контрастът между броя протестиращи тогава и сега, разбира се, е поразителен. Някои си тръгнаха и записаха децата си в училища във Великобритания, Ирландия, Германия, Русия - проблемите на бившата родина вече не ги касаят", разказва той. "Други съвсем изгубиха вяра и казват, че нищо не може да се направи. Освен това хората се боят, че ако започнат да изказват активно мнението си, може да имат неприятности. Особено наплашени са учителите, тъй като законът вече позволява те да бъдат уволнявани, ако техните постъпки и изказвания се счетат за "нелоялни". Някои сега разчитат на юристи и правозащитници за отмяна на несправедливата "училищна реформа" в съда. Но това е дълбоко грешен подход. Без масови акции на протест правозащитниците не могат да направят нищо. Ако се боим, ще погубим бъдещето на нашите деца. Не можем да допуснем руските педагози да обучават руските деца на нероден език. Да бъдат постоянно заплашени от доноси: учителят Ивановс, разяснявайки на учениците строежа на водорода, си позволи да премине на "чужд" език".
Учителите действително биват държани в страх. Преди дни латвийският Център за държавния език (ЦДЕ) обяви, че ще проведе повсеместна проверка на знанията по латвийски сред руските педагози. Проверките започват още през април и ще продължат докато не бъдат инспектирани всички училища. Такива проверки се провеждаха преди 3-4 години, а както съобщиха от ЦДЕ, тогава бяха установени "значителни" нарушения. "Прогнозираме, че ситуацията се е подобрила, но трябва да се убедим в това", съобщи зам.-директорът на ЦДА Ингрида Берзиня.
Учител, чийто знания бъдат оценени като недостатъчни, рискува да остане без работа. На всичко това активистът Деги Караев отговаря в социалните мрежи: "Сега учителите ще бъдат удряни по главата в зависимост от своята "лоялност". Но ние все още можем да защитим своите педагози, ако те се изправят и тръгнат да защитават правата си. Ние ще се изправим с тях, рамо до рамо!"