28 Март 2024четвъртък13:46 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Лив и Ингмар - двоен юбилей

Бергман беше добър човек, който през целия си живот търсеше смисъла на съществуването, казва известната норвежка актриса

/ брой: 83

visibility 1629

През 2018-а светът празнува 100-годишнината на именития шведски режисьор Ингмар Бергман (14  юли 1918 - 30 юли 2007) и 80 години от рождението (16 декември) на норвежката актриса, режисьорка и писателка Лив Улман. Този двоен юбилей не убягна от вниманието на 36-ия фестивал "Бергамо филм митинг". Домакините я поканиха за кръстница и почетен гост, направиха ретроспектива от 30-ина филма - на Бергман и нейни, откриха изложбата "Лив и Ингмар", взела заглавието от едноименния документален филм от 2012 г. на Дирадж Аколкар. Лив Улман се отдаде щедро на публиката и критиката, даде многобройни интервюта, покори с неувяхващата си хубост.
Родена в Токио, актрисата емигрира оттам по време на Втората световна война в Торонто и после в Ню Йорк. След смъртта на бащата през 1945 г. се прибира в Норвегия. От малка е привлечена от театъра, поезията и живописта. След изключването й от театралната академия в Осло е пратена в малък провинциален театър, за да играе ролята на Ана Франк, с която получава успех сред публиката и критиката. От 1960 г. изпълнява важни роли -  Офелия ("Хамлет") и Маргарита ("Фауст") за Националния театър в Осло.
През 1965 г. се среща с Ингмар Бергман, който търси две актриси за "Персона". Привлечен е от снимка на Биби Андершон и непознатата млада Улман до нея. След няколко дни и двете са на остров Фарьо за снимките на филма. Улман изпълнява ролята на 40-годишна актриса, която неочаквано изгубва говора си. "Персона" със сигурност е филмът, който промени живота ми по много причини и най-вече промени моята кариера. Едно от най-дълбоките неща, които научих от Бергман, е, че "има една реалност отвъд реалността и тя е в душата".
След "Персона" играе в девет негови филма:  "Часът на вълка" (1968), "Срамът" (1968), "Страст" (1970), "Шепот и викове" (1972), "Сцени от един семеен живот" (1973), "Лице в лице" (1976), "Змийско яйце" (1977), "Есенна соната" (1978), "Сарабанда" (2003). Солидна двойка пет години, без да се женят, Улман и Бергман имат дъщеря Лин, която като дете участва в някои филми на баща си, а днес е известна писателка.
Освен при Бергман Улман играе във филми на Ян Троел, Свен Никвист, Марио Моничели, Мауро Болонини. През 1992 г. застава зад камерата и режисира "Софи", следван от два филма по текстове на Бергман - "Лични разговори" (1996) и "Невярната" (2000). Последната й творба е "Госпожица Юлия" (2014). Написва две важни за нея книги - "Промяна" и "Избори", в които разказва за своя живот, за срещите си с видни личности.
Не престава да работи в театъра - и като актриса, и като режисьорка. През 1980 г. е първата жена, посланик на УНИЦЕФ. Хуманитарният й принос продължава и до днес.

- Вие сте съставна част от митичното "киносемейство" на Бергман?
- Да, Ингмар имаше две алтер его: мъжко - Макс фон Сюдоф, и женско - аз.
- Отивате да го видите за последен път в деня на смъртта му на остров Фарьо в Швеция, където Бергман се беше самоизолирал през последните 30 години.
- Едва успях за последната ни среща. За първи път в живота си наех частен самолет от Стокхолм, за да го настигна и да се насладя на още няколко мига с него.
- Лив и Ингмар, пет години съжителство и редица филми от 60-те години, но...
- Но веднъж приключила, връзката се превръща в 40-годишно съучастничество, не само професионално, и още десет филма.
- Живот-бис заедно?
- Нямаше ден, в който да не се чуем по телефона. В личния си живот беше жизнен, пълен с шеги, точно обратното на киното си. Караше ме да се смея, даваше ми енергия, повече от тази в реалните ни отношения. Вече разделени, бяхме обединени от обща вселена. Направих толкова неща в живота си - играх на сцените на Бродуей, снимах се в други филми, но винаги, където и да се местех, мъкнех в куфарите си Бергман. Който пък, от своя страна, дори и в направените по-късно филми, не престана да прокрадва нашата връзка.
- Да играеш във филм на Бергман означава ли да влезеш в най-интимния му свят?
- В "Сцени от един семеен живот" се идентифицирах напълно - Мариан съм самата аз. Преди снимките Бергман поиска да си водя дневник, който после използва за сценария и превърна героинята от подчинена жена в силна бунтарка.
- Различните ви персонажи, чрез продължителна психичеса акробатика, в крайна сметка са една и съща жена?
- Един и същи мъж - Бергман. Никога не показах на екрана съпруги, майки или дъщери, представях винаги Ингмар: неговата иронична усмивка, страничните гънки по устата, бръчките между веждите. "Преведох" физическите му черти по женски начин. Много се вдъхновявах от фигурата на майка му. Знаех (написах го и в книгата си "Промяна"), че след смъртта й той щеше да се опре върху мен и аз нямаше да мога да се откъсна. Така и стана.
- До такава степен, че се превръщате в режисьор на и за Бергман, когато той се изолира дори и от снимки.
- Неговите безпокойства вече бяха станали и мои. Не можех да не ги изразя. Така се родиха двата ми филма по негови текстове - "Лични разговори" и "Невярната". Прекарахме рамо до рамо, между 1996 и 2000 г., дни на размисъл и работа. Бях погълната от Ингмар, истински канибал, както всеки кинотворец. Беше изключително жесток - психически, не физически. Близо до него обаче, на остров Фарьо, никога не се почувствах в затвор. Истина е също така, че бях млада, щастлива и безгрижна, докато той ме тласна към роли на все по-голяма невротичка.
- Имате с Бергман и други истории - Чинечита, Фелини, София, Моравия.
- Тогава бях на 25 години. Насилвах Ингмар, който на 46 години не искаше да ме придружава. Едно от първите ни пътувания беше в Рим. Най-невероятната среща е с Фелини - на улицата. Беше великолепен - висок, едър, с черна шапка и всички ние ситнехме около него. Ингмар, негов почитател, беше щастлив да го посети. А той, по имперски късаше напъпили цветя в градината и ги предлагаше на мен и Ингмар. Истински артист.
- Какво друго вкусихте от "сладкия живот"?
- Срещнахме Моравия, един от предпочитаните ми писатели - и той винаги заобиколен от жени. Запознах се със София и Карло Понти, каква двойка! Помня ги заедно в Пантеона, той - с Джон Хюстън, който непрекъснато говореше за филмите си, а тя слушаше царски и безпристрастна. През последните 50 години не видях град по света, толкова жизнен като Рим по онова време.
За отношенията си с Моничели и Болонини Улман си спомня, че се е чувствала с тях като у дома си, без да научи и дума италиански: "Накараха ме да усетя какво беше италианското кино - онова, което познавах от Виторио де Сика, чиято артистична стойност и те споделяха. По време на снимките с Моничели ("Да се надяваме, че ще е момиче" - б. пр.) се омъжих за настоящия си съпруг. Той ми препоръча костюмиста си, за да ми ушие сватбената рокля. Беше фантастично да снимам "Сбогом, Москва" с Болонини - той ме научи, че е негативно да се мълчи, когато светът е пълен с омраза."
- След толкова години разбрахте ли най-после кой беше Бергман?
- Добър човек, който през целия си живот търсеше смисъла на съществуването. Той не обичаше безразличието между хората. В "Седмият печат", когато играе шах със смъртта, Рицарят казва: "Моля те, не ме прибирай, преди да съм направил поне едно добро нещо." Това беше Бергман - казваше, че не вярва в Бога, но всичко, което направи, беше опит да го намери.
- Ако се завърне само за един ден, какво бихте му казали?
- Моля те, помогни ми да имам чудесни отношения с нашата дъщеря. Седни до нас, говори й за мен и за теб. Сигурна съм, че Лин ще разбере. Обичам дъщеря ни. Нужно ни е обаче трето лице. Именно ти, Ингмар, си точният човек.

Превод от италианския печат Соня Александрова


Лив Улман


Фелини (вляво), Ингмар Бергман и Лив Улман


Лив Улман и Биби Андершон в "Персона"

 

Без паспортна проверка за пътуващи от и за шенгенски държави

автор:Дума

visibility 206

/ брой: 59

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 211

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 197

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 225

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 167

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 204

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 152

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 214

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 174

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 194

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ