Знание
От другия бряг
Учудващо е, че предлаганите от МОН променени учебни програми не се обсъждат оживено
/ брой: 81
Николай Николов
Разликата във времето между двата бряга на континента е час и затова покрай прозяването, бръсненето и останалите точки в списъка на сутрешната суетня с едно ухо слушам новините и прегледа на печата по БНР. Далеч съм от България, но такъв навик - поддържан по-скоро от любопитството, отколкото от носталгията, макар че и нейната сянка витае наоколо, къде без нея.
Тукашните утрини рядко радват окото, по правило постните им физиономии са умити от хладния дъжд. Вали много, понякога със седмици. Това е даденост, с която се смиряваш. Обсъжданите по радиото теми също не добавят блясък към пейзажа. И с чутото не може да се направи много, но него го приемаш навътре. Замисляш се колко се е променила държавата, а с нея - вероятно и обществото. Отстрани не всички събития и решения изглеждат разбираемо. Не, по-точно те са ясни, само че ти се струват някак си неправилни, инородни, що ли, досущ като капията или гроздето в саксия на рафта в цветарския магазин - бучнеш ли ги в земята навън, ще погинат от липсата на слънце, да ги оставиш за красота в стаята - удоволствието е съмнително.
Миналата седмица в радиообзора споменаха за промените в учебните планове и предвиденото съкращаване на изучаваните произведения от български автори. Отпадат творби на Ив. Вазов, П. Яворов, А. Константинов, П. Славейков, Ем. Станев, Г. Караславов, Е. Багряна и други. Стана дума, че министерството на образованието е направило нови учебни програми за ХІ и ХІІ клас, за по-ниските класове те вече са факт. Та спореха кои творби отпадат от средното образование и кои не.
Спомням си, че преди много години на стената на една от класните ни стаи беше окачено табло с надпис: "Който не обича отечеството си, не може да обича нищо." Хубава мисъл, правилна. Но кого обича днес МОН, когато прочиства учебниците от български произведения? Как се възпитава родолюбие без допир до културата и познаване на родната история и литература? Във всеки случай Република България е независима държава и членството й в бюрократичните структури на ЕС не трябва да ограничава националната ни идентичност.
Има предложение първокласниците да изучават програмиране. Нашите чиновници вероятно са заимствали тази идея от естонските си колеги, нали е казано, че краставите магарета се надушват през девет баира.
Аз не съм особено впечатлителен, но сред гледките, които не ме оставят равнодушен, се числят и следните две:
1. Майка, която пуши край рожбата си.
2. Дете, в чиито ръце родителите са наврели телефон или таблет.
За вредата за здравето, които нанасят тютюнът и електромагнитното излъчване, вече не се говори, ала това не означава, че тя е изчезнала. За психическите, когнитивните и емоционалните проблеми, предизвиквани от заседяването пред компютъра също се знае. Лошо, непростително е, че родителите тровят собствените си отрочета!
Изобщо, характерът на човека се формира през първите му седем години. В началните класове децата би трябвало да правят това, което се полага на малки ученици: да четат и смятат, да творят, да палуват. И да бъдат обичани и възпитавани. Електронните устройства и телевизорът нямат място в света на малчуганите, защото, освен всичко друго, променят начина на мислене и емоционалността. Какво дават уменията да боравиш с мишката или джойстика, ако си неграмотен и асоциален?
А неграмотността е проблем. В изследване на ЕС се отчита, че расте броят на българчетата, неумеещи да четат или затрудняващи се с възприемането на текста. Безусловна е взаимовръзката: четене- мисъл/анализ - научаване - идея/чувство - поведение. За способностите на индивидите, при които тя е нарушена, научаваме от криминалната хроника и преките предавания от НС, ала не бива да забравяме, че такива хора щъкат и около нас - в блока, на улицата и опашката на касата, и колкото повече са, толкова по-трудно ще става за всички.
Специалисти от Българската стопанска камара са изчислили, че към днешния ден на трудовия ни пазар има около четвърт милион неграмотни човека. Предположително през следващите 10-15 години към тях ще се присъединят още толкова младежи. Половин милион от седеммилионното ни население е много и отговорността за всяка от тези обречени души лежи върху семейството и училището.
В края на зимата пощръклели от безделие майки бяха готови да линчуват учителки, монтираха скрити камери и учеха преподавателите как да си вършат работата. Вдигнаха олелия до небето. Учудващо е, че сега предлаганите от образователното министерство промени в учебните програми не се обсъждат оживено, въпреки че засягат интересите на цялото общество.