Отзвук
В съзвучие с историческата правда
Благодарствено писмо до президента Румен Радев
/ брой: 81
Крум ВАСИЛЕВ
Благодарим Ви, г-н президент,
Благодарим Ви сърдечно. За пореден път Вие показахте, че България има президент, който "олицетворява единството на нацията", следователно не се разминава с това основно изискване към него, записано в конституцията. Показахте го с Вашето приветствено писмо до участниците в честването на 75-годишнината от създаването на НОВА - Народоосвободителната въстаническа армия на България. Силно писмо, в което с малко думи е казано много. Но което, доколкото зная, не бе публикувано по чисто технически причини. Поради това ще го цитирам почти изцяло.
"Поклон пред делото на героите от антифашистката съпротива!", така завършва писмото. Тези прости, човешки думи взривиха на 19 април т. г. препълнената зала "Европа" на парк-хотел "Москва", където ставаше събранието. Над двестата участници - ветерани и по-млади антифашисти, станали на крака, развълнувани, дълго аплодираха. Защото най-после след зловонните бръщолевения на президентското недоразумение Плевнелиев се чуха
правдиви думи за антифашистката съпротива
от доблестен президент.
"За пореден път ние, признателните наследници - се казва в писмото, - ще сведем глава пред борците от антифашистката съпротива и ще почетем тяхното дело. Водени от висшия идеал за един по-справедлив и човечен свят, мнозина достойни български граждани се изправиха срещу адската машина на хитлерофашизма в мрачните години на Втората световна война."
Тези думи на президента Румен Радев са в съзвучие с историческата правда. Но те са в остър дисонанс с политиката и действията на правителствата от "прехода", които отрекоха съпротивата и поръчаха да се пренапише историята.
Съпротивата представлява светъл пример за поколенията с родолюбието и идеализма на участниците в нея, повечето от които бяха младежи. След 1989 г. този пример трябваше да се затъмни, участниците в нея трябваше да бъдат дегероизирани. С тази задача се заеха и медии, и държавни институции. Не беше подминато и училището.
Съставени бяха нови учебни програми, написани бяха нови учебници, съобразени с горната цел, а не с истината. В тях понятието Народоосвободителна въстаническа армия изобщо не се споменава. Липсват и понятията антифашистка борба, антифашистка съпротива. И понятието фашизъм липсва! Според съвременните правителствени изисквания такива неща в България не е имало. Имало е само някаква си хилава "комунистическа съпротива"...
Че комунистите и ремсистите бяха гръбнакът на съпротивата, е всеизвестно. Но в нея участваха и некомунисти, а голяма част от българския народ подкрепяше съпротивата, защото изпитваше върху гърба си жестокото ограбване на България от хитлеристите. И съвсем не беше "хилава" антифашистката съпротива, щом като за борба с партизанските чети, отряди и бригади на Народоосвободителната въстаническа армия профашистките правителства хвърлиха полиция, жандармерия и големи армейски части. Без успех. Въпреки блокадите, въпреки жестокостите, въпреки многобройните жертви НОВА се възраждаше от пламъците все по-многобройна и по-силна. Защото корените й бяха дълбоко в народните недра.
"Благодарение на подвига на участниците в съпротивата днес можем да се гордеем с приноса на България срещу онзи човеконенавистен режим, отнел живота на милиони", пише президентът. Обаче в разрез със здравия разум "сините" правителства от "прехода", а след тях и правителствата на ГЕРБ не само че не се гордеят с този принос, отричат го всячески. България е единствената страна в Европа, в която на доказаните участници в съпротивата беше отнето правото да бъдат смятани за участници във Втората световна война. Игнорира се даже фактът, че към Главния щаб на НОВА Англия изпрати последователно три свои военни мисии, което е равносилно на признаване на българската Народоосвободителна армия като звено от великите армии на Обединените народи. Игнорира се и фактът, че след 9 май 1945 г. всеки български партизанин получи съветския медал "За победу над Германией", придружен с поименно удостоверение с подписа на маршал Толбухин. Какво по-силно доказателство от този медал може да има, че войниците и командирите на НОВА са участвали във войната срещу хитлеристите на страната на обединените народи? Но и до днес отнетото право не е възстановено. Тук подчертавам: в никакъв случай не става дума за някакви материални облаги, то вече няма и на кого да се дават. Участниците в съпротивата така оредяха, че в повечето области не е останал нито един жив. Става дума единствено за възстановяване на потъпканата правда, изисква го
паметта на загиналите в борбата антифашисти
"Историята често става жертва на опити за подмяна. Наш дълг е да пазим нейните страници и да не позволяваме с миналото да се търгува. Дължим го на достойните ни деди, но го дължим най-вече на младото поколение. Вярвам, че във ваше лице обществото ни има защитник на безпристрастния прочит на историята, но и коректив, който се изправя срещу всеки опит омразата и ненавистта да бъдат превръщани в норма." Това е написал президентът Румен Радев в писмото си до антифашистите. Мъдри думи.
Позволявам си, като един от малцината все още дишащи участници в съпротивата, да твърдя, че на нас, антифашистите, тези думи на президента дълбоко импонират. Но ще бъдат ли чути и разбрани те от онези, които продължават да отричат делото на НОВА? И няма ли писмото на Румен Радев да се окаже пореден повод нищите духом от породата Цв.Цв. да обвинят президента в нови смъртни грехове? Твърде възможно е така да стане. Но по този начин те само ще потвърдят известната истина: "Родените да пълзят не могат да летят."