Паметник на децата, жертви на фашизма

"Ние, членовете на клубовете по интереси "Педагог" (преподаватели от СУ) и "История" (учени от БАН), подкрепяме горещо инициативата на ДУМА за издирване на децата, загинали през 1923 - 1944 г. и за съграждане на общ мемориал за тях в София. С погнуса четем написаното на мемориала пред НДК в памет на "жертвите на комунизма", на "мъчениците", "свети" и "безсмъртни", сред които са имената на убийците на деца: подпоручиците Крум Дрончев и Константин Йорданов, убиецът на 6-те ястребинчета полк. Атанасов, кап. Николчев, полицаите Дочо Христов, Стоян Узунов, Иван Близнаков, Тончо Русчев и др. Последните проучвания показват, че 250 деца до 17 години са изтребени - разстреляни, обесени, обезглавени, изгорени, нанизани на щикове, изтезавани... Забрава обгръща техните имена. Ние, социалистите, сме морално задължени да поправим това престъпление срещу човечеството". Това се казва в писмо, изпратено до редакцията от клубовете на социалистите "Педагог" и "История".
Продължава инициативата по идея на ДУМА за съграждане на паметник в София на най-малките невинни жертви на фашизма у нас. В много държави в Европа са изградени такива паметници. Само напомняме, че има дори Световен ден на младия герой антифашист (8 февруари), обявен от ООН още през 1962 г. Нови и нови българи от градове и села се присъединяват към инициативата. След нашия призив да бъдат издирени имената на деца, жертви на фашизма, ето какво ни написа Пенка Христова от Мездра:
"Бях на 12 години, когато бушуваше Втората световна война. Колкото повече Червената армия напредваше към Берлин, толкова повече фашистите в България ставаха жестоки - затваряха, палеха къщи, избиваха, интернираха. От нашето село - Долна Кремена, бяха запалени къщите на партизаните Цветан Маринов и Цоло Кръстев - командир на партизанския отряд "Гаврил Генов". От моето село в партизанския отряд излязоха 9 души. От едно семейство излязоха в гората 3-ма - Цветан Маринов, жена му Елена и сестра му Цвета. Брат му - Петко Маринов беше ятак, съпругата му Ердена месеше хляб и подготвяше друга храна. Той ги изнасяше и даваше на партизаните. Често изпращаше и по-голямото си момче - Милчо, който беше на 15 години. Ердена и Петко имаха още едно дете - Ивайло на 10 години, което беше болно от диабет. Един ден няколко полицаи дойдоха и арестуваха Петко. Обърнаха цялата къща, търсеха позиви, вестници, крещяха, вързаха ръцете на Петко и го изведоха от къщи. Ивайло много се уплаши, припадна и от този ден състоянието му се влоши. Не мина много време и трима полицаи пак нахлуха в къщата, арестуваха Ердена и двете деца. Затвориха ги в училището в с. Горна Кремена, което беше превърнато в затвор. По цяла нощ се чуваха писъците на измъчваните хора. Един ден затворниците бяха подкарани към Мездра, за да бъдат интернирани. Близките им бяха изнесли дрехи и храна, бяха застанали накрая на селото при двата бряста. Когато се зададоха затворниците, хората се затичаха към тях, полицаите ги блъскаха и биеха. Ивайло едвам вървеше. Един от стражарите каза: "Това дете няма да идва с вас". Ердена плачеше и се молеше, че детето е болно и не може да го остави. Ивайло протягаше слабите си ръчички, плачеше и викаше: "Майко, майчице, не ме оставяй!" Тогава полицаят Мито Коцов блъсна Ивайло и каза: "Нека това куче да мре!". Ивайло падна и загуби съзнание. Прибраха го баба Рада и дядо Вълчо. Баща му Петко Маринов заедно с Иван Вълчев и Мато Нинов и още четирима комунисти от с. Вировско - убити, недоубити, са заровени в един трап в м. Липов дол. Ердена и Милчо са въдворени в с. Церовище и как са живели там няма да разказвам. Ще кажа само как им е съобщено за смъртта на Петко. Мой чичо, пръв братовчед на Ердена, написа писмо до друг интерниран - Христо Тодоров: "Петко отиде да живее при твоя брат Димитър." А Димитър Тодоров е убит на 9 май 1925 г. в м. Кълни дол с Христо Петрински и Иван Кожухаров. Труповете им са оставени в шанеца край пътя. Така чичо Христо е разбрал за смъртта на Петко и отишъл да съобщи това на Ердена.
След Девети донесоха тленните останки на убитите, погребахме ги в училищната градина, сложиха им неголям паметник, на празник хората поставяха цветя. След 10 ноември училището беше закрито, а сградата му я закупи някакъв бизнесмен. Паметникът беше съборен, гробът - разровен. Взеха няколко лопати пръст, изкопаха в гробищата дупка и сложиха сандъчето с пръстта. Милчо израсна като достоен гражданин на България, стана военен и като такъв защитаваше националните интереси на България до сетния си дъх. А Ивайло почина на 12 години. Той не е разстрелян, не е обесен, но той стана жертва на безумието фашизъм. А полицаят Мито Коцов, който беше страшилище за целия регион, не понесе своето възмездие и доживя до дълбока старост".
За угасналия живот на такива деца като Ивайло Инициативният комитет иска да имаме памет. В паметника на Братската могила в Борисовата градина преди имаше едно дете, изваяно в скулптурната група отляво. Отидете там сега и вижте скулптурите върху лявото пано, за да настръхнете. От детето е останала... една обувчица - самото дете е отнесено кой знае кога за метал на вторични суровини от някой чудовищен варварин! И стои този позор за България насред София като свидетелство за лицемерието на нейния байганьовски европеизъм. Какво ни пука?! Има ли друг народ, който така явно да потвърждава собствената си поговорка: "След дявола върви и богу се моли".

За осъществяване на инициативата
БАНКОВА СМЕТКА
Банка ДСК
IBAN: BG49STSA93000025181669
BIC: STSABGSF
(паметник на загиналите деца, Христо Георгиев) 

В последните 10-ина дни дарения изпратиха:
Петър Ушавков от Кърджали (100 лв.), Христо Миленков (90), Любомир Тодоров (200), Галина Максимова (100), Валери Младенов (250), Енчо Ванчев (100), Александър Стамболийски (100), Албена Пешева (100), Петя Асенова (100), проф. Йордан Костадинов 100), Чавдар Венчев (300). От анонимни дарители пристигнаха съответно 50 и 100 лв. 

Инициативен комитет:
Анжел Вагенщайн (сценарист и писател), Велислава Дърева (журналист), Велиана Христова (журналист, д-р по филология), Христо Георгиев (журналист, издател), акад. Светлин Русев (художник), проф. Валентин Старчев (скулптор), Иво Хаджимишев (художник фотограф), ген. Ангел Марин (вицепрезидент, 2002-2012), ген. Георги Иванов (първи космонавт на България), Лидия Иванова (д-р по философия).  



Тази обувчица е останала сред скулптурите на Братската могила - детската фигурка най-вероятно е отнесена за скрап на вторични суровини...