Върви се към унищожение на уникална болница

Йордан Иванчев е роден на 25 май 1969 г. Завършил е медицина в Медицинския университет в София. Специализирал е трудова медицина. Бил е общински съветник в Божурище и председател на комисията по здравеопазване, социална политика и околна среда в Общинския съвет на града. В момента е изпълнителен директор на Националната специализирана болница по физикална терапия и рехабилитация. 

"Общината е кандидатствала за еврофинансиране с чужд имот, той е бил на болницата"

- Д-р Иванчев, вие сте директор на Националната специализирана болница за физикална терапия и рехабилитация. От няколко месеца алармирате, че тя е застрашена от ликвидиране. Какво се случва в момента в нея?
- В момента лечебното заведение се ръководи на практика от двама директори. Преди около седмица се появи колега със заповед на здравния министър Кирил Ананиев за назначаването му за директор на болницата. Това е странно за мен, тъй като аз самият не съм уведомен, че съм освободен.
Колегата веднага започна да влиза във владение, подписва документи, освободи юрисконсулта на болницата, който работи тук от 17 години, смени и икономическия директор. Той обаче няма право да се разпорежда, тъй като според Търговския регистър аз още съм изпълнителен директор на болницата. Ако например отида в обслужващата ни банка, там ще припознаят мен като директор, а не него.
Нямаше официално представяне, не съм получил заповед за отстраняването ми. Имаше данни, че искат да ме сменят, но все още никой не ми е предоставил документ за това. Аз съм избран на поста точно преди година след конкурс с договор за управление и здравният министър е в правото си да го прекрати, когато поиска.
- Защо се стигна до тази ситуация?
- Болницата има много наболял и тежък проблем. Той е свързан с решение на Министерския съвет от януари 2017 г. То предвижда капиталът на болницата да се намали от 543 000 лева на 89 000 лева. За тази цел лечебното заведение трябва да прехвърли определени имоти безвъзмездно на Столичната община. Така размерът на капитала, който остава за лечебното заведение, е срамен и смешен. Това е национална болница, с оборудване и персонал, водеща в сферата на рехабилитацията и физиотерапията. Не е редно да оставиш лечебно заведение с 80 човека персонал, със 100 легла и с приходящи болни в такова състояние. Ако утре НЗОК  забави плащане, а аз като директор не се разплатя за храна, нафта, ток или вода, болницата ще трябва да обяви фалит. Така ще се самоунищожим.
Но аз не съм човекът, който може да казва, кое е правилно и кое не. Получих разпореждане имотите да се прехвърлят и написах писмо до министерството, че не мога да го изпълня, тъй като болницата има задължения. А по закон нямам право да прехвърлям имоти, ако имам дългове. А те са в рамките на 50-60 000 лева.
- Кои са имотите, от които трябва да се откажете?
- Първият е сграда на банята в центъра на "Горна баня" с прилежащ терен и съседен парцел на отстояние от 300 метра от 2 дка с изоставена сграда - бивш санаториум на болницата. Скандалите около тази баня са още от 2002 г., когато Столичната община влиза с полиция в банята, изгонва 110 човека персонал, които са на работа тогава, и затваря банята. Тя е била наскоро ремонтирана и се е ползвала активно. След това банята е запечатана, ограбена, започва разруха.  Общината си издава фалшив нотариален акт за собственост. На базата на него кметството дава на концесия минералната вода. Впоследствие се водят дела между болницата и общината и към 2008 г. те са спечелени окончателно от болницата. Доказва се, че Столичната община не притежава и 1 кв. м от имота. Ако зависи от мен, бих завел дело срещу общината, защото теренът около банята е бил 10 дка, а след решението на съда реално са върнати 6 дка. Останалите 4 дка са потънали някъде. Така че в този момент дори да се възстанови сградата на банята, тя няма как да се използва като такава, защото цялата минерална вода се използва от концесионера. Едва 0,6 л. в секунда се ползва от населението за пиене.
- Как стои въпросът с втория имот?
- Другият имот, който иска Столичната община, е в кв. "Овча купел". Там става дума за 50 дка - парк и сграда, която наричат погрешно баня, но тя всъщност е балнеолечебница. Създадена е на място, на което през 1853 г. след земетресение извира топла минерална вода с изключително лечебни качества. Впоследствие царят и софиянци даряват земя, а през 1933 г. с волен труд и дарения е изградена балнеолечебницата. Тя е на 3 етажа и е около 3600 кв. метра и е с изключителна архитектура. През последните няколко години се водят дела за собствеността й и това води до преустановяване на работата й също около 2000 г.
За разлика от водата в "Горна баня", тази в "Овча купел" не може да бъде използвана без лекарски надзор, например за спа процедури или плуване. Това е агресивна вода, в нея има радон и сяра и помага на много заболявания. С този ресурс могат да се направят много неща, той е уникален не само за България, но и за Европа. В момента я ползваме само за пълнене на външен басейн към болницата и за душове през лятото на лечебния ни плаж. Има персонал, който насочва какви бани да се правят и как пациентите да я използват. Водата обаче не достига до самата болница.
- Защо Столичната община иска имотите, какво ще прави тя с двете сгради?
- Решението на Столичния общински съвет да придобие двата имота е още от края на 2016 г. Доколкото знам, намеренията на кметството са да се спечели финансиране по два европроекта към ОП "Наука и образование за интелигентен растеж 2014-2020". Идеята е едната баня да се превърне в център по музеология, в който да се обучават научни работници, а банята в "Овча купел" трябва да стане център за изследване на минералната вода. Искам да допълня, че в решението на МС за прехвърлянето на собствеността има ясно условие, че ако проектите не бъдат реализирани в рамките на пет години, общината е длъжна да върне имотите в актива на болницата. Странно е и, че общината е кандидатствала за финансиране за чужд имот.
Много хора не са наясно и, че на територията на болницата вече има лаборатория, тя работи от много години и е безсмислено да се прави друга. Открихме документи за първите изследвания на минералната вода при нас, които са направени през 1937 г.
Задължително трябва да се отбележи, че имотите, които общината иска, не са оценявани реално от много години и се водят на стойност от 460 000 лева. По нареждане на един от зам.-министрите на здравеопазването през миналата година аз поръчах преоценка. Независимият оценител показа, че цената на имотите всъщност е около 10 млн. лева.
- Какво направихте вие като директор през изминалата една година?
- През този период писах до различните министри на здравеопазването с искане за малки суми, които ми бяха отказани. Предложих да направя цял сектор за водолечение и имах нужда от  60 000 лева, които са недостатъчни, но може да се започне отнякъде. Не сме получили обаче един лев за тази една година.